Живях с моя съпруг без брак. От връзката ни се роди син. Бащата на съпруга ми почина преди 2 години. През всичките тези години бащата на детето ми не е полагал грижи за сина ни - нито финансови, нито каквито и да е други. След смъртта на баща си той наследи земи в близост до София. Интересува ме на каква част от наследството на дядо си има право синът му? Пряк наследник е съпругът ми и след това е синът ми. Други наследници няма.

П. Маркова, София



Наследяването е една от най-сложните материи в правото. В случая само условно може да се говори за съпруг, защото съпружески отношения и произтичащите от тях разрешения може да има само при брак.

От въпросите не става ясно на какво основание мъжът, от когото е детето, е станал баща. Според Семейния кодекс това може да стане на две основания. Първото е припознаването. Според чл. 35 "всеки родител може да припознае своето дете". Законът позволява да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи. Припознаването се извършва лично с писмено заявление или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Последният съобщава припознаването на другия родител. Родителят или детето може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане. Ако пък бъде оспорено, то тогава припознаващият може да предяви иск за установяване на произход. Това е другият вариант бащата на детето да стане такъв и по документи.

Приемаме, че в конкретния случай е налице някое от горепосочените разрешения и мъжът, с когото е живяла читателката, е припознал детето и той официално е негов баща.

Според закона за наследството (ЗН) децата на починалия наследяват по равни части. Като деца на наследодателя се смятат и осиновените от него. Иначе казано, в описания случай единственият наследник е бащата на детето. Самото то не получава нищо.

Има два варианта, при които детето може да получи наследството. Първият е баща му да е недостоен. Според чл. 3 не може да наследява като недостоен:

- който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано;

- който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;

- който е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещание или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Въпреки всичко горепосочено недостойният може да наследява, ако наследодателят го е признал изрично за достоен чрез акт с нотариално заверено съдържание или чрез завещание. Ако обаче не е сторил това, то недостойният не наследява. Тогава наследява детето-внук.

Последното наследява, и ако бащата е починал. Двете хипотези са обединени в една разпоредба - чл. 10 от ЗН. Според нея "низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените".

Във всички останали случаи детето-внук не наследява дядото. Единствен наследник ще е бащата, който е син на наследодателя. Чак след неговата смърт и детето ще стане наследник.