Хиляди чиновници всеки ден ходят на работа с една-единствена цел - да пазят информацията, определена като класифицирана. За това се пръскат стотици милиони годишно - за заплати, специални куфарчета, коли, каси, стаички за тайни, алармени системи, хартия, компютри и т.н. Но въпреки това почти всеки ден сме свидетели на изтичане на тайни в медиите. Достатъчно е да си припомним наскоро излезлите дискове със записани със специални разузнавателни средства разговори, които уж са строго секретна информация. От скандала все пак имаше някаква полза - обществото получи представа кой какви ги върши в МВР. Но той бе и красноречиво доказателство кой как си върши работата по опазването на държавната тайна точно в най-секретните ведомства.

Много по-големи са чиновническите "успехи" там, където не би трябвало да има държавна тайна - при информацията, която безспорно е от обществен интерес. Примерно как се харчат парите от бюджета. Там чиновниците прилагат



тройна формула, за да укрият всякакви данни



- търговска тайна плюс лични данни, плюс служебна тайна. Така тази информация, която би трябвало да е публична, се оказва по-добре пазена от сериозните държавни секрети. Още примери - и досега не са известни фирмите, облагодетелствали се от скандални заменки на чукари срещу апетитни парцели по морето, Пампорово или Банско. Секретни са и детайлите на концесии, при които се отдава държавна собственост за 10, 30, че и за 50 години. Тайна са и огромната част от обществените поръчки - кой, какво и защо печели, при какви параметри, има ли последващи анекси. Невъзможно е да се открие и кои са фирмите, които ремонтират пътища, училища, държавни сгради, как са избрани, каква работа са свършили и какви пари са получили. Не може да се получи информация от агенцията за приватизацията за детайлите по дадена сделка - примерно кой е купувачът, каква му е офертата, каква информация за своето състояние е представил. Държавният резерв също отказва да съобщи с кои фирми работи.

Всичко това е плътно скрито зад търговската тайна. При това напълно законно. Според безумния чл. 17 от Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ) данни, които са търговска тайна или чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежат на предоставяне. А това е абсурдно. Защото може да има търговска тайна между компании за бира, оръжие, бензин и т.н., но не и когато от бюджета се дават милиарди или когато шепа чиновници се разпореждат с общинско или държавно имущество. Те трябва да подлежат на обществен контрол, защото харчат нашите пари.

Вярно е, че отказът за достъп до информация може да се обжалва в съда. Но и при съкратена процедура минава поне година, докато се стигне до окончателно решение. Да не говорим, че



ведомствата масово не изпълняват съдебните решения,



а никой не им търси отговорност за това. Дори съдилищата вече признават, че в тази си част законодателството куца, а практиката на ведомствата да се позовават на търговската тайна е порочна.

Ето например решение на Върховния административен съд, с което е отменен отказ на здравната каса от 2005 г. да предостави международно наименование, номенклатура, цена и вид на цената, дата на извършване на сделките и брой опаковки на лекарствени продукти, консумативи и лечебни храни. В съдебния акт е записано, че в действащото българско законодателство липсва дефиниция на понятието "търговска тайна". Има само един текст в закона за защита на конкуренцията, от който излиза, че абсолютно всичко е такава тайна.

Съдиите сочат, че в практиката понятието се употребява с различно съдържание - от сведения в оферти за договори, които изрично са обявени от направилия офертата за тайна, до факти от производствен или технологичен цикъл, чието научаване от трети лица може да причини вреда. И постановяват, че всеки, който откаже информация под този претекст, е длъжен да посочи кои обстоятелства в конкретния случай правят търсената информация "търговска тайна". Такова задължение е имала и здравната каса. Информацията, която е поискана, съвсем не е търговска тайна. И затова ВАС отменя отказа и постановява тя да бъде дадена.

Или пък да вземем друго решение, с което е отменен отказ на кмет. Въпросният градоначалник е отказал да даде копие и всички анекси към договора за концесия по сметосъбиране и сметоизвозване, както и информация за изплатените суми до този момент по месеци на концесионера. Кметът на общината се аргументирал, че достъпът засяга интересите на третото лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация. След като концесионерът изрично е заявил, че търсената информация е фирмена тайна и засяга икономическите интереси на дружеството, то кметът отказал.

Съдът обаче отменя отказа, защото смята, че тук няма място за търговска тайна. "След като законодателят изрично е регламентирал, че данните за концесиите, в т.ч. основните клаузи на концесионните договори, могат да бъдат предоставяни по реда на закона за достъп до обществена информация, несъгласието на третото лице, базирано на принципа за защита на търговски и икономически интереси, не може да елиминира изцяло достъпа до търсената обществена информация", пише в мотивите съдът. Според магистратите кметът на общината незаконосъобразно е приел за водещо изискването за охрана на интересите на търговското дружество, като е пренебрегнал законово регламентираното правило за общодостъпност на данните, свързани с организацията на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, разходите от които се покриват от средствата в общинския бюджет, постъпили от събираната местна такса на територията на общината.

Ето това е истината. Никой не може да отказва информация,



като поставя интересите на някаква фирма над тези на данъкоплатците,



от чийто джоб са излезли парите, които се дават на въпросното дружество. И затова законодателят спешно трябва да промени статуквото и да отмени всички ограничения в случаите на разпореждане с държавно и общинско имущество или парични средства. Комисията срещу корупцията в парламента се захвана вече с проблема около търговската тайна. И стигна до единствено възможния извод - че законът за достъп до информацията трябва да се поправи така, че обществото да знае как се харчат държавните пари. В специално становище програма "Достъп до информация" предлага дори конкретни текстове, които да спрат широкото прилагане на търговската тайна. Сега остава и останалите депутати да вземат проблема присърце и да запишат в закон промените.