|
Неделните избори са третите за страната от средата на септември.
Есенният изборен маратон
започна с вота за парламент. Две седмици по-късно последва първи тур от президентските избори. До втори кръг стигнаха лидерът на "Гражданска платформа" Доналд Туск и съпредседателят на партията "Право и справедливост", кметът на Варшава Лех Качински. И двамата бяха с изключително близки рейтинги.
Въпреки вътрешния драматизъм на надпреварата изборите минаха спокойно. Активността не беше особено висока. Средствата за масова информация не посмяха да обявят предварителните резултати от анкетите, събрани на излизане от избирателните секции, да не би да си навлекат глоба от $300 000. Това наказание беше предвидено от властите, за да се избегне възможността със съобщаването на прогнозните резултати да се повлияе на изхода от балотажа. В крайна сметка излиза, че най-пасивни са били симпатизантите на левицата, които в многобройни интервюта в края на изборния ден заявиха нежеланието си да избират между един десен и един крайнодесен кандидат.
Трябва да се отбележи, че в периода между първия и втория тур Лех Качински, който само преди две седмици изоставаше с 12% от Доналд Туск, прояви завидна воля за победа и успя да го догони на финалната права. И на двамата се наложи
да се борят буквално за всеки глас
Предизборната надпревара в съвременна Полша никога не се е отличавала с особена нравствена чистота и благородство. С две думи - черният пиар се развихри жестоко в схватката за президентското кресло. От щаба на Качински бяха извадени кирливи ризи на Доналд Туск, чийто дядо бил доброволец във Вермахта. После се оказа, че не бил точно доброволец, а дезертьор оттам. Неизвестната до този момент организация "Гей пауър бригейд" заплаши с бомбен атентат Варшава с обяснението, че Качински ще провали страната. Борбата действително беше безмилостно жестока - като се има предвид, че за поста се бореха представителите на две много подобни партии, и двете наследници на "Солидарност".
Но между Доналд Туск и Лех Качински само на пръв поглед няма разлика. Десният либерал Туск е привърженик на западните ценности. Във вътрешната политика той е за намаляване на данъците и повишаването на конкурентоспособността на полската икономика, а във външната политика е ориентиран към ЕС. Ако Туск избере за своя първа задгранична визита Брюксел, за десния консерватор Качински това ще бъде Вашингтон. При него Полша ще стане център на "Нова Европа", която очерта министърът на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд. И ако Варшава не се превърне в проводник на американската политика, то поне ще бъде неин ключов партньор.
Има и други причини, заради които Европа не желаеше победата на Качински. Като яростен защитник на традиционните католически ценности той е за
въвеждането на смъртна присъда,
а също така и за усилването ролята на силовите структури в държавата. Освен това националистът Качински е един от малкото европейски политици, които активно критикуваха Германия за намерението и да построи мемориал на немските бежанци, изселени от полските територии след Втората световна война, както и за нежеланието на Берлин да компенсира страната му за разрушаването на Варшава от нацистите. В навечерието на втория тур по негова оценка тези щети нараснаха до 54,6 милиарда долара.
Но и двамата кандидати се въздържаха от нападки към Русия, въпреки че се отнасят достатъчно недружелюбно към Москва. Но ако все пак с Доналд Туск, политик от европейски тип, все още можеше да бъде постигнат компромис, с Лех Качински това ще бъде много сложно. В Русия го познават само като кмет на Варшава, който стана инициатор на появата в полската столица на площад, кръстен на "Джохар Дудаев" - убития през 1996 г. лидер на чеченските сепаратисти.
