|
- Г-жо Райчинова, какво да очакваме от новото правителство във финансовата и в частност в данъчната област?
- Още е рано човек да каже какво може да се очаква като данъчна политика. Засега разполагаме с предизборните обещания на партиите. Това, което ме радва, е, че не бяха оттеглени вече внесените законопроекти за данъчни закони и те не бяха заменени с нови. Това означава, че се приема схващането, че законите не бива да се правят прибързано. Бихме разчитали на по-балансирана данъчна политика, която ще отчита достатъчно интересите не само на бюджета, но и на данъчно задължените лица. Добри индикации са, поне както се говори, че има споразумение в тристранната коалиция за намаляване на някои ставки, регламентиране на някои нерегламентирани досега проблеми. Очаквам по-разумно и по-балансирано отношение в данъчната политика. Тя реално ще намери изражение в законопроектите, които ще внесе МФ за изменение на данъчните закони.
- Т.е. можем да говорим по-скоро за еволюция и напасвания в текстовете на данъчните закони?
- Запазват се голяма част от постиженията в данъчните закони, но няма да са изключение и някои неща, някой от които може да наречем революционни. Но те всъщност са заложени в европейските директиви и трябва да ги приемем. Брилянтен пример в това отношение е Законът за акцизите и акцизните складове. Повишаването на акцизите от следващата година едва ли е зарадвало някого, но в същото време решението да се направи това постепенно, а не шоково през 2007 г. , е разумно. Не бива да се подценява, че със същия този закон се предвижда положителна форма за работа с акцизите - акцизните складове. Това е облекчение и за данъкоплатеца, и за текущия и последващ контрол. И в крайна сметка никой не понася данък, без да е краен потребител. Всички, които търгуват с акцизни стоки, ще са в по-добър режим, т.е. няма да им се ангажират оборотни средства.
- Има ли законопроекти, които изразяват най-новата политика на правителството?
- Такъв пример е Законът за акцизите и акцизните складове, за който току-що говорихме. Той е пример и за това, че няма да се очаква нещо неразумно в данъчната област в посока на това "Дайте да събираме пари в бюджета". Но очакваме да чуем какво ще каже Министерският съвет и в крайна сметка Народното събрание. Можем да говорим за онова, което макар и неофициално, се обсъжда. Но имам обаче безпокойство по повод законопроекта за Данъчно осигурителен процесуален кодекс (ДОПК ). Той не е разработен по инициатива на новото правителство. Не знам доколко има политическа воля и споразумение за неговото гласуване. Но имам сериозни опасения за това, което предвижда. Зная, че работната група в бюджетната комисия има забележки. Такива забележки имаме всички, които работим в данъчната администрация.
- Какво според вас е притеснителното?
- Обезпокоително е, че сроковете на данъчните ревизии се увеличават и стигат до година и половина. Това е тормоз на данъчния субект. Година и половина ревизия означава, че или данъчните не знаят какво искат, или нямат капацитет да свършат работата си и не знаят какво да правят. Смятам, че данъчната администрация след толкова обучения трябва да е станала по-компетентна и взаимоотношенията ревизори-субекти да са добросъвестни.
-Какъв е по-реалният срок за ревизия?
- В момента той е 3-месечен, но и сегашният Данъчно процесуален кодекс в момента предвижда възможност за удължаване с разрешение на териториалния данъчен директор, или с разрешение на министъра на финансите. Но не е необходимо на една средна фирма да се прави ревизия от година и половина. Това пречи на работата на фирмата, човек трябва да е на разположение на данъчните по всяко време.
Предвидени са правила за солидарна отговорност на лица, които не са реални длъжници на данъци, и лица, които имат взаимоотношения с тях. Това за мен е изключително опасно и изключително неприемливо. На този етап на развитие на администрацията това ще позволи спекулации.
Безкрайно са увеличени правомощията на данъчната администрация. Тя и сега се задъхва от правомощия, които не може да упражни или не упражнява. Не искам да гадая защо. Но да се увеличават допълнително, да могат да изземват документация от офиса ми по всяко време, при особена важност и нощно време да ми отворят офиса - това звучи несериозно. Ние не сме държава, която налага такива действия. Ще ми се правомощията на данъчната администрация да имат ограничения, защото големият проблем е, че данъчните служители не носят отговорност за своите действия.
Няма наказан данъчен затова, че не е върнал пари навреме, че не е изпълнил данъчните си задължения. Напишете писмо на главния данъчен директор, че даден данъчен служител прави нарушения. Аз съм пробвала по искане на клиенти, но няма отговор. Данъчният служител не носи отговорност за своите действия, включително за написани от него и отменени от съда актове, за които държавата плаща разноски за делата, а може да бъде и осъдена за вреди на фирмата. Няма да се реши въпросът с добросъвестното прилагане на закона от данъчния служител, докато той не подлежи на наказания. Новият ДОПК дава на същия този данъчен служител още повече права.
Като цяло считам, че ДОПК не е кой знае какъв принос. С колеги пресметнахме, че само 11% са измененията от стария ДПК. Според Закона за нормативните актове, нов закон или кодекс се пише, когато са налице толкова нови промени, че старият губи смисъла си. При ДОПК не е така. Запозната съм с мотивите, че новият ДОПК се прави във връзка с предстоящото действие на Националната агенция по приходите. Но новият ДОПК няма проблем да бъде приложен към сегашните структури. Кодекс не се пише на 5 години.
- Ще се увеличи ли събираемостта на данъците с увеличените акцизни ставки, които се предлагат?
- Не смятам, че събираемостта е функция на повишаване на ставките в закона. Това е функция от компетентност и бързо, и точно прилагане на законите от данъчната администрация. Големият ресурс за повишаване на събираемостта е в данъчната администрация и в отношението й към субекта. Факт е, че в България много от фирмите работят на светло, все по-стриктно прилагат законите, искат да имат добри показатели, които да покажат на чужди партньори и банки, от които биха теглили кредити. Ако отношението на данъчните е добро, ако ревизията е коректна, това показва на данъчния субект, че той е имал основания да работи 100% по закон.
- Събираемостта е чувствителна към данъчната ставка - високата ставка води до укриване на данъци, а ниската ще накара хората да плащат по-охотно...
- Психологически можем да кажем, че ставката влияе, но това, което влияе повече от ставката, е данъчната основа. Защото при ниска ставка върху огромна данъчна основа ефектът е същият като висока ставка на тясна по обем данъчна основа. Психологически ставката действа, но е факт, че в Закона за корпоративно подоходно облагане се предвижда намаление на ставките - свиване с 5% на разходите за социални разходи на работодателите, облагане на представителните. Това не са кой-знае какви мерки. Не ми е известно да се говори за понижаване на корпоративния данък, но и това може да се случи. Не бива да се подценява и фактът, че се обсъжда решението на тристранната коалиция да има намаление с около 5% на осигурителната тежест. Това са все мерки в посока на намаляване на ставките.
- Социално-осигурителното бреме е около 42%, намалява с 5%, но пак е най-високо в Европа и света. Това разбира ли се от хората, които водят тази политика?
- На хората, които предлагат промените, едва ли им липсва сравнителна информация. Но нещата в крайна сметка опират до възможностите на бюджета. Не може да се разтегля приходната му част. Трябва да се балансира.
- Каква е прогнозата ви - новото правителство ще събира ли като брутна сума повече пари, отколкото старото, или ще запази сегашното ниво?
- Има предпоставки да събира повече пари. Най-малкото доказателство за това са повишените ставки на акцизните стоки. И събираемостта може да се повиши не толкова от изменението на законите, а при промени в дейността на данъчната администрация.
Щракнете тук за да чуете целия разговор
