Гюро Михайлов. Героят, чието име се използва за щяло и нещяло. Човекът, които изпълнил войнските си задължения по устав - и изгорял. Дълги години този български боец беше даван за пример. На 25 декември 1880 година в Пловдив той застъпил на пост до знамето. Пламнал пожар и той вместо да избяга - изгорял със знамето. В случая не е важно да се дискутира дали това е геройство или глупост.

По-важното е да се анализира постъпката на друг боец от българската армия, и то през 2005 г. Той постъпил точно обратното.



Нарушил устава, но спасил два човешки живота



За тази постъпка обществото не е научило, тъй като е извършена от твърде обикновен наборен войник. Вярно, че е награден от Генералния щаб с орден, но ако този орден беше връчен на някоя важна особа, щяха да бъдат извикани всички медии, да снимат, да пишат...

Така е в армията - ако се вгледаме във военните дела, няма как да не видим, че героите са скромни и обикновени офицери, сержанти и войници, които винаги могат да протегнат ръка в труден момент, без да се замислят дали рискуват живота си. Такива бяха и момчетата, които се втурнаха да закриват телата на командира си при атентата в Кербала. Такива са стотици български бойци.

В един обикновен момент от своя живот



редник Мариян Димитров от поделението в Божурище



се превръща в герой. Без дори да подозира.

В близост до района на поделението минава река, около която се е образувал вир. През август тази година две момчета и едно момиче решават да се охладят в прохладните му води. Водата повлича двете момчета навътре и приятелката им, която е на брега, започва да вика за помощ. Викът е чут от кадрови и наборни военнослужещи от съседните поделения. Чува го и редник Димитров. Взема мигновено решение. Прескача оградата и на скорост се изнася към вира. По пътя се освобождава от униформата и остава само по шорти и кубинки. До реката вижда изплашеното и разстроено момиче. Заедно с кадровия войник редник Илиян Илиев измъкват на брега едно от момчетата, което се опитва да се закрепи на повърхността. Спасен е без сериозни усложнения и опасност за здравето.

Другото момче, седемнадесетгодишният Траян Стоянов, е под водата, потънал е. Мариян се гмурка, но изплува, без да открие удавника. Гмурка се втори път и, макар да плува с отворени очи, не вижда нищо в мътната вода. Малко преди да му свърши въздухът,



напипва тялото на момчето и го извлича на повърхността



Заедно с кадровия редник със сетни усилия го извличат на брега. Веднага започва да му прави изкуствено дишане. Състоянието на младежа е изключително тежко. Тялото му е посиняло от кръста нагоре. Няма пулс и дишане, изпаднал е в клинична смърт. Светкавична и точна е намесата на редник Димитров. Той му прави сърдечни масажи и едновременно продължава изкуственото дишане. Усилията му се увенчават с успех - животът на младежа е спасен. Малко по-късно пристига медицински екип и е транспортиран до "Пирогов".

Редник Мариян Димитров е роден през 1985 г. в Червен бряг. Завършил е техникум по хранително-вкусова промишленост. Приет е на наборна военна служба през януари тази година в Долна Митрополия, а от февруари е в свързочния батальон в Божурище.

"Не съм мислил в момента за нищо. Знаех само, че мога да плувам добре, че бих могъл да им помогна на тези момчета. Когато извадих второто, което беше прекарало около 10 минути във водата, видях, че от кръста нагоре е посинял и няма никакви признаци за живот. После дойде линейката и го откараха. Един старши имаше мобилен телефон и постоянно се интересувахме за състоянието му. Много се зарадвах, когато разбрах, че на седмия ден е излязъл от кома. Дори и не помислих, че върша нарушение, след като съм прескочил оградата на поделението", разказва пред "Сега" героят. Естествено, че след инцидента веднага се намира



офицер, който иска наказание за момчето



По-висшестоящите му колеги го вразумяват.

Мариян е от ромски произход. Твърди, че май имал повече турска кръв, но не знае защо. Израснал е в обикновено семейство. Баща му е майстор-зидар. Майка му е безработна и се захваща с каквото намери, за да изкара някакви пари. Има две по-малки сестри. Едната скоро се е омъжила, а другата е ученичка. След като се завърнал в Червен бряг, единствено на тях споделил, че е награден с медал, защото спасил две момчета. В казармата момчето се увлича по военна служба и ако го приемат, с радост би станал планшетист. В момента кандидатства за кадрова военна служба. Чака да му се обадят, за да нарами мешката и да се отдаде на армията. Докато чака, не седи по кръчмите, а всеки ден ходи с бригада в гората - реже и пренася дърва. Изкарва някакви пари за семейството. Мечтата му е да отиде на истинска бойна мисия.

Най-интересното е, че нито един от съседите или приятелите му не знае за неговата постъпка. Просто не се е хвалил. "Не съм им казвал, защото за мен това е нещо нормално. И на мен може да ми се случи утре да имам нужда от помощ - и знам, че ще я получа от някого", споделя момчето.

Това не е единственият случай, когато редникът спасява живот. За първи път това му се случва преди години. В река Златна Панега край село Горник спасява от удавяне дете. Не е завършвал специални курсове за спасител, макар че след случая са го кръстили Мич - като героя от филма "Спасители на плажа". Гмуркането в дълбоки води му е просто хоби. Тренирал е по реки и язовири, водоеми и басейни, на морето. За да има въздух, му помагат и многобройните тренировки като футболист в клуба на родния му град.

Винаги е харесвал девиза на мускетарите: "Един за всички, всички за един." Може би затова има само няколко, но верни приятели. В Червен бряг го свързва истинска дружба с Илия Маринов, а от казармата ще остане другар и с редниците Иван Димов и Ангел Илиев.

"В поделението имаше още едно момче от цигански произход. Не мога да си кривя душата и да казвам, че са ни юркали заради произхода. Напротив. Имам чувството, че началниците и другите момчета се държаха с нас по-добре, отколкото с останалите. Много ми хареса службата. Искам по-скоро да се върна там", казва героят.

Иначе Мариян е като повечето момчета от своето поколение. Обича футбола, чалгата, фолкпевицата Ивана и интернет игрите. С гордост все пак показва и голямата армейска награда - наградния знак "За вярна служба под знамената " IV степен.

Такива хора наистина заслужават медали.