Държавните лидери на страните от ЕС се разтревожиха от поскъпващите горива и храни и смятат да обсъдят проблема след две седмици. Любопитно е какво ли ще каже пред колегите си българският президент Георги Първанов - лидер на държавата-членка, в която заплатите са най-ниски, но за сметка на това поскъпването на храните е най-високо. Ако неговите съветници го съветват да стовари всичко на световната криза, от която България няма как да избяга, хубаво е да знае някои



особености на българския пазар,



които са уникални. У нас хората плащат повече не толкова заради червената вълна, минала по борсите, или заради спекулативното вдигане на котировките на петрола, колкото заради алчността на родните и чуждите спекуланти.

Според експертите в световен мащаб храните поскъпват заради един съществен фактор. Когато изпечените играчи на борсите видяха, че цените на акциите на фондовите пазари започнаха да потъват, те усетиха, че по-уютен пристан се оказват стоковите борси. Видя се, че печалбите от спекулативни сделки с жито, царевица, слънчоглед са не по-малки от онези, които се осигуряват при поскъпването на акции, облигации, деривати.

Резултатът е рекордно поскъпване на храните в целия свят, гладни бунтове, бой за хляб от Хаити до Египет. МВФ предупреди: Ако поскъпването продължи със същото темпо, това ще доведе до гладна смърт на стотици хиляди души по света и ще унищожи напълно постигнатия в последните 5-10 години напредък на бедните страни.



Къде сме ние?



Скокът на цените на храните в България за пореден път засенчи поскъпването в Западна Европа. От доклад на Брюксел лъсна шокиращият факт, че докато на пазарите на 15-те стари-членки увеличението е с 5-7 на сто, то у нас цените са изригнали с 21.8% за година.

Очевидна е ловкостта на родните фермери и търговци да надуват цените. Те доказаха, че от всяка световна тенденция може да се печели. Например родното жито миналото лято се оказа по-скъпо от това в целия ЕС и САЩ, въпреки че сушата не бе само в България, а в цяла Европа. При млечните продукти търговците отново се поувлякоха. В резултат някои сирена поскъпнаха само с 25%, а други - с цели 80%.

Нищо чудно след месец да чуем, че световните финансови спекуланти са принудили родните търговци да продават скъпи храни. Още през март стана ясно, че фермерите ще искат отново рекордно високи цени. Оферти на борсата в София за "сделки на зелено" с доставка през юли са за 350 лв. за тон без ДДС, т.е. с цели 70 лв. повече от миналата сушава година. А няма никакви пазарни аргументи да се започне новата кампания с такава висока стартова цена, защото реколтата се очаква да е близо два пъти повече от миналата година - над 4 млн. тона. Елементарно е, че свръхпроизводството не надува цените, а ги сваля.

Хлебопроизводителите също се преструват, че не са чули данните за реколтата, и заявиха, че цената на хляба ще върви нагоре. Индиректно виновен отново е ЕС. Оказа се, че работниците им масово отивали да работят в другите членки на общността заради по-високите заплати. Затова фурнаджиите сега трябвало да наемат нови хора и да инвестират по 1000 лв. за тримесечното им въвеждане в занаята.

При слънчогледа също има свръхпроизводство най-вече защото е модно да се сее заради биогоривата, но това не пречи олиото да е минало 4 лв. за литър.

В България има и очеваден пример как нашият пазар може да се развива



наопаки на международните тенденции



В края на 2005 и пролетта на 2006 г. големите фондове започнаха ударно да купуват нерафинирана захар, която после препродаваха. Инвеститорите предвидливо усетиха, че суровината ще намалява в световен мащаб, защото един от най-големите производители - Бразилия, започна да преработва захарната тръстика не в захар, а в биоетанол.

Българските производители също забелязаха поскъпването по международните пазари, но толкова се увлякоха в копирането му, че изпревариха с пъти цените в ЕС. Статистиката показва, че от октомври 2005 до март 2006 г. цената на едро на захарта скочи от 90 ст. до 1.45 лв. за кило, а на дребно закова 2 лв. В крайна сметка се оказва, че в ЕС бялата захар е с 60% по-евтина, отколкото в България.

Премиерът Сергей Станишев привика шефовете на 5 от 6-те захарни завода за обяснение, но вместо да дадат доводи, мениджърите обещаха да намалят цените до 1.31 лв. на едро и 1.51 лв. по магазините. Поевтиняването у нас обаче съвпадна с внезапно, невиждано голямо поскъпване в ЕС. На 2 април 2006 г. на борсата в Лондон цената на суровата захар счупи рекорда от $480 за тон. Такава бомбастична цена за първи път бе регистрирана в историята на борсовата търговия. У нас обаче случващото се в Обединеното кралство не се усети, а обещаното поевтиняване продължаваше. Най-вероятно защото в България този рекорд сме го надминали месеци по-рано.

Ако хаосът и



желанието за свръхпечалби



диктуват пазара на храните, във финансовия сектор отражението на кризата е доста "нормално".

Световната икономическа буря просто подсилва тенденции, които и без това са обективни за българската икономика - поскъпването на кредитите, нормализирането на ръста на фондовата борса, успокояване на ръстовете на чуждите инвестиции.

Банките и капиталовите пазари, естествено, са първите преки потърпевши от кредитната криза. Трезорите в световен мащаб се наложи да отпишат стотици милиарди долари и евро заради обезценените ипотечни облигации, а МВФ оцени загубите на близо 1 трилион долара. Цените на акциите на борсите паднаха. Ликвидността рязко намаля и паричният ресурс, с който работят трезорите, поскъпна. При положение че повечето български банки се държат от европейски гиганти и купуват ресурсите на европейските пазари, поскъпналият ресурс се отрази и на родните банки. Те се видяха принудени да увеличат лихвите по кредитите. Анализатори на пазара отбелязаха, че такова поскъпване на жилищните заеми, каквото се случи през април, от години не е ставало. Естествено, световната криза не бе единствената причина за вдигането на процентите, но със сигурност наля доста масло в огъня. Хубави новини имаше единствено за онези, които предпочитат да спестяват, защото заради нуждата от свежи пари банките навлязоха в агресивна надпревара за по-високи лихви по депозитите.

По принцип в такива случаи намаляват и темповете на бизнес кредитирането и това е лошо за фирмите, които разчитат на заеми. Но у нас ситуацията не е такава. Данните на БНБ показват, че огромният ръст на кредитите от 2007 г. - в рамките на около 60%, се запазва с тенденция към леко намаление. Това важи и за заемите за бизнеса. Един от най-лошите удари, които могат да бъдат нанесени върху българската икономика, са именно ограничаването и поскъпването на кредитирането за бизнеса, особено за малките и средните фирми. Засега тези проблеми не са налице, но ако кризата се пренесе в Европа и се задълбочи, е възможен по-чувствителен спад при отпускането на кредити. Но има все по-голям шанс това изобщо да не се случи. Тези дни изпълнителният директор на винаги предпазливия МВФ Доминик Строс-Кан вдъхна оптимизъм, като заяви, че най-тежкото от кризата вече е преминало, макар че напрежението в краткосрочен план ще продължи и възстановяването няма да е леко. Както се казва - от неговите уста в Божиите уши.