Истинският политик владее изкуството да се учи от историята и не повтаря грешките, вече правени преди него. Великият държавник стига по-далеч: той усеща и избягва грешки, които още не са направени. Това не му носи нищо добро приживе, а остава неразбран и мразен от лишените от прозорливост съвременници. Сред днешните управници на България изглежда липсват особено велики държавници, защото съвсем лекомислено кабинетът подрипва по свирките от Брюксел, дори когато тези подскоци водят към неизбежен провал само в рамките на няколко години. В момента правителството прави много опасна и страшно скъпа грешка с демонстративния



лов на вещици-чиновници



с цел за броени месеци да изобрази решителна борба с корупцията. "Брюксел иска глави" е най-често повтаряното цинично обяснение за масовия отстрел на заподозрени висши администратори. Прочистването се мотивира с тезата "за когото има съмнения - да си ходи". Такъв краен пуризъм може да има в политиката, но е направо катастрофален, ако се прилага към администрацията. Фалшивите конструкции, които ни пробутват (например "обосновани подозрения" и "заключения на достоверни източници") открито дерогират наказателния процес. Принципът на подозрението суспендира презумпцията за невинност, върховенството на закона се подменя с вакханлия на доноса. Без предвидимо правораздаване обществото не функционира нормално. Рискът да работиш става прекомерен, неизчислим и неуправляем. Продуктът се оскъпява, а капиталът се обезценява. От всички обществени системи



администрацията е най-чувствителна



към правната стабилност. Тя живее от закона и заради закона. Смисълът на съществуването на държавния апарат е да прилага закона. Всеки чиновник, от стражаря до висшия ведомствен началник, е властта в своята зона на компетентност и зад всеки един трябва твърдо да стои цялата сила на държавата. За да работи чиновникът трябва да е сигурен, че е безусловно подкрепен и защитен от държавата, която той представлява. Да няма съмнение, че ако изпълнява длъжността си, както му е предписано от закона, държавата ще го брани от всекиго и на всяка цена. Ако по закон той е имал право да реши някой въпрос, никой не бива да му търси сметка защо е решил така, а не иначе.



Такава е логиката на правото:



ако законът и волята на вишестоящите не му е забранявала да възлага държавни поръчки на брат си, ако е спазил точно процедурите, то никой не бива да преследва чиновника за това. Ако ще цялата Еврокомисия да пищи в хор, ако ще да пресъхне и последното евро субсидия. Законът е много по-важен от хрумките и докладите на всички комисии на земята. Ако законът е лош - трябва да се промени, но едва след това администраторите могат да носят отговорност по него. Ако чиновник е действал неморално, редно е да бъде уволнен, но не бива да бъде преследван и даван на съд за измислени по политическа поръчка престъпления. Ясно е, че



администрацията ни не е свят



и всеки от нас знае или е слушал за десетки случаи на произвол, злоупотреба и рекет с власт, явна корупция. Това не е основание за показни репресии и наказателни акции срещу държавния апарат. За корупция не може да се говори "по принцип", тя, както и всяко друго престъпление, трябва да има име. Обвиненията трябва да сочат съставомерно деяние и доказателства за вина, другото са интриги. Прави са критиците у нас и в странство да винят правителството, че липсва ефективна система за контрол и бърза реакция на откритите случаи на произвол и престъпления на чиновници. Държавата трябва непрестанно да следи своите чиновници и хване ли ги в нарушение - да ги наказва без забава. Без да чака Европа да ни притиска, заплашва и наказва. Но не бива да се хвърлят напосоки безименни нападки "митничарите са наркотрафиканти", "полицаите са бандити", "съдът е корумпиран" (защото се произнася по закон, а не както му се ще на поредния "разобличител"). И не бива чиновникът, който честно си гледа работата, да се чувства преследван от властта. Не може да бъде враг на държавата той, който Е държавата. Иначе ще ни застигне



отмъщението на бюрокрацията



Човек със здрав разум няма да стане чиновник, а колкото са останали свестни професионалисти сред държавните служители, и те ще напуснат. Масово бягство на най-ценните хора на държавата вече започна. Утре само малоумници и неудачници ще се хващат на държавна служба. За да се предпази от бъдещи обвинения, всеки бюрократ ще се пази да взема решения, ще бави и мотае всяка процедура, при най-малко съмнение ще тормози висшестоящите с докладни записки, нисшестоящите - с искания за обосновки за щяло и нещяло. Така си осигурява индулгенция. Администрацията ще се самоблокира, ще блокира и бизнеса. Резултатът ще е неизчислима, но огромна загуба - поради непроизведения продукт, от нарасналия риск, оскъпяването и забавянето на всяка дейност, от затормозеното капиталово формиране. Тези загуби могат да стигнат няколко милиарда годишно. Ако такава е алтернативата, далеч по-добре е да се откажем от всички европрограми и субсидии, отколкото да понесем далеч по-голямата по размер и по-тежка като последици загуба от парализиране и хаос на държавния апарат.