Цони Цонев е член на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на прокуратурата. Председател е на постоянната комисия на съвета "Борба с корупцията и професионална етика" и е член на комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи. Преди да бъде избран за член на съвета, завеждаше отдел "Надзор за законност" на Върховната административна прокуратура. Прокурор от кариерата. В Държавното обвинение е от 1973 г. От 1999 до 2004 г. е зам.-главен прокурор при ВАП.



- Г-н Цонев, докъде стигна работата по общия етичен кодекс на магистрата, който трябва да уеднакви стандартите за съдии, прокурори и следователи, а нарушаването му да е законен повод за търсене на дисциплинарната им отговорност?

- Напреднахме. Проведохме доста добра подготвителна работа. Допитахме се до колегите от практиката и повечето подкрепиха идеята за общ етичен кодекс. Идеята не е нова, но по една или друга причина досега не се е реализирала. Решение за общ етичен кодекс бе взето още през 2003 г., но не беше изпълнено. Така през 2004 г. ВСС одобри три проекта - на професионалните общности на съдиите, прокурорите и следователите.

- Те действат и в момента, но обвързват ли магистратите, които не са членове на съответното сдружение?

- Тези етични кодекси не са лошо подготвени. Но в тях няма механизми, които да ги направят работещи документи. Затова останаха и само на книга. Едва няколко на година са дисциплинарните производства, в които наред с нарушение на служебни задължения е включено и нарушение на етичните правила.

Това беше констатирано и от европейските експерти и залегна в доклада на ЕК от м.г. Една от първите задачи на комисията по етика към ВСС беше да направим анализ - да изясним причините защо тези документи останаха неприложени. Има и нещо друго. Тези три кодекса не се обвързват взаимно. И ако например съдия, прокурор и следовател са били в компания с лица, с които не е редно, това не може да се обвърже с конкретни текстове в трите кодекса. Те просто се разминават. Това ни даде основание да предложим на ВСС и той да ни възложи да подготвим общ кодекс. Благодарен съм и на колегите от другите европейски държави, където има висши съдебни съвети (общо 17), получихме 13 - 14 техни кодекса. Преведохме ги. Организирахме кръгла маса. За съжаление Съюзът на съдиите в България имаше резерви по идеята за етичен кодекс и не посочиха свой представител за работната група, която предстои да сформираме и да започне конкретна работа.

Един от недобрите моменти на сегашните кодекси е, че те са приети от професионалните сдружения, които обаче нямат висока представителност. За да станат действащи етичните правила, те трябва да бъдат припознати от всички магистрати, които да работят сами за промяна на начина си на мислене. Ние все още приемаме за нормални действия, които в други европейски страни са изключени от поведението на магистратите.

- Например?

- Например контактите, за които излизат данни. Първо ми идва наум информацията от изслушването на бившия директор на ГДБОП Ваньо Танов в комисията за вътрешен ред и сигурност на парламента. Че един висш магистрат като Ангел Александров (бившият шеф на националното следствие, а сега редови следовател - бел.а.) по телефона контактува с лица и подава информация. Ако приемем, че е спорен въпросът дали информацията е служебна тайна, фактът, че е имало такъв телефонен разговор, вече е достатъчен да се отбележи, че това е в нарушение на правилата за етично поведение. Но няма такава нагласа сред много магистрати. Приема се, че няма нищо особено в това да се контактува с всякакви лица. А магистратът не трябва по никакъв начин да дава и най-малкия повод за съмнение, че не може да бъде независим, безпристрастен или че не е почтен.

- Значи съмнителните контакти ще залегнат в етичните правила.

- Безспорно. В момента обмисляме структурата на етичния кодекс. Ще поработим доста върху нея, защото, ако успеем да я направим добре, това ще гарантира високото качество на документа. Не знам дали ще се нарича кодекс, стандарти, правила... Важното е да се стигне до промяна на мисленето на магистратите. Ако се постигне това, ще се направи голяма крачка в борбата с корупцията в съдебната власт. И то по добрия начин - чрез превенция.

- Законът обаче казва, че съсловните организации изготвят правилата за професионална етика. Как ще ги накарате да припознаят вашите?

- Преди дни ВСС одобри доклада за дейността си за 2007 г. и направи предложение за редица промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Ще отворя скоба - заради отказа на законодателя да уреди статута на членовете на ВСС например в началото на мандата ни излезе така, че ние първо се погрижихме за заплатите и обезщетенията си.

Колкото до етичните правила, предлагаме да се измени текстът на сега действащия закон, че ВСС одобрява правила за етично поведение, изработени и приети от съсловните организации. Ние предлагаме тази отговорност да се поеме изцяло от ВСС. Така е и редно. Новият постоянно действащ ВСС освен висш административен орган на съдебната власт е и неин ръководен и управляващ орган, така че с нарастване на правомощията му трябва да нарастват и отговорностите му. Чрез този етичен кодекс ВСС ще трябва да стане гарант пред обществото и неговите очаквания за промяна в начина на мислене, поведение и действия на магистратите, че наистина ще се случат. Има предложения с кодекса да бъдат създадени етични комисии в окръжните структури на органите на съдебната власт. Те би трябвало да станат местните структури на нашата комисия и да поемат сигналите. Те ще изразяват становище при атестирането. Етичните норми са част от атестацията, но засега този показател го прилагаме доста фриволно. Нямаме обективна база и източници, които да подадат информация за това доколко един магистрат действително е в синхрон с изискванията. Сега на всички им даваме максималния брой точки по този показател - 10. Всички са етични, нещо, от което никой няма полза. Защото всички знаем, че не е така.

- Кога трябва да е готов кодексът?

- Иска ни се да стане по най-бързия начин. Можем да го направим и за един месец. Но искаме да го изпипаме. Сега сме подали структурата и чакаме становище по линия на контакти от американски специалисти в работата с етичните правила. Член на работната група е и юридическият съветник към американското посолство г-н Томас Пийбълс. Включихме се и в един проект по линия на испанския ВСС. Имаме уверението на испанските колеги, че най-късно през септември ще ни дадат всичко, което са успели да съберат като експертни мнения, предложения и т.н.

- Значи към края на годината?

- Да, може би към края на годината ще имаме готовност. Разбира се, това е под условие - ако бъдат приети предложените от ВСС промени в ЗСВ. При сегашната уредба тези идеи не могат да се реализират.

- Имотните декларации от т.нар. операция "Чисти ръце" залегнали ли са в проекта? ВСС реши тази година да не се подават, за да бъдат регламентирани по-добре в етичните правила.

- Да. Предвидили сме няколко декларации. Освен това всеки магистрат ще подписва, че е съгласен с правилата за етично поведение и се задължава да ги спазва. Така ще улесним и евентуално процедури по налагане на дисциплинарни наказания и ще получим ангажимента на цялата магистратска общност.

Колкото до декларациите за "Чисти ръце", те са заложени и в законопроекта за конфликт на интереси. Дори имам чувството, че при подготовката на този закон са възприети декларациите на ВСС от 2005 г.

- Дали антикорупционната комисия на съвета ще успее да постигне реални резултати, или просто ще регистрира сигнали срещу магистрати?

- Опитваме се да променим стила на работа, да изведем комисията от рамката, в която действаше в предишния ВСС - една обикновена пощенска кутия. Идват жалби, тя ги разпределя и нищо повече. Опитваме се да не вървим след събитията, а да ги изпреварваме. Въведохме практика да се самосезираме. Известен проблем и напрежение съществуват в отношенията ни с инспектората към ВСС.

- Проблемът всъщност не е само на ниво вашата комисия, а и с целия ВСС. Неотдавна съветът направи на пух и прах първия доклад на инспектората - за върнатите за доразследване дела. Откъде идват търканията?

- Не са търкания, а проблеми по прилагането на закона. Струва ми се, че въпросът за взаимоотношенията на инспектората и ВСС не получи добра уредба в Закона за съдебната власт. Там е записано, че инспекторатът е към ВСС и толкова. Ние се опитахме да компенсираме този пропуск с правилника за дейността на ВСС, където записахме няколко текста, с които предвидихме възможност инспекторите да участват в работата на нашите комисии. Така биха могли непосредствено да получават информация къде са проблемите. Предвидихме възможност ВСС да възлага проверки по конкретни случаи. Защото разчитахме инспекторатът да бъде изпълнителният орган на ВСС. За съжаление това не се получи. Колкото до първия му анализ, аз не споделям становището на колегите, които насочиха вниманието си към самото изписване на доклада. Но той страдаше от един съществен недостатък - не беше ясно какво се предлага във връзка с констатираните нарушения. И стана така, че едни административни ръководители изобщо не обърнаха внимание на доклада, а други наложиха наказания наред на всички съдии, които присъстват в него. Не става така.

Годишната програма за дейността на инспектората беше внесена във ВСС само за сведение. Политици излязоха със становище, че инспекторатът е независим орган. Ако той стане независим и от ВСС, не мога да си представя как ще реализира своите решения и препоръки. Механизмите за това са във ВСС. Ако се задълбочи някакво противоречие кой е по-могъщ, това само ще пречи на работата и няма да доведе до нищо добро.