"Не искам да коментирам повече. Аз не съм оперативен работник, моля ви се. Аз съм народен представител и искам парламентът да си изпълнява функцията, а не да се превръщам в полицай, който да им носи всеки ден някаква информация."

Това обяви от телевизионния екран бившият шеф на контраразузнаването и настоящ депутат от ДСБ Атанас Атанасов. И за пореден път доказа, че няма бивш полицай. Без значение къде работи - в парламент, правителство, бизнес. Само миг след уговорката той вече обясняваше, че са замазани и прикрити не само разработките "Сови" и "Лиана", но и "Рафинерия", "Шипка", "Руси", "Хотела", "Рояк", "Ловците"... И във всички тях имало данни за корупция по високите етажи на властта, оперативните работници искали те да стигнат до прокуратурата, но "всичко това било изпокрито".

Едва ли някой може да отрече, че макар и уродлив, този начин на вадене на кирливите ризи в държавата засега се оказва единствено успешният. Защото естественият път е да се правят разработки, да се събират доказателства, да се пишат обвинителни актове, да има присъди и хора в затвора. У нас обаче това не се случва. Тук всеки размахва уж строго секретни материали, дискове, справки. И след тях се стига до арести и оставки. Всъщност само за два месеца се случи нещо, което прокуратура, МВР и съд не свършиха за години. След скандала, разтърсил МВР, бяха образувани 8 дела. Така че пред Брюксел това може да се отчете като "подобряване на противодействието срещу корупцията по високите етажи и срещу организираната престъпност". Друг е въпросът дали ще се стигне до осъдителни присъди.

Макар и временно да сработва този неестествен път на разобличаване и наказване, неговата сбърканост прави все по-основателни съмненията, че става дума за един добре подготвен сценарий, при който се постига тотално объркване между псевдоними на разработки, прокурорски проверки и досъдебни производства, секретни изслушвания в парламентарни комисии. Тази практика не е от вчера. Тя се използва и покрай несекващите скандали с контрабандата и при постоянните оплаквания за незаконни подслушвания и когато взривят или убият някой от добре облечените бизнесмени.

Обект на две разработки - "Гном" и "Гном"1, бе дори самият Атанас Атанасов. Той бе проверяван по няколко линии, включително и за шпионаж в полза на Великобритания и САЩ. За него се писа, че има банкова сметка със 7 млн. долара в западна банка, пускаха се документи, които се оказваха фалшиви. От цялата работа не излезе нищо, но пък Атанасов бе доста омаскарен. Така че е нужно периодично да се систематизира случващото се през последните 2.5 месеца, за да се види кои твърдения бяха подкрепени с факти и документи, какво се случва със заподозрените в опасни връзки и деяния. Защото от действията на правораздавателните органи и депутатите могат да се направят много изводи - кои обвинения се проверяват и кои не, къде прокуратурата работи светкавично и къде се замотава, кога депутатите са упорити в опитите си да разобличат корупцията и кога - разсеяни. Какво се случи досега?

---------------------------------------------------------------------------------------------------





Диск ми дай и повече не ме мъчи



Всичко започна в средата на март т.г., когато Атанас Атанасов размаха от тв екран диск и справка, които бил намерил в пощенската си кутия. После обяви, че дава справката на прокуратурата. Тя обаче почти едновременно се оказа в много редакции и бе подробно разказана на обществото.

Справката без подпис, печат, автор и адресат представляваше преразказ от името на неутрално, неучастващо в описаните събития лице плюс свалени записи от подслушани телефонни разговори. От написаното в нея ставаше ясно, че разследването е тръгнало от образувано в ГДБОП оперативно дело срещу организирана престъпна група, която била "свързана с членове на бившата силова групировка "СИК" - Красимир Маринов-Големия Маргин и Николай Маринов-Малкия Маргин. Твърдеше се, че били събрани достатъчно данни за извършени от групата престъпления. ГДБОП направила план за операция с набелязани лица и обекти за проверка. Засечен бил разговор с полицай от Второ РПУ в София, който предупредил за предстоящата акция. В справката бяха разказани телефонни разговори с главни герои Иван Иванов, Жоро (под черта бе обяснено, че става дума за шефа на икономическа полиция Георги Радков), Атанас Петров (един от собствениците на "Винпром Пещера"), Джиджи, Дебелия, Баровеца, Ония нашите с Щ-то, "Роко". Основно внимание в справката бе обърнато на разговорите на Атанас Петров и зам.-шефа на ГДБОП Иван Иванов. Така стана ясно как Иванов си иска пушка и лаптоп за подарък за дъщеря си.

Справката доведе до ареста на втория човек в ГДБОП Иван Иванов и на бившият главен секретар на МВР Илия Илиев. Накрая оставка бе принуден да подаде и вътрешният министър Румен Петков.

Все още има обаче много неясни моменти около справката. И досега не става ясно кой е нейният автор и до кого е адресирана. Как е доказана нейната достоверност, след като прокуратура въз основа на нея предприема арести и повдига обвинения? Знаел ли е бившият МВР шеф за нея? Кой е Дебелия? Емил Димитров-Ревизоро лансира версията, че става дума за подалия онзи ден оставка шеф на митниците Асен Асенов. Бившият зам. финансов министър Георги Кадиев обаче отхвърли обвинението. Появиха се предположения, че става дума за лице със счетоводна къща, разследвано за източване на ДДС.

Междувременно в играта се намеси и бившият шеф на ГДБОП и неуспял кмет за Русе от ГЕРБ Ваньо Танов. Появи се и информацията за среща между дупнишките бизнесмени братя Галеви и Румен Петков с посредничеството на Алексей Петров. И тук объркването стана пълно. Според ДАНС срещата е била опит на министъра да помири две групировки, чиято война щяла да попречи на приемането на България в ЕС. Според Румен Петков братята искали да му дадат много важна информация, но било смешно да се смята, че от срещата зависи европейското бъдеще на страната ни. Той дори разкри, че е отишъл на срещата с един от синовете си, който го изчакал в колата. И че всичко е описано, както изискват правилата на МВР - разговорът е организиран и записан от оперативни работници, имало и доклад по случая. Но СРС-тата се оказаха унищожени и нищо не може да бъде доказано.

Противоречива е и информацията какво се е случило с външното наблюдение, което МВР провежда по това време на братя Галеви. Според едната версия агентите се оттеглили, според другата - панически побегнали, след като видели министъра.

Резултатите от тази сюжетна линия в компроматния скандал са два - Румен Петков стана клиент на прокуратурата, която го разследва за издаване на държавна тайна покрай осветляването на бившата барета Алексей Петров като секретен сътрудник на МВР, и шефът на ДОИ Огнян Атанасов бе скоропостижно пенсиониран. Мястото му бе заето от бившия шеф на полицията в Пазарджик Жоро Стоицев, подал оставка заради неуспешното разследване на смъртта на сестрите Белнейски, минаващ за един от приближените на Румен Петков.

Още трима служители от МВР са понижени заради историята с телефонните разговори на Иван Иванов - зам.-шефът на ГДБОП Антоний Странджев, отговарящ за противодействие на контрабандата, е изпратен в жандармерията, антимафиотът Валентин Николов е преместен в Инспектората на МВР, а Диян Нанов, ръководител на направление "Вътрешна сигурност", е командирован за зам.-директор на ОДП-Варна. Според бившия шеф на ГДБОП Ваньо Танов те не искали да прикриват поразиите на МВР.

Междувременно вътрешната парламентарна комисия изслуша и Ваньо Танов. Уж секретният протокол от заседанието видя бял свят само три дни по-късно. Препитването трябваше да е основно по скандала с издаването на фалшив паспорт на обявения за наркобос Будимир Куйович, но постепенно пое в друга посока - за срещата на Румен Петков с братя Галеви и фалшивите алкохолни бандероли. Танов спомена за съществуването на разработка "Хотелът", която по думите му е за водка "Селект" и митниците, и по нея били засечени разговори, в които протичали Дъбов-Дъбката и Велчев. Лидерът на ДСБ Иван Костов заподозря, че зад фамилиите се крият оргсекретарят на БСП Димитър Дъбов и бившият финансов министър Милен Велчев. Двамата обаче отрекоха. Не е ясно какво се случва с тази разработка нито в МВР, нито в прокуратурата.

В стенограмата от заседанието на комисията има един много любопитен детайл, на който никой не обърна внимание. Покрай споровете кой е Дъбката Димитър Дъбов попита Ваньо Танов дали е возил в багажника на колата си на разпит в София някакъв човек. Танов отрече. Но никой от депутатите, нито впоследствие прокуратурата поиска разяснение какво има предвид Дъбов.

От справката се пръкнаха и няколко досъдебни производства. По едно от тях бившият зам.-шеф на ГДБОП Иван Иванов е обвинен за изтичане на секретна информация заедно с бившия шеф на икономическа полиция Георги Радков и полицай от Второ РПУ. По другото Иванов е обвинен за открити в дома му папки със служебна информация. Той е в ареста вече два месеца и половина.

Пак покрай справката бе образувано досъдебно производство за превишаване на власт и злоупотреба със служебно положение срещу бившия главен секретар на МВР Илия Илиев. Той също бе арестуван, после прокуратурата му определи мярка за неотклонение "задържане под стража". Илиев трябваше да бъде изслушан в парламентарната вътрешна комисия по времето, когато бе задържан. Той дори получи разрешение за това от прокуратурата, но самият той написа писмо до депутатите, че се отказва от тази възможност засега. Според едни неговият арест бил за сплашването му и за да мълчи, според други тепърва щяло да има какво да се открива.

Пак покрай тези случки си отиде и главният секретар на МВР Валентин Петров, който преди това беше почистен от прокуратурата по всички публични обвинения и съмнения.

Интересно е да се отбележи, че до този момент не е известно да има дела срещу хора, споменати в справката за Иван Иванов, или поне някой от тях да е в ареста. А все пак разработката е била за тях.



Совите не са това, което са



С това обаче скандалите около МВР не приключиха. Атанас Атанасов лансира нов сюжет - имало разработка на ГДБОП с име на нощни грабливи птици, в която ставало дума за дървената мафия и как тя се отчислявала с пари на ДПС. По неговите думи тя била спряна от Румен Петков, който я пратил за доработка в контраразузнаването, а това било сигурен начин разработката да бъде провалена. Стана ясно, че разработката е с кодово название "Сови".

Вътрешната парламентарна комисия бе принудена да я изиска от МВР. Преди дни новият вътрешен министър Михаил Миков прати писмо, в което опроверга твърденията на ДСБ, че в направление "К" на ГДБОП е водено оперативно дело с наименование "Сови", което било за корупция, свързана с ДПС. Оказа се, че тази разработка е за контрабанда и по нея е било образувано дело срещу митнически шеф. Атанасов обаче не се предаде - той разясни, че оставките на шефа на митниците Асен Асенов и двама негови заместници са свързани с разработката. А от "Сови" са били извадени материали, обособени в друга разработка. После услужлив анонимен източник разясни, че става дума за "Лиана", която била свързана с ДПС. Засега не е ясно нарочно ли обърка Атанасов разработките, или източниците му подават информация избирателно и само го използват.

В крайна сметка стана ясно, че именно в разработката "Сови" се появява прякорът "Запалка". Зад него се крие бившият вътрешен министър Румен Петков, а "кръстник" е друг неслучаен човек - ексвъншният министър Виктор Вълков. Според столичен всекидневник "Сови" е започнала срещу сириец от кюрдски произход през 2006 г. По нея е протекла и срещу шеф на една от столичните митници. Според различни източници от материалите от разработката са образувани ту две, ту едно досъдебно производство. Във всички варианти се твърди, че делото е срещу въпросната шефка на митница, която била близка до кръга "Монтерей".

МВР и депутатите правят отчаяни опити да спрат разрастващите се разкрития. Народните представители отказаха да се занимават със "Сови" и "Лиана" и препоръчаха на Атанас Атанасов да получи отговор на интересуващите го въпроси по време на парламентарния контрол. МВР пък излезе с официален коментар, че "тенденцията да се огласяват публично дела, водени в ГДБОП" и "медийното тиражиране на намеци за прикриване на корупционни схеми по високите етажи на властта, съпроводено със спекулативни политически коментари, е вредно за обществото и държавата". Според вътрешното министерство "доказателствата за незаконна дейност, събрани в ГДБОП, са докладвани пред прокуратурата" и по изнесените оперативни дела са образувани досъдебни производства.



---------------------------------------------

Това са известните факти досега. От тях трудно може да се изгради цялостна картина на скандала, защото институциите, които могат да внесат яснота, или мълчат, или говорят с недомлъвки. Всички дела около скандала се гледат при закрити врати заради наличието на СРС-та, а на участниците им е забранено да говорят с медиите.

Все пак могат да се направят някои изводи. Очертан е кръгът на разработките и лицата, срещу които са насочени политическите атаки в момента. В него влизат бившият вътрешен министър Румен Петков, т. нар. кръг "Монтерей" начело с Виктор Вълков и Любен Гоцев, ръководството на ГДБОП, ДПС и в частност Ахмед Доган. Прави впечатление, че атаката внимателно заобикаля лицата от НДСВ, споменати в разработките. И че не се вадят факти от времето, когато министър на вътрешните работи беше Георги Петканов, а пък главен секретар - настоящият кмет и неформален лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Това едва ли е случайно.

От скандала стана ясно и как всъщност работят специалните служби. Ако всичките им разработки са на това ниво, нищо добро не ни чака. Изясниха се и начините, по които една разработка може да се "смачка". Единият от тях е да се отделят важни материали от дадена разработка и да се направи нова, която да се проточи във времето. Другият е разработка - примерно на ГДБОП, да се прати на контраразузнаването за проверка и там да се забатачи. Това става най-лесно, като се открие международен елемент - примерно сметка в друга държава или пък участие на чужда фирма. Третият път е да се обяви, че нищо съществено не е събрано. Четвъртият способ е към прокуратурата да се подаде част от информацията - най-безобидната, с мотива, че само тя може да издържи в съд. Останалите данни да се пратят в архив. Петият е така да се разбъркат фактите в разработката, че обвинението да не издържи в съда. Шестият е да се загубят по пътя веществените доказателства. Седмият е да се спретне безпричинно разработка само и само да могат да се приложат специалните разузнавателни средства, а събраното да се ползва по политическа и икономическа линия.

Има всички признаци да се смята, че избирателното вадене на разработки ще продължи до парламентарните избори догодина. Очевидно Атанасов е достатъчно захранен с материали, колкото и абсурдно да е при всеизвестната омраза между спецслужбите бивш шеф на контраразузнаването да разполага със секретна информация от ГДБОП. Добрата новина е, че ще се хвърли повече светлина върху порочните практики в тези тайни служби и може би ще се стигне до възобновяване на част от забатачените разследвания. Лошата е, че е крайно време борбата с корупцията в и извън МВР да се води с обвинителни актове и присъди, а не с внушения и разработки. Защото, когато разработките ударят, политиката заглъхва. В противен случай остава гадното усещане, че ченгетата управляват държавата.