-------------------

Георги Ганев е програмен директор в Центъра за либерални стратегии. Доктор по икономика, специализирал е макроикономика в университета "Вашингтон" в Сейнт Луис, САЩ. Преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

---------------------

- Г-н Ганев, тревожно бързо ли растат цените у нас? През 2007 г. инфлацията бе двуцифрена, тази година също не се очертава спокойна. Кога една инфлация става опасна?

- Труден въпрос. Инфлацията става опасна, когато започне да се отразява на дългосрочната способност на икономиката да расте. На какво ниво се случва това? Различно е, защото всяка икономика е уникална по структура, различно зависима от външните фактори, всяко общество се отнася към парите си по собствен начин. Опасно става тогава, когато очакването за по-висока инфлация започне да се включва в договарянето на цените. Стане ли това, спиралата се завърта и никой не знае къде може да спре. А това вреди дългосрочно, защото вземането на решения и ценообразуването стават много по-трудни, човек трябва да се опитва да предвиди каква ще е инфлацията. А това е една игра, с която по-добре никой да не се захваща, защото е прекалено сложна.

- Как си обяснявате факта, че в България през последната година храните поскъпнаха толкова много? И други държави пострадаха от суша, наводнения, всички бяха засегнати от скъпия петрол. Защо у нас цените на житото и олиото скочиха повече, отколкото в съседна Румъния например?

- Не знам дали в Румъния бе толкова зле, не знам дали загубиха половината си реколта. В България спадът на аграрния сектор за третото тримесечие бе 50% спрямо същия период на 2006 г. - наполовина по-малко зърно и др. Второ, има т. нар. съседска инфлация. Гърци и румънци видяха, че у нас е по-евтино, и пазаруват на българска територия по съседски. Ето, Русе като цени просто е друга държава, или пък Петрич, Сандански - масираното присъствие на гърците няма как да не се отрази на вътрешните цени.

Има и друг фактор - увеличава се паричната маса. Има повече пари и това се отразява на ценовите равнища и се наблюдава процесът на конвергенция - ние имаме да наваксваме много сериозно изоставане в ценовото равнище, затова съвсем логично инфлацията в България е по-бърза, отколкото в страни, които имат по-високо ценово равнище от нас.

- Лошото е, че сме рекордьори по ръст на инфлацията, но не и по ръст на доходите. По данни на Евростат нашите цени са около 50% от средното европейско равнище, а доходите ни са едва 37-38%...

- Доходите се увеличават и това е видим процес. Растат по-бързо, отколкото средно в ЕС. Имаме да наваксваме, но този процес трябва да се координира така, че да не носи рискове, да не вреди на конкурентоспособността, да не подскачат доходите в такава степен, че да разрушат конкурентоспособността.

- Ще има ли според вас дефлация у нас?

- Възможно е, ако зърнената реколта е много добра. Но в момента имаме да консумираме още малко ефекта от увеличените акцизи и от скъпия петрол, тези цени над 120 долара за барел няма как да не се отразят. Така че не очаквам незабавен спад, дори е възможно да видим още някой рекорд в инфлацията - от въвеждането на валутния борд насам имам предвид. Не знам дали помните, че най-ниската годишна инфлация преди борда бе 26% - март 1996 г. спрямо март 1995 г. Няма да се дезинфлираме бързо, защото акцизите ще си проявят ефекта.

- Не се ли изчерпа вече ефектът от акцизите за цигарите и течните горива, които бяха качени от 1 януари?

- Говоря най-вече за бандеролните стоки. За разлика от предния път, когато след вдигането на акциза цените на цигарите скочиха рязко през февруари, този път промяната е доста плавна. Сега компаниите явно са се запасили с повече бандероли, освен това играчите са доста и всеки действа различно. Затова новите бандероли и новите цени навлизат постепенно и ефектът е по-продължителен.

- Добре ли се справя българската икономика с шоковите цени на петрола и течните горива?

- До момента се справя добре. Пък и това дава импулс на българските предприятия да наблегнат на енергоспестяващи мерки - понеже са далеч по-енергоемки от околните, нашите фирми могат да постигнат с по-малки вложения много голям ефект.

- Каква е вашата прогноза за инфлацията в България в края на годината?

- Годишната - декември към декември, ще бъде 8-10%, ако няма природни катаклизми.

- България трайно стои на второ място в ЕС по висока инфлация след Латвия. Докога ще сме в челото според вас?

- Дълго време, докато понастигнем средните ценовите равнища на ЕС. Но ние сме обречени да сме сред страните с най-бърза инфлация в ЕС. Възможно е дори да изпреварим латвийците, особено ако ги халоса финансовата криза. Смята се, че те са по-уязвими от нас, те са по-застрашени от срив на пазара на недвижимости. Ако това ги сполети, тогава със сигурност България ще ги изпревари по инфлация.

- Изследване на "Индъстри уоч", което показва, че българинът все повече се замогва, наскоро предизвика противоречиви коментари?

- Изследването е за връзката между благосъстоянието и поведението на домакинствата. Ще ви дам един познат пример - категорията на софийските баби от центъра. Те имат пенсии от 140-200 лева, но седят върху златна мина - обитават апартаменти от по 100 и повече квадрата в центъра на столицата, най-често сами. Въпросът е те бедни ли са - с пенсия от 140 лева, или са богати - с апартамент от 120 квадрата.

Преди способността на богатството да се превръща в доход в България бе слаба. Но тази връзка ще става все по-силна. И, да речем, за една такава баба, която се оплаква от ниската си пенсия, елементарно решение е да даде едната си стая под наем. Така моментално ще си утрои пенсията. Има и други решения. Знаете - една компания се опита да предложи малко по-творческо решение миналата година и веднага я пресякоха, но това е друга тема.

В нашия център правим редовни проучвания, следим за какво си говорят хората вечер на салатка и чашка. Оказва се, че от 2006-2007 г. българите все по-често си говорят за пазарната стойност на жилищата си. И от това зависят потребителските им решения - например дали да вземат заем или не, дали да купят нов телевизор, хладилник и прочее. Разсъждават така - апартаментът ми вече струва не 40 000 лева, а 80 000 евро, значи мога да си позволя нов хладилник. Това е конкретна връзка - между осъзнаването на реалното богатство и конкретното потребителско поведение.

- Устоя ли българската финансова система на глобалната криза? Някои хора се притесняват, че парите им са в банки, а банките може да закъсат. Какво ще посъветвате онези, които са готови да се върнат към "бурканбанк" и "дюшекбанк"?

- Ще ги посъветвам да не се притесняват. Първо, самият акт на изтегляне може да доведе до проблем, който иначе не съществува. И второ - в момента българските банки са напълно стабилни. Това лесно може да се види на междубанковия пазар - тоест банките една на друга колко пари си дават назаем. Е, българските банки са много добре - имат висока ликвидност, обемите не са пострадали, явно си имат доверие. Не е така в САЩ или в Англия, където пазарите са доста нервни и банките си доверяват силно намалени количества пари.

Българската банкова система показва доста висока устойчивост. Освен това българските ипотечни облигации са висококачествени, те не са високорискови. А глобалната криза идва тъкмо от този сегмент на пазара, така че българските банки са много по-малко засегнати и заплашени. Единственият риск е, ако някоя банка-майка пострада и тръгне да си изтегля от България някаква ликвидност. Но към момента това изглежда отдалечен риск.

Между другото глобалната криза е изключително полезна и поучителна за нашите финансови пазари, защото бе настанала една еуфория, която наистина не бе разумна. Сега публиката научи, че пазарът върви не само нагоре, но и надолу. И че човек винаги трябва да има едно наум. Това са много ценни уроци, които при това получаваме много евтино. България има голям късмет, защото кризата се усеща, но не се отразява толкова драматично, както е на други места. А пък урокът си е урок.

Колкото по-финансово усложнено е едно общество, толкова по-големи са рисковете от криза. След 5-6 години примерно - защото капитализмът минава през цикли, следващата криза ще ни засегне повече. Трябва много да се внимава за балансирано развитие. Защото в момента общо пазарът на недвижими имоти се развива много позитивно, но има един сегмент - курорти, който не се развива добре. След прекомерния ентусиазъм сега има места, особено близо до морския плаж, където падащите цени на непродаваемите апартаменти ще се отразят и на пазарите на жилища в близките до курортите градове рано или късно. И домакинствата там ще трябва да си преоценят богатството, понеже то може да се окаже леко надценено. Не са само цветя и рози.