Май не остана висш държавник, който да не ни упрекне, че след влизането в ЕС сме се отпуснали, решили сме, че всичко вече е наред, и сега трябва да се наслаждаваме на реките от мед и масло, които ще потекат към нас. Подобни критики се прокрадват и в западни медии, когато описват ситуацията в страната година и половина след влизането ни в ЕС.

Трябва да се признае, че тези приказки може би имат основания. Особено що се отнася до работата на парламента. През последните месеци депутатите явно са решили да компенсират голямото си преработване от финалната права за еврочленството ни. Сега заседанията им все по-често приключват по-рано от предвиденото. Понякога дори преди да дойде време за първата почивка, която е само два часа след началото на пленарния ден. Подобни рекорди имаше и в предишния парламент, но това беше в неговото начало, когато новоизлюпените депутати на НДСВ



се лутаха като пиле в кълчища



в новото си амплоа.

По-големият проблем обаче е, че голяма част от времето на депутатите не е посветено на важни и съществени закони. Почти половината от дневния ред през последните няколко седмици например се състои от ратификации, промени в комисии и парламентарни делегации и т.н. Самите парламентарни комисии пък напоследък често не успяват да се справят своевременно със своята работа и липсата на доклади от тях по определени закони става причина за отлагането им в зала.

Възможно е всеобщата криза във властта, която тече вече доста време, провокирана в голяма степен от натиска на Брюксел да си подредим държавата, да е предизвикала апатия у мнозинството. Вероятно акцентът на управляващите през последната година от мандата ще падне най-вече върху изпълнителната власт и облажването за последно, а не толкова върху законодателната. Ще бъде глупаво обаче, ако управляващите съвсем пренебрегнат дейността си в НС. Най-малкото защото тази дейност е пред очите на хората и именно от нея най-вече те си съставят мнение за този или онзи политик.

Ясно е, че



следващите избори ще бъдат катастрофа



за всички управляващи партии освен за ДПС. Ако БСП и НДСВ обаче искат да направят загубата си по-почетна, те отчаяно се нуждаят от грандиозен политически ход, който да ги издигне малко в очите на обществото. В този смисъл парламентът може да свърши добра работа на управляващите.

Такъв грандиозен политически ход например би било приемането на закона за референдумите, изготвен от БСП и НДСВ. За него отдавна има готови доклади от всички комисии, които той касае. Законът обаче така и не успява да влезе в дневния ред, въпреки че от БСП се кълняха, че това ще стане веднага след великденската ваканция.

Причините са ясни. Според закона 150 000 граждани имат право да правят предложение до парламента за провеждане на национален референдум. Ако бройката набъбне до 350 000 референдумът става задължителен. Решението, прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от парламента. Нашите управници за последните 20 години могат да бъдат упреквани в много неща, но не и в прекомерна любов към избирателите. Те никога не са били склонни



да дадат реална власт



в техните ръце, защото са им изключително удобни като обикновени електорални единици. Само че след всички "запалки", "сови" и "лиани" за тях ножът вече е опрял до кокала. И ще е най-добре за БСП и НДСВ да довършат докрай своята собствена инициатива.

Ако управляващите изпитват затруднения със запълването на дневния ред на парламента, те биха могли да включат в него и някои предложения на опозицията. А не само да й се молят да не им вади кирливите ризи в Брюксел. С умопомрачителна лекота депутатите от мнозинството отхвърлят идеи, които биха им повишили рейтинга, в случай че са по-благосклонни към тях. Какво лошо има например в това да се приеме предложението банките да не глобяват хора, погасили предсрочно потребителските си кредити към тях? Че това си е практика в много европейски страни. Какво му е лошото поне да се обсъди идеята за мораториум върху застрояването на зелените площи? Е, ще трябва да се удари по интересите на някой и друг спонсор. Но пък и спонсорите едва ли ще дават парите си за партии, за които е ясно, че няма да спечелят изборите. Така че, господа депутати, събудете се от евродрямката, това е изцяло във ваш интерес!