В Колумбия вече повече от 40 години се води кървава гражданска война между правителството и леви бунтовници, които са определяни като наркотрафиканти и терористи. Загиналите само през последното десетилетие се над 40 000 души. Миналата седмица стана ясно, че бунтовническият лидер Педро Антонио Мартин, известен като командир Мануел Маруланда, е починал от инфаркт. Военните твърдят, че е загинал по време на бомбардировки. Историческият лидер на Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК) в продължение на половин век до смъртта си бе хитър селянин и безпощаден комунист.

Ненапразно командващият въоръжените сили на Колумбия адмирал Рене Морено определи неговата смърт като "най-решителния удар" срещу левите бунтовници, които вече 44 години се борят с правителството. Властите в Богота в последно време нанасят удар след удар на



марксистката бунтовническа групировка



с помощта на солидна финансова и военна помощ от страна на САЩ. Наскоро се предаде 40-годишната Нели Авила Морено с бойно име "Карина". Допреди две години тя командваше важно подразделение на партизаните. От началото на март т.г. седемчленното ръководство на групировката изгуби трима от своите представители.

Въпреки терористичната дейност на ФАРК много хора изразиха скръбта си от смъртта на Мануел Маруланда, който за част от колумбийците е "защитник на народа и борец за свобода". Роден на 12 май 1928 г. в Хенова, западно от Богота, основателят на първото селско партизанско движение в Колумбия преминава през всички граждански войни през 50-те години и прекарва по-голямата част от живота си в укриване в гъстите и негостоприемни джунгли в страната. Маруланда, който е бил обявяван за мъртъв най-малко 17 пъти, рядко е излизал от нелегалност. Последното му публично появяване датира от 2001 г., когато водеше мирни преговори с властите. Женен, с няколко деца. Една от дъщерите му става спътница в живота на убития на 1 март тази година при операция на колумбийската армия в Еквадор Раул Рейес. Той е бившата дясна ръка на Маруланда и минаваше за номер две в йерархията на ФАРК.

Първороден син на семейство дребни собственици на земеделска земя, наричан още "Тирофихо" (Точно в десетката или Поразяващата ръка) заради точната си стрелба, той грабва оръжието след смъртта на няколко негови роднини по време на вълната от политическо насилие, последвала убийството през 1948 г. на високопоставения представител на левицата Хорхе Елиесер Гаитан.



Човекът "с глава на кон",



както е известен още сред другарите си, има завършено само основно образование. Надарен с безспорни качества на организатор, той започва кариерата си на революционер много млад, като създава заедно с 14 свои братовчеди отряд за самозащита на селяните. По-късно, през 50-те години, в момент, когато повечето селски милиции се саморазпускат, на 22-годишна възраст Маруланда продължава по пътя на въоръжената борба. Привлечен от комунистическите идеи, този нисък мъж с ръст 168 см оглавява през 1953 г. селска комунистическа група за самозащита, която наброява 26 партизани. През 1964 г. Комунистическата партия влиза в контакт с него, като му предлага да вербува и обучава партизански групи. Маруланда участва в създаването на ФАРК, които защитават тогава борбата за поземлена реформа.

Бивши бойни другари на Маруланда го определят като харизматичен, безмилостен и жесток лидер. Властите го обвиняват, и с право, че е направил наркотрафика и взимането на заложници основни методи на партизаните. По различни данни те печелят $668 млн. долара годишно от наркотици, 6.2 милиона от отвличания и около 10 млн. от грабежи. Що се отнася до търговията с кокаин, ФАРК твърдят, че й се противопоставят и се ограничават с налагането на "революционен данък" на трафикантите и отглеждащите кока земеделци. Някои командири на групировката обаче се държат като истински наркотрафиканти.



Взимането на заложници



започва в средата на 80-те години, но тогава главна мишена бяха военните, разменяни срещу хвърлени в затвора партизани. В края на 90-те години обаче цивилните заложници и по-специално политиците се превърнаха във важен източник на финансиране на бунтовниците. Безмилостен към собствените си хора, Маруланда е такъв и към заложниците, чийто живот няма особена стойност за него освен като разменна монета. Извънредно тежкото положение на отвлечената кандидатка за президент с френско гражданство Ингрид Бетанкур, десетките хиляди призиви за хуманитарен жест, включително от страна на френския президент Никола Саркози, го оставят напълно безразличен. Маруланда бе смятан за най-възрастния комунистически партизанин в света като командир на нелегална армия, действаща на цялата територия на Колумбия.

Сега Колумбия е на кръстопът. Колумбийският президент Алваро Урибе заяви, че е получил съобщения от няколко ключови бунтовнически лидери на ФАРК, които изразили готовност да се предадат срещу амнистия. Те били готови да освободят заложници, включително Ингрид Бетанкур. Урибе вече бил гарантирал свободата им, ако наистина започнат да освобождават отвлечени хора. Той дори им обеща нова идентичност и възможност да заживеят на чисто в Европа и в частност във Франция, където биха могли "да се възползват от своята свобода". Колумбийският президент дори предложи специален фонд за бунтовници, които дезертират, в размер на 100 млн. долара. ФАРК в момента удържат от 700 до 1000 заложници.

Президентът на Венецуела Уго Чавес вече изигра наскоро ролята си на посредник при освобождаването на няколко важни заложници, но не е ясно дали ще може още да помогне за мирния процес. Той не се ползва с доверието на колумбийския президент Алваро Урибе, който смята, че



Чавес играе двойствена игра



В специален доклад Интерпол наскоро публикува многобройни доказателства, че боливийският лидер всъщност подпомага партизаните от ФАРК. Това показват данни от компютрите на Раул Рейес, който бе убит в Еквадор.

64 специалисти от Интерпол изследваха около 38 000 документа, както и над 210 000 снимки и стигнаха до извода, че става дума за оригинални документи, чието извънредно неприятно за Уго Чавес съдържание не е било манипулирано от колумбийските власти. Така на осем места се отбелязва, че Чавес обещал подкрепа от 300 милиона долара за бунтовниците. Висши венецуелски функционери предложили на марксистките партизани подкрепа за набавянето на ракети земя - въздух, с каквито досега ФАРК още не разполага. Въз основа на данните вече бяха конфискувани пари на партизани в Коста Рика, както и 30 кг необогатен уран близо до колумбийската столица Богота.

Преди две години ФАРК дори направила дарение от 100 000 долара за предизборната борба на президента на Еквадор Рафаел Корея. Уго Чавес реагира с типичната си агресивност на публикувания от Интерпол доклад, наричайки президента на Интерпол "Гринго-полицай", а президента на Колумбия Урибе "един действително отчаян човек".

След смъртта на Маруланда за ръководител на левите бунтовници бе назначен Гилермо Леон



Саенс, известен като "Алфонсо Кано",



който е смятан за един от идеолозите на ФАРК и възможно е склонен на мирни преговори. Кано командваше доскоро т.нар. Източен фронт и е смятан за интелектуалец, който може би ще се опита да изчисти негативния имидж на организацията, която фигурира като терористична в списъците на САЩ и ЕС. В момента тя наброява между 12 000 и 17 000 бойци и има силни позиции в джунглите в Югозападна Колумбия. В последните месеци се е увеличил броят на дезертьорите, хвалят се колумбийските военни, но никой не знае дали това е масово явление или са отделни случаи.

Според местен генерал в оставка в групировката предстоят още по-остро съперничество и противопоставяне между онези, които желаят въоръжената борба в Колумбия да продължи, и хората, които настояват ФАРК да премине на политическата сцена. Кано има в момента трима основни съратници или по-скоро съперници от редиците на командирите. Това са Милтон де Хесус Тонсел с прякор "Хоакин Гомес" от Южния фронт, Хорхе Брисено или "Моно Хохой" от Източния и Лусиано Марин, известен като "Иван Маркес" и отговарящ за Карибския басейн. Мнозина местни политици и общественици се надяват, че ситуацията в Колумбия ще се развие към спиране на насилието и разоръжаване на незаконните формирования. Бъдещето ще покаже дали враждуващите страни в Колумбия наистина ще заровят "томахавката на войната".