България и Румъния отиват разделени на втория си зрелостен изпит (контролен доклад) в ЕС. Като прецени старанието на двете в борбата с корупцията, Брюксел наказа България с финансови санкции, а Румъния бе пощадена.

Каквито и да са оценките, очаквани на 16 юли, фактическото положение ще се запази, защото България ще продължи да изтърпява наказанието си. Спирането на парите по ФАР, ИСПА и САПАРД й залепи срамен етикет. За да се избави от него, ще трябва да докаже, че не го заслужава. Иначе фондовете няма да потекат отново, а което е още по-лошо - могат да бъдат спрени и други. Без да усети, България влезе във



втори механизъм на наблюдение,



който засега не действа за Румъния

Еврокомисията прати миналата седмица една от последните си контролни мисии у нас преди окончателното оформяне на доклада по първия механизъм за наблюдение, който следи правосъдието и борбата с корупцията и организираната престъпност. Работата на брюкселските пратеници бе много облекчена, защото тежестта на доказателството се обърна. Няма защо наблюдателите да ровят за нарушения, няма защо да кимат любезно, когато ги лъжат в очите. Верния път им посочи шефът на дирекция "Разширяване" в ЕК Майкъл Лий, който наложи санкции, а след това даде срокове на българската администрация да си изповяда греховете и да докаже, че се е поправила. Първият срок бе до 31 март, към който родните чиновници се отнесоха с познато безгрижие. Вторият срок е ултимативен - до 16 юни, и жегна властите да се разшават.

България няма как да получи успокоителна оценка по първия механизъм (наричан учтиво "механизъм за сътрудничество и проверка"), без да се измъкне от втория. И двата имат отношение към корупцията и организираната престъпност, които се хранят с крадени и нечестно спечелени пари. Разликата е, че първият механизъм е по-скоро политически, докато вторият е финансово-технически. Би било скандално комисарят по сигурността Жак Баро да смекчи като своя предшественик Франко Фратини критиките срещу България в политическата оценка, след като висши чиновници в Еврокомисията надуха свирката за нейни злоупотреби с еврофондове.

Всичко това е разбираемо, но голяма загадка е



как Румъния се изкарва по-праведна от България



Тандемът на слабаците креташе заедно още от юни 2001 г., когато на Европейския съвет в Гьотеборг бе отделен от групата на 10-те отличници за петото разширяване на ЕС. През пролетта на 2006 г. той едва не се разпадна, когато на Румъния бе обещано да получи в решителния доклад през есента дата за присъединяване, а България бе оставена в неизвестност. До този момент се смяташе, че Букурещ напредва по-бавно от София към ЕС, но внезапно тенденцията се обърна. Борбеният бивш румънски министър на правосъдието Моника Маковей създаде впечатление, че се е вслушала в препоръките на Брюксел да погне висши държавници, и така Букурещ взе преднина. Двете страни се изравниха отново в брюкселската класация, когато няколко месеца по-късно България обеща, че ще удари три големи престъпни групировки. В крайна сметка никой не изпълни обещанията си - корумпираните румънски министри си останаха на свобода, както и босовете на българските мафиотски структури.

Сега обаче излиза, че



Брюксел вижда разлика



между двете страни. На същото мнение вероятно ще бъде и предстоящото френско председателство на ЕС, което започва на 1 юли. На въпрос какво ще бъде неговото отношение към двете проблемни държави, отговорът бе: "България е едно нещо, Румъния - друго". Той бе даден от гостувалия на 27 и 28 май у нас френски евродепутат Ален Ламасур, който се въздържа да коментира от София напредъка на Румъния (вероятно по дипломатически съображения), но предупреди, че докладът за България ще бъде "обективен и много строг".

Поначало Румъния е в по-благоприятно положение, защото е наблюдавана по четири показателя, а България - по шест. Освен това от Букурещ се иска да се пребори само с корупцията, докато България трябва да се справи както с корупцията, така и с организираната престъпност. Разликата се дължи на факта, че Румъния не страда от организирана престъпност като България, защото нейните висши чиновници сами се обогатяват, докато българските прибягват до услугите на престъпни групировки, които се радват на тяхната закрила. Независимо обаче каква е технологията на грабежа, резултатът винаги е един и същ за ограбените. В Румъния дори се краде с още по-голям размах, защото през октомври 2007 г. парламентът прокара поправка в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), според която присвояването до 9 млн. евро би било дребно престъпление, наказуемо до 5 години затвор. Тя не влезе в сила, защото под натиска на Брюксел президентът Траян Бъсеску я върна за преразглеждане и заплаши да не я подпише, ако бъде прегласувана.

От четирите си контролни показателя Букурещ смята, че е изпълнил първите два - дал е отчети, че новите НПК и ГПК (Гражданско-процесуален кодекс) имат положителен ефект, и, второ, пуснал е в действие Националната агенция за почтеност, която следи политиците и чиновниците да нямат конфликт на интереси. У нас тепърва ще се гласува закон за конфликта на интереси, а кога ще се появи механизъм за неговото прилагане - никой не гарантира. По третия си показател - преследване на "високата" корупция - Румъния по-скоро имитира дейност, защото води безкрайни следствия срещу осмина бивши и настоящи министри. В България обаче дори няма такава имитация, защото единственият разследван - бившият вътрешен министър Румен Петков - отговаря само защо се е изпуснал да разгласи агент на прикритие. Румъния се справя криво-ляво и с четвъртия си показател, който изисква да преследва корупцията на местно равнище.

Общото впечатление от нея е, че



по-добре се старае



да се хареса на Брюксел. "Румънците са по-гъвкави и се държат по-дипломатично с наблюдателите на ЕК", каза на "Сега" висш български дипломат. Според него те не са си позволявали грубо, обидно и подигравателно поведение, с каквото са се сблъсквали брюкселските пратеници в България. Винаги са отговаряли навреме на писмата от ЕК, а когато са се забавяли, са пращали извинения и обяснения. "Нарушената комуникация", с която се оправдава напоследък българското правителство, е непозната за по-професионалната румънска администрация.

Вече има условия Брюксел да изпълни молбата на премиера Сергей Станишев и да престане да сравнява България с други страни в ЕС. "Сравнявайте ни с това, което сме били по-рано, а не с по-напредналите", настоява той напоследък. Когато България бъде извадена от тандема с Румъния, наистина ще започне да се сравнява само със себе си. Като черната овца в ЕС.