Авиационната индустрия направи крачката към бъдещето без книжни документи. Книжни билети вече няма, агентите издават само електронни билети за самолет. Това е поредно доказателство, че технологиите днес могат да се справят с лавина от удостоверения и заявления, без да ги печатаме на хартия. Достатъчно е документът да съществува някъде в неизменен вид и всеки, който има право, да може по всяко време да го прочете. Съвременните комуникации решиха този технически проблем. Всеки от нас носи в джоба си достатъчно мощен комуникатор, своя мобилен телефон. Даже най-семплият апарат е достатъчен да получи и възпроизведе най-разпространените документи, например електронен билет (бил той за кино или за самолет). Разбира се, новата технология пак поставя



проблема за автентичността



на документа. Кой гарантира, че е наистина вярно изписаното върху екрана? Знаем за хакерски подвизи с проникване и подправяне на съдържанието дори на най-секретни и строго пазени база данни. Можем ли да се доверим на документ, който не може "ръка да пипне"? Усещането за (не)сигурност е само психологически проблем. Въпрос на вяра, на опит, на практика, на установени стандарти. Електронната форма не е по-несигурна от книжната, напротив. Ние обаче сме учени да вярваме на хартията, особено ако носи внушителен брой подписи и печати. Всъщност всеки книжен документ може да се фалшифицира с известна ловкост. Има цяла индустрия за фалшиви паспорти, дипломи, кредитни карти, нотариални актове. Свръхзащитени книжни документи като банкнотите се фалшифицират масово. Рискът от подправяне не спъва нормалния оборот, тъй като има ясни



процедури за защита и проверка



на съдържанието на документа. Представят ви например диплома за завършено образование с нужните подписи, печати и реквизити. Въпросната диплома може да е фалшива, но всеки знае как да провери това: достатъчно е да направи справка в регистрите на университета - издател на документа. Същото се отнася и за електронния документ. Неговата автентичност също може да се проследи и провери, това става дори по-лесно и бързо от проверката на книжен документ в прашасалите регистри и деловодни книги. Както книжните си събратя, електронният документ носи върху себе си подпис на издателя, а България е една от първите страни със



закон за електронния документ и подпис,



който гарантира равнопоставеност на електронните и книжните документи, създава ред с удостоверяването и преследва електронните фалшификатори наравно с печатарите на фалшиви пари. За съжаление в желанието да сме сред първите държави, усвоили новата технология за документиране, българският законотворец е създал една твърде тромава, а и непълна, някъде недъгава уредба. Тя със сигурност трябва да се промени, за да стане употребата на електронни документи удобна и масова практика. Трябва да се промени самата идеология на общопризнатия универсален електронен подпис, която според мен е драматично сбъркана. Трябва да се наложи принципът:



един човек - един подпис



Откак свят светува, подписът е личен акт на индивида. У нас обаче ведомственото начало е взело връх, та електронният подпис принадлежи на институцията, за която се подписва ("титуляр"), а не на човека, който се подписва. Затова, ако ми хрумне да си общувам с държавата само по електронен път и понеже представлявам към две дузини фирми, ще трябва да се снабдя с двадесетина различни електронни подписа. За всеки от електронните подписи фирмата удостоверител ще ме изнуди да си открия (и платя) по още една "сигурна" електронна поща. В камарата устройства, карти и пощенски кутии със сигурност ще се оплета като пате. Затова си спестявам разправията с електронното подписване и чакам да променят закона така, че да отговаря на естествената правна логика. Всеки от нас трябва да има точно един електронен подпис. Най-добре да се запише



подписът върху личните документи,



личната карта и паспорта, които от есента ще имат нов вид и вградена памет. Личната карта спокойно може да носи чип като кредитните карти и да я ползваме като носител на всички лични документи в електронен вид: шофьорска книжка, дипломи, застраховки и пр. Когато подаваме документи за новите електронни паспорти, можем да попълваме данни за електронния си подпис и изберем удостоверяваща фирма. Остава МВР да получи от избрания удостоверител електронния подпис и да го запише върху личния документ. Бездруго плащаме услугата на МВР прескъпо. После всеки сам ще трябва да си активира вече получения електронен подпис и да плати на удостоверителя. Фирмите титуляри на свой ред ще регистрират законните представители и пълномощниците си (естественото място за това е търговският регистър), така техните лични електронни подписи ще обвързват представляваната фирма. Когато стане действително универсална и обхване 100% от пълнолетните граждани, системата на електронните подписи ще поевтинее драстично. Знам, че предложението обръща наопаки създадената вече система за електронно удостоверяване, но това е единственият начин тя да застане с главата нагоре.