Преди няколко месеца България, а и Европа бяха разтърсени от серия скандали в домове за деца. Би Би Си заснеха нечовешките условия, в които живеят децата в Могилино. Един филм, в който деца от дома в Бургас "симулират" полов акт, доказа, че там сексуалното насилие е едва ли не ежедневие. А накрая педофил уби дете. На фона на всичките тези абсурди безсилието на институциите като че ли не беше изненада. Оказа се, че имаме една държавна агенция, която може само да дава предписания, но не и да санкционира за неизпълнението им. Депутати пък се сетиха, че законодателството е тромаво, направиха анкетни комисии, обиколиха домовете и установиха, че условията там били много лоши. По-крайните натури предлагаха бързо решение - закриваме домовете и толкова. Кметовете обаче не дадоха и дума да се издума за това. Дали заради добри чувства към децата или заради работните места, е друг въпрос. Обществото се скъса да пуска есемеси за кампании, но сякаш не забеляза, че има и други домове освен Могилино. Пък и помощта му обикновено се изчерпва със същия този есемес.

На пръв поглед днес ситуацията се е променила. Навсякъде работят, преструктурират, ремонтират... Остава обаче впечатлението, че промените са про форма, а действителното положение не се е променило кой знае колко. "Сега" провери какво се случва в трите дома, около които се вдигна най-много шум в последните месеци.

------------------------------------------------





Домът в Трън: формално закрит



Самуил Димитров



Табелата не се чете. Някога в по-добрите й дни е било изписано ДЗДЛРГ, сега черните букви са изтрити, останал е само белият фон. Вратата е заключена, пред входа седи момиче. Температурата е над 20 градуса, но детето е с качулка на главата. Не говори, просто си седи там и ни гледа. На един от прозорците се показват любопитни глави. Момичето с качулката се съгласява да повика директорката и мълчаливо изчезва в сградата.

Три месеца. Толкова време измина, откакто Асен Илиев уби 15-годишната Лиляна и рани Клара и Емил. След това се самоуби. На хората много не им се говори за случилото се. Особено на децата от дома.

Какво се е променило? "Децата вече са по-спокойни, имаме 24-часова охрана, цялото дворно място е заградено, вече дворът е регламентиран, преди задната част не беше заградена, защото нямаше акт за собственост на дома, сега я получихме", обяснява директорът Бойка Михайлова.

Предстои цялостен ремонт на сградата. Всъщност домът в Трън формално е закрит преди месец, когато на сесия на общинския съвет се взима решение той да се превърне в център за настаняване от семеен тип. Това трябва да се случи до края на годината. "Става дума за комплекс от социални услуги, които могат да бъдат ползвани и от други хора в града. Домът ще бъде отворен за всички, вътре ще има ателиета по приложни изкуства и дърворезба. Предвижда се и център за обществена подкрепа - психолог и социален работник, които да помагат не само на децата от дома. В проекта са включени Трън и Брезник, така че ще се работи с хората и от двете общини", обяснява Михайлова. За целта трябва да се преграждат нови помещения, да се поправи покривът. Ще се търси и още персонал. В момента в дома живеят 21 деца. 4 от тях са завършили помощното училище в Перник, обучавайки се по индивидуални програми. Охраната са четирима души, които дежурят на смени. Те са назначени от кмета Станислав Николов след трагедията през март. Преди това охраната е била в ръцете на възпитателите.

Днес режимът в дома изглежда много строг. Всички посетители се регистрират и могат да влязат само след представяне на лична карта. Охраната записва кои деца с кого излизат и за колко време. Полицията в града пък трябва да следи къде ходят и с кого. "Казала съм да се заключват, искам да знам кой влиза и кой излиза, да няма тоя ме търси, онзи ме търси, аз излизам. За срещите с роднини и приятели съм уведомена. Обикновено се срещат тук или отиват на кафе, но с разрешение, а полицията поема задължението да ги следи. Градът е малък, всички се познаваме и когато ги видят, питат къде отиват, при кого и т.н.", обяснява Михайлова.

От участниците в трагедията преди три месеца само Емил е в дома. "Възстанови се бързо, жизнен е, адекватен, радва се на грижи и на симпатия от всички", казва директорката. Клара е изпратена в кризисен център, а бившият възпитател Никола Динев - също замесен в любовния триъгълник около момичето, е кметски наместник в с. Велиново. Шефът на местната полиция Първан Иванчев е уволнен с мотива, че не е отнел разрешителното за оръжие на убиеца Илиев. Иванчев обаче не се признава за виновен и смята да стигне до Страсбург.

"Все още не мога разбера хората. В един момент много говорят, че на децата трябва да се обръща внимание, а в същото време имам чувството, че всичко е фалш и лицемерие. Миналата и по-миналата година децата ходиха на лагер. Почиващите се оплаквали, че децата ги пипали, а те се радват, искат да завържат разговор, любопитни са, живи деца са все пак. Звучи ли ви нормално да ги изолирам сами на лагера", разказва Бойка Михайлова. Според нея в момента в домовете се работи на парче и малко хора имат представа какво трябва да се прави. "Няма единна структура, няма и система, която да конкретизира работата и посоката, в която трябва да се върви. Може би наистина трябва време, но така в момента е много трудно - сам организираш според ситуацията всичко. Съгласна съм, че домовете не могат да съществуват в този вид, но трябва да се направи някаква ясна концепция как трябва да се променят и какво да се прави", казва тя.

Преструктурирането на дома в Трън трябва да приключи до края на годината. Остава обаче въпросът трябваше ли едно дете да умре, за да се сетят всички, че има нужда от промяна. На стълбите към дома срещаме Лили. Разказва, че две години е работила наблизо и знае какво става там. "Никой от тия хора тука не могат да се грижат за децата, просто нямат квалификация, назначени са ей така. И днес има момичета от дома, които ходят с момчета от града, това е нормално, но си мисля, че не трябва да им дават да ходят със семейни, защото развалят семейства. Познавам много семейства, които си развалиха отношенията и вече не са заедно", твърди тя.

Децата от дома учат в двете училища в Трън - гимназията и основното. 14-годишният Веско се разхожда из двора с малка чантичка в ръка. Казва, че му служи за портмоне, но пък няма пари. Чака да свърши часът, за да влезе в училището. Не помни трагедията отпреди 3 месеца, но се оплаква, че малките деца в дома много се бият. На около 500 метра по-надолу е мостът, където беше убита Лиляна. Върху стълба на ъгъла има некролог за 40 дни от смъртта й.





---------------------

Могилино се преквалифицира за възрастни



Росен Моллов



Най-видимата от чужбина драма на изоставените деца в България остава Могилино. Скандалът в дома стана неудържим след филма на Би Би Си, но всъщност за закриването на тази институция се говори вече 6 години. И ще се говори поне до началото на 2009 г., макар част от децата вече да са изведени оттам. След дълги борби и кандърми вече има официално решение домът за деца с увреждания "Св. Петка" да бъде закрит. Премеждията, през които мина това решение, станаха урок по гражданска съвест. И с отказа на хората от русенския кв. "Средна Кула" да приемат децата сред своите, и с упоритостта на общината в Две могили да спаси работните си места и да не допусне закриването на институцията.

Сега вече има повод и двете страни да бъдат доволни.13 деца от дома са пренасочени в други социални заведения. 6 чакат да бъде подготвен центърът за настаняване от семеен тип в Русе, който се ремонтира и оборудва със средства на УНИЦЕФ. Най-после ще се намери и място за малчуганите, които не бяха пожелани в "Средна Кула". Със събраните от бТВ над 1.8 млн. лв. за тях ще се построят модулни къщички в Русе, София и Варна. В момента текат преговори за избор на терени. В дома все още остават 20 деца и 29 младежи с увреждания. 2 момичета, навършили 18 години, ще бъдат настанени в защитени жилища в страната, а 2 ще бъдат изпратени в София. Част от децата със специфични увреждания поемат към институции, които имат капацитет да се грижат за тях. Всички тези проекти вероятно ще бъдат завършени до началото на 2009 г.

В сагата "Могилино" мястото си запазва и персоналът на дома - около 52 души. Той ще бъде преобразуван в дом за стари хора. Местността в Могилино е идеална за целта, а населението на община Две могили е с много самотни стари хора, така че ще има достатъчно клиенти за бъдещото здравно заведение.





"Коджакафалията": затягане на дисциплината

-----------------

Божидар Божков

Бургаското сиропиталище "Александър Георгиев-Коджакафалията" е неразривно свързано с Бургас от самото му основаване в началото на миналия век, та чак до големите скандали през м.г. Единствено представителите на "Атака" се опитаха да наложат идеята домът да бъде изместен извън града, но тя не бе приета. Според членове на настоятелството тя е неосъществима, тъй като в завещанието си човекът, построил дома - Александър Георгиев, пише изрично, че сградата може да бъде ползвана само за интернат и за нищо друго.

За "Коджакафалията" се заговори преди година покрай филма "Баклава". Едва тогава официалните власти се подсетиха, че в това сиропиталище има проблем, и започнаха да мислят начини за решаването му. Оказа се, че в сградата на дома съжителстват не само сираци от различни поколения, но и кротки деца с отявлени престъпници. Преди 2 г. в Бургаския дом са били настанени непълнолетни от бившето закрито ТВУ в карнобатското село Сикмен. Малко след това в "Коджакафалията" са се оформили групички около различни тартори, възпитаници на ТВУ-то, които са се занимавали с най-различни престъпления от просене по улиците до дребни и по-едри кражби. Към тези деца преди няколко години са били прибавени и малолетни с умствени проблеми от друго закрито училище - това в поморийското село Бата.

След разразилия се скандал за сиропиталището прокуратурата образува дознание, което по-късно прерасна в следствие. То имаше за цел да изясни дали създателите на филма са извършили престъпление, заснемайки сексуални кадри с малолетни. Следствието трябва да приключи през юли с повдигане на конкретни обвинения, заяви районният прокурор на Бургас Андрей Червеняков.

От своя страна местната власт в Бургас, както и настоятелството на сиропиталището смениха бившия директор Ирина Иванова с Йордан Тодоров, който бе назначен след конкурс. Иванова напусна и обясни това с невъзможност да се справи с дисциплината в дома. Както в Трън и тук имаше дете, нарочено за извор на всички проблеми, и то беше преместено. Триетажният интернат е разделен на възрастови граници. Един от настойниците му е говорителят на ОДС-Бургас Цветелина Рандева. Тя разказа, че за последната година дисциплината е затегната. Различните етажи са разделени с преграда. Всяка група има свой отговорник и престъпленията са сведени до минимум. Рандева твърди, че отново има една малка група от възпитаници, които продължават да бягат и да отсъстват с дни и тя е съставена основно от роми. Според нея обаче обстановката в "Коджакафалията" вече е нормална и на масовата просия на негови възпитаници е сложен край.