В България има нещо, което може да се купи по-лесно от апартамент, кола, че и от дрога дори. Колкото и пазаруването на това нещо да е незаконно, то с него можеш да се сдобиеш по-лесно даже и от краставици. Става дума за политика, за депутатското или кметското място, за креслото на общинския съветник, че дори и за целите избори.

Въпреки че всички държавници, висши магистрати и полицаи приказват неспирно колко уродливо е това явление, то изборите в Сандански показаха за сетен път, че тази работа с



купуването на вота си остава безнаказана



Защото властниците, прокуратурата, МВР и съдът трябва определено да внимават с бурните хвалби, които ги напънаха след първата по рода си скорострелна присъда за организиране на пазаруване на избиратели, дадена на краставичаря Малчев от Сандански. Както и с твърденията, че засиленото полицейско присъствие в града дало резултат. Нещо повече - добре е тези хора да се поскрият малко. Поне по няколко причини.

Първата от тях определено е, че присъдата на въпросното лице, колкото и да е в рамките на закона, си е просто смешна. Нека видим само - 2500 лв. глоба и 6 месеца пробация, която се изразява в задължителна регистрация по постоянен адрес и задължителни срещи с пробационен служител в рамките на половин година. Или иначе казано - да си стои в "купеното" място. Обясненията и на прокуратурата, и на съда са наистина в рамките на закона. След като лица, наети от Малчев да купуват гласове, си признаха, то те станаха свидетели на прокуратурата. От своя страна това принуди и самия зеленчуков производител да си признае и бързо да поиска да подпише споразумение с държавното обвинение. Прокуратурата се съгласи и внесе за одобрение в съда този своеобразен договор, в който се съдържат признанието на обвиняемия и наказанието, на което той се е съгласил. И тогава съдът просто регистрира и одобрява това споразумение. И после следват хвалбите, че случаят бил разкрит за един ден, а присъда имало след три дни.

За съжаление обаче



тази история не може дори да служи за назидание



Защото е достатъчно да се каже, че вероятно само след година същият този човек ще бъде с чисто съдебно минало. И пак ще може да купува гласове, да се споразумява с прокуратурата и да бъде осъждан да си стои в съответното купено място. Просто и Наказателният кодекс (НК), и Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) са направени така - да не работят срещу подобен род престъпници. Или по-скоро да работят за купувачите на гласове. Защото какво се получава на практика? Те пак са си на свобода, но сега просто се знае от кого могат да се поискат пари при следващите избори. А всички отбелязват как въпросният осъден си излязъл от съдебната зала, седнал при приятели и започнал да се весели. И как иначе? Той беше осъден за това, че бил казал на двама работници да плащат на други, също негови работници, да гласуват за подкрепяната от него политическа сила. Това е повече от забавно, нали? Че той има десетки други начини да накара своите работници да гласуват. Очевидно е, че нещата са много по-дълбоки и мащабни, но на кого му се рови?

Отгоре на всичко



смешно е да се твърди,



че само този човек е организирал купуване на гласове. Или пък че той е най-високо в йерархията на пазаруващите.

Да не говорим как сякаш нарочно политическата класа вари от години законодателната каша около това престъпление, записано в НК в раздела: "Престъпления против политическите права на гражданите". През 2006 г. за първи път парламентът инкриминира купуването, като записа, че който предложи или даде на другиго имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с пробация. Преди местните избори м.г. депутатите вкараха в НК и текст срещу организирането на предлагане и даване. Заедно с това бе сложена и разпоредба и срещу тези, които продадат гласа си. Но допуснаха - волно или неволно, грешки. При приемането на този текст прокуратурата, а и много юристи предупредиха, че това с инкриминирането на продажбата на гласове хем си е тъпо, хем ще е затруднение за разкриване на търговците. И че ще е много по-лесно да се хванат купувачите, ако може



продавачите да свидетелстват без страх



от наказателна отговорност. Освен това бе оставен и текст, според който това престъпление се преследва само по тъжба на пострадалия. И затова в общи линии на редовните местни избори всеки си напазарува каквото можа. В деня на изборите МВР заговори официално за случаи и проверки в Перник, Благоевград, Сливен, Балчик, Южното Черноморие. Пак тогава зам.-министър на вътрешните работи обяви, че купуването на гласове по изборите не било някакъв феномен, нито пък е български патент, но и той бил "поразен от мащабите му на тези избори".

От хилядите сигнали обаче се стигна до стотици проверки, после до 15 досъдебни производства, накрая до 1 обвинителен акт и нито една присъда. Чак в началото на тази година част от тези законови пречки пред противодействието на търговията с гласове бяха оправени. Очевидно обаче недостатъчно. Достатъчно е да се видят изборите в Сандански.

И друго е важно - кукловодите не се търсят! Толкова много хора твърдят, че им е бил даван или предлаган подкуп, а само



един краставичар опира пешкира



Но очевидно на политическата класа й е удобно само да се шуми и надува балонът с търговията с гласове. Един път, защото вероятно се възползва от нея. И втори път - така може да си оправдава изборни загуби.



Как да си обясним, че прокуратурата и МВР мълчат? Може би защото не могат да използват специални разузнавателни средства срещу това престъпление. По закон те могат само при тежки престъпления - тоест предвиждащи наказание над 5 години затвор. А тук максимумът е 3 години.

Ако има неща, по които да сме в челните редици, включително и на ЕС, то със сигурност едно от тях е имитацията. На борба с корупция и с организирана престъпност, на защита на конкуренцията, на противодействие на контрабандата и прането на пари и на какво ли още не. Просто сега имаме и поредното доказателство за имитация на битката с купуването на гласове на избиратели.

Така просто скоро ще стигнем и до имитация на държава. Ако вече не сме стигнали.