Винаги, когато стане дума за промяна в нормативната база и статуквото по използването на специалните разузнавателни средства (СРС) - подслушване, следене, филмиране, внедряване на агенти, ровене в кореспонденция и т.н., започва опасен полицейско-прокурорско-депутатски флирт с темата.

Сегашният момент не прави никакво изключение. Всички бързо забравиха скорошните скандали, при които се оказа, че има не само нерегламентирано подслушване и следене, но и също толкова незаконно изнасяне и използване на събраното за всичко друго, но не и за заложеното в закона - за доказателства пред съда и за предотвратяване на престъпления и терористични актове.

И се започна война на нерви, и тръгна една лавина от идеи за промяна на нормативната база, от които понамирисва на



желание за повече власт



при използването, разрешаването, унищожаването и контрола при използването на СРС.

И тук обичайно лагерите винаги са ясни - МВР, прокуратура и парламент. Още отсега е сигурно, че този път в двубоя определено ще имат своята роля и съда, както и новосформираната Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), на която законодателят предостави възможността да има самостоятелна структура за подслушване и следене.

Всъщност, още когато преди няколко месеца избухнаха скандалите, довели до оставките на вътрешен министър, двама главни секретари на МВР и шеф на националната полиция, прогнозирахме, че в тяхната основа са властови битки



кой да контролира двете най-важни служби



в държавата, позиционирани в момента в МВР - Дирекция "Оперативно-техническа информация" (ДОТИ) и Дирекция "Оперативно издирване" (ДОИ), както и свързаните най-тясно с тях СРС-та.

Всичко, което се случи след това, и се случва и сега, само потвърждава основателността на това предположение.

Със сигурност битката ще продължи и покрай предстоящите промени в закона за МВР и в закона за СРС, за които бе обявено, че ще са кардинални. И някак обичайно всеки, който има някакъв чиновнически или пък йерархичен досег с темата, моментално започва да защитава ведомствените си интереси и да дава заявка за по-главна роля.

Онзи ден прокуратурата, например, изненадващо "разкри", че ДОТИ нямала сертификат за използването на СРС. Той трябвало да й бъде даден по силата на закона за защита на класифицираната информация от друга структура в МВР - Дирекция "Защита на средствата за връзка". Моментално последва все пак обяснението от прокуратурата, че това не правело събраното и събирано от ДОТИ чрез СРС незаконно. Но червейчето на съмнението вече бе пуснато. Нищо че сертификата е всъщност за това не дали и как да се използват СРС, а дали има защита на събраното чрез тях срещу външна намеса.

Разбира се не закъсня и отговора на МВР, откъдето дойде твърдението, че



проблеми около СРС има



не само вътрешното ведомство, но и всички останали ползватели, сред които и прокуратурата. Това остави впечатление, че всъщност май всички нямат въпросния лиценз.

Откъм МВР под сурдинка дойде такова признание, като бе обявено, че процедурата по лицензиране в ДОТИ всъщност е най-напреднало. Казано иначе - останалите не само нямат лиценз, но и са по-изостанали. А това е дори по-страшно от самото подслушване и следене. Липсата на гаранции, че системата не може да бъде пробита, че може да изтича информация.

От цялото припламване обаче очевидно излизат поне няколко твърде интересни, а и много тревожни въпросителни. Основната сред тях е дали службите, които технически осъществяват използването на СРС, както и ведомствата, които ги поръчват и използват имат не само сертификати, но и технически възможности



да защитят свръхделикатната информация



От твърденията на прокуратурата излиза, че това е, меко казано, спорно. От контраатаката на МВР пък направо на човек може да му се изправи косата. Защото от цялата окопна войничка излиза, че натоварените с много власт структури в държавата не само не могат да гарантират, че не се подслушва и следи незаконно, но и че събраното не се използва за политически или икономически чадър или шантаж.

Прокуратурата, която извършва сега проверка чрез зам. главен прокурор, даде да се разбере, че тепърва ще има разкрития за използването на СРС в МВР. Според държавното обвинение ще има и междинен доклад по проверката. Последните скандали с разработки, подслушвания, дискове и справки пък бяха наречени "резултат от лоши традиции и навици в МВР и недостатъчен контрол".

Вътрешното министерство чрез своя министър пък даде да се разбере, че и то



е готово за предстоящата битка -



"добре ще е и прокуратурата, и парламентът, разбира се в рамките на парламентарния контрол, по-често да се сещат за своите контролни функции, а не само когато избухне някакъв скандал. Проблеми със СРС има не само в МВР, има и при другите заявители, включително и в прокуратурата".

Всъщност това е само продължение на войната между прокуратурата и МВР, тръгнала още през 1997 г., когато бе отнето правото на държавното обвинение да разрешава използването на СРС и то бе дадено на съда. Този остър двубой стана буквално жесток след 2000 г., когато гръмна шумния скандал, свързан с оплакването на главния прокурор - тогава Никола Филчев, че е незаконно подслушван, и когато бяха арестувани няколко души от ДОТИ. Включително и бивш ръководител на службата. И се започна едно мачкане, проверяване, разследване. За да се стигне преди няколко месеца до оправдателни присъди за всички.

Тогава бе пусната проверка на прокуратурата, според която се оказа, че от материалите от над



10 000 разрешени подслушвания



само 200 са вкарани в съда, а още по-малко са се оказали достатъчни за присъди. Тези данни пък бяха използвани от съда за защита на правата на човека в Страсбург, който осъди България и обяви буквално за негоден сегашният закон за СРС. Законови промени не се направиха.

Сега отново се демонстрира активност по темата. Дори повече. Предлагат се и полезни неща - например, да се даде правото на всеки чрез съд да иска проверка дали не е бил незаконно обект на СРС. И ако се окаже така, то да може да претендира за обезщетение. Или пък като идеята да се намалят съдиите, които дават разрешения. Сега това правят 28-те председатели на окръжни съдилища или упълномощени от тях заместници. Както и да има ясно разписан бюджет за СРС. Да е ясно, че това е много скъпо нещо. Или пък наблюдаващите прокурори да искат преимуществено разрешение за използване на СРС, а не основно полицията. Така и държавното обвинение ще си поеме отговорността, ако ефективността не скочи.



Останалите идеи обаче отново са някакви ведомствени разправии



Като например дали двете служби - ДОТИ и ДОИ, да се слеят в една под наименование "Технически операции". Дали да има троен контрол - парламентарен, съдебен и от изпълнителната власт. Кой точно да играе основна роля в този контрол. Дали да има междуведомствен съвет, кой точно да назначава шефа на бъдещата мегадирекция и т.н. Тепърва ще се говори за друг проблем - на практика ще има две големи дирекции за подслушване и следене - една в МВР и една в ДАНС. А такива има и във военното и в цивилното разузнаване.

В крайна сметка това може да е важно, но определено не е основополагащо. Защото четири са важните неща. Първото и главното - хората да са спокойни, че не може никой да им рови в живота безпричинно, да бъдат изнудвани с псевдоразработки, с незаконно подслушани техни разговори. Второто е, да има много по-рядко използване на СРС, но за сметка на тяхната ефективност, която може да се изрази само в присъди и предотвратяване на тежки престъпления. Защото СРС са извънреден способ, а не хранилка за мързела на полицията и прокуратурата, както и на нечисти интереси. На следващо място идва качествения контрол, който да позволява на обществото да знае за какво точно отиват по темата милиони левове годишно. И накрая - да има строги санкции за всички онези, които се възползват от властта си и разрешават незаконно използването на СРС. Крият папки, копират дискове и справки, не унищожават навреме негодни като доказателства материали.

Всичко останало са ведомствени войни, които ще доведат само до запазването на сегашното трагично статукво. Нещо, което много блазни. Защото е много сладко да управляваш партии, съдби, икономически и политически интереси чрез подслушване и следене.

Но определено не е демократично.