|
| Дълги години не бе ясно за кого бие камбаната на висшето образование. Университетите продължават да приемат наднормено студенти, въпреки че държавата увеличи значително държавната поръчка. |
Години наред висшите училища съществуваха като някакви ефимерни образувания, в които отправяни към всяка една публична институция въпроси като ефективност, финансова дисциплина, правила по условие се приемаха за сквернословни.
Това роди какви ли не извращения
- незаконни филиали, псевдостуденти и псевдопреподаватели. В едно ректорите са безспорно прави - държавата твърде късно отвори очи за карикатурата "висше образование". Но институциите вече направиха няколко сериозни заявки, че произволът няма да продължи.
Надхвърлянето на отпуснатия от държавата прием е добре отиграна от университетите практика. Тя съвсем не е невинна. Именно свръхприемът превърна думата "платено образование" в мръсна и доведе до първата тежка девалвация в качеството на образование. Освен препълнени зали, лаборатории и ниско ниво на преподаване зад наднормения прием сивеят и откровени академични престъпления. Това беше вратичката, през която университетите прехвърляха студенти от незаконни филиали, приемаха уж доброволни дарения, смъкваха летвата при изпити. И дълги години получаваха безпроблемно пари от държавата за нещо, което никой не е пожелал.
На фона на всичко това светкавично надигналият се вопъл за "административен произвол" надали ще спечели симпатии. Изумително е да се твърди, че смисъл от глоби няма, защото държавата така или иначе не превежда пари за наднормено приетите студенти. А в кое тогава е смисълът - в събирането на колкото се може повече такси от "студентите" ли?
Наистина има нещо притеснително в изневиделицата, с която държавата санкционира университетите. Сякаш операцията е готвена в пълна секретност, а
виновниците трябва да бъдат зашеметени с един-единствен удар
Уви, институциите продължават да се страхуват от самите себе си и дори за миг не приемат, че могат да намерят в лицето на обществото съмишленик. Ако нещата стояха различно, нямаше да има въпроси как са изчислени сумите, няма ли грешки, за какво точно са наложени санкциите. Защото се оказа, че част от парите, които държавата ще прибере от университетите, са за отпуснат и незапълнен прием. Така цялата картина отново се замазва, а нарушителите получават козове, които не заслужават.
Иначе наднорменият прием на студенти, хвърчащите преподаватели и незаконните университети и филиали бяха раково образувание, което държавата бе длъжна да изреже, за да може изобщо да говорим за висше образование. Това в крайна сметка не се оказа толкова трудно (ако пропуснем яростната и невидима съпротива на знайни и незнайни лобита). Просветното министерство не успя да наложи много от идеите си и сигурно сбърка при други, но това, което свърши за чистоплътността й, на фона на дългогодишно бездействие не е малко.
Незаконните университети вероятно продължават някъде да вегетират, но пращането на един-единствен списък до прокуратурата се оказа достатъчно значимо. Имената на "висшите училища" се чуха, записаните в тях наивници се разтревожиха, започнаха дела за закриване на фирмите.
Случи се и немислимото - въвеждането на бариера за хвърчащите преподаватели. И тук решението се оказа лесно - един-единствен текст в закона за висшето образование, в който се забранява на 1 преподавател да участва като бройка при акредитацията на повече от 2 университета. Този текст влиза в сила от 1 септември 2008 г. и не е ясно как ще се приложи, защото много от университетите минаха акредитациите. Ако към ограничението не се подходи формално обаче,
десетки катедри и цели факултети ще увяхнат
С тях и една от главните причини за имитацията на образователен процес и разпиляване на публичен ресурс.
Тепърва предстои да видим и още финансови санкции - защото държавата забрани отпускането на субсидия за вечните студенти, пресрочили срока на обучение. Няма да се плаща и повторното взимане на степен, за която обучаемият вече има диплома.
Едно голямо предизвикателство остава пред просветното министерство след изрязването на тези злокачествени образувания - обвързването на субсидията с качеството на обучение. Този текст стои години наред фиктивно в закона за висшето образование. Нужен е внимателен анализ на резултатите от либерализирания прием на студенти и на начина, по който работи националната агенция по оценяване и акредитация. А за глобите - браво. Макар че това всъщност е вменено от парламента задължение на двете институции.
