Един математик от световна величина ми каза: "Математическата логика не е демократична. Теоремите не се доказват с гласуване."

Това наум аз си го доразвих така: А пък глупостта е демократична. Всеки може да си говори глупости.

Прости ми моите мисли, читателю. Винаги когато получавам някаква награда, повтарям си, че в медийното поприще най-голямата награда е да имаш читатели (слушатели) зрители и това казах на интервюиращите ме колеги от български и небългарски медии.

На небългарските казах: "Не, Алистър Кук беше три пъти повече от мен, понеже неговите писма бяха 2100 думи, а моите са 700. Както "17 мига от пролетта" е два пъти колкото "Осем и половина".

На българските колеги казах: "Да, наказвали са ме с всякакви наказания - от мъмрене до уволнение и забрана за участие във всички медии в републиката, докато Кеворк ме взе от улицата."

Чукна ми Кеворк по стъклото и аз го смъкнах, но светофарът на Орлов мост даде зелено и трябваше да продължа и той само успя да ми каже: "Ще ти се обадя, щото..."

Щото да му помагам в неговата "Всяка неделя". Така се върнах в медиите, след като бях четец.

Нямайки достъп до медиите, аз ходех до издателствата с една торбичка, вземах двайсетина книги от международния книгообмен да ги прочета, щото редакторите си имаха друга работа, връщах ги с анотации и вземах други двайсет книги. Четвърт стотинка за прочетена страница, но нали трябва да си издържаш семейството. Най-много книги за анотиране ми даваше Вера Ганчева от издателство "Народна култура". Тя ми се доверяваше на анотациите и издаде Чийвър и Доктороу и други.

След години правехме с приятеля ми Томски предаването "Наблюдател" и, представете си, получихме писмо от Иван Костов, че еди коя си книга не била такава, а инаква. Ядосах се. Тоя Иван Костов да ми обяснява на мен за книги. После разбрах, че не бил той виновен. Надежда Михайлова написала писмото до "Наблюдател", а Иван Костов само го бил подписал. Но пак е виновен. Що не гледа какво подписва. И пред екрана казах той да си гледа работата и да не ми обяснява за книги, щото съм два вагона книги пред него.

Това, за двата вагона книги, не беше мой израз, а на Кево, но човек, без да ще, усвоява изразите на приятелите си. Тук да вметна, че каквито и да са приятелите ми - Кеворкян, Любо Коларов, Леда Милева, аз няма да се отрека от тях, понеже ги обичах и те ме обичаха.

На Mediamixx в Албена онзи ден български приятели ме питаха колко вагона книги съм прочел и аз, естествено, не можах да им отговоря. Все пак успях да им обясня, че съм чел много, защото с четене си изкарвах хляба, когато бях четец на издателствата. Преди това си изкарвах хляба, като миех улиците с маркуч. София беше чист град и нощем улиците се миеха с маркуч. Моите съученици идваха да ми се подиграват, но аз обръщах маркуча срещу тях и ставаше весело. После си изкарвах хляба с частни уроци по алгебра и геометрия. Пак не беше лошо. Моите ученици, все двойкаджии, ги правех отличници по алгебра и геометрия, те схващаха теоремите, дето са тъй фасулски, като ги схванеш, и техните родители ми бяха много благодарни. Художникът Хосе Санча, полковник от Червената армия след гражданската война в Испания, гарантира за мен и кадровичката в БТА, като видя, че за мен гарантира полковник от Червената армия, си глътна езика и моментално ме назначи за преводач в БТА.

На младини си записвах политическите глупости, които чувах. Записвах и старите глупости, които намирах в книгите. Има много хубави стари глупости. Волтер казал, че Шекспир е варварин и няма да стане общочовешко достояние по простата причина, че пише на език, на който говорят само четири и половина милиона души. Един холандски ветроход претърпял крушение в Японско море; вълните изхвърлили на брега фигурата на Еразъм над вълнореза. Японците я изложили с надпис: "Холандски варварин". Нищо, че Еразъм написал "Възхвала на глупостта" и от Просвещението до началото на XX век "възхвалата" била най-превежданата и издавана книга в Европа след библията. Сега Европа има програма "Еразъм", която според мен е най-вдъхновяващата, понеже е в полето на знанието.

Тетрадката с глупостите, които си записах навремето, не беше по-лоша от познатите ни сборници с избрани мъдрости. Може би беше дори по-поучителна. Направих глупостта да я изхвърля при едно пролетно почистване.

Чух по телевизията глупостта, че Маркс е опроверган от историята. Това било парадигма. Политолозите обичат думата парадигма и я употребяват в тяхната наука, ако приемем, че политологията е наука. В точните науки парадигма е нещо като мисловен калъп, който е валиден за дадено място и време, но извън тях е нелепица, за да не кажа глупост.

Защо да не кажа? Малко ли глупости натворихме в нашата България?