България се стресна, че гражданите й все по-често я съдят в Европейския съд за правата на човека, и умува вече как да намали осъдителните решения в Страсбург. Само през миналата година са били издадени 53 присъди срещу държавата, а 127 жалби са били в заключителен етап, съобщи вчера министърът на правосъдието Миглена Тачева. Още 1835 жалби са регистрирани и чакат съдът да ги прегледа.

Висши магистрати, учени, адвокати, висши държавни служители, дипломати и специалисти от неправителствения сектор обсъдиха вчера концепция, чиято цел е да съкрати броя на жалбите чрез по-добра защита на човешките права още на национално равнище. Тя предвижда засилване звеното на правителствените агенти, които защитават държавата в Страсбург. Техният брой е увеличен от трима на 10 и освен това заплатите им са удвоени. Предлага се те да получат повече пълномощия за договаряне на споразумения с потърпевшите. За целта могат да бъдат извадени от структурата на Министерството на правосъдието и прехвърлени на пряко подчинение на Министерския съвет.

Концепцията обаче не дава отговор на най-болния въпрос - как да бъдат наказвани магистратите, заради чиято мудност, некомпетентност или недобросъвестност държавата плаща обезщетения за нарушени човешки права. От 2001 до 2008 г. държавният бюджет е олекнал заради тях с 1,869 млн. лв. Още 150 хиляди лв. са платени през 2007-2008 г. по споразумения с ощетени граждани. Така вината за несвършената работа на отделни лица в българската съдебна система се поема от всички данъкоплатци.

При сегашната нормативна база обаче няма как да се търси пряка отговорност чрез регресивни искове, защото прокурори и съдии са под закрилата на функционален имунитет. Не може да им се налагат и дисциплинарни наказания, защото решенията на съда в Страсбург се бавят обикновено 4-5 години, а давността за санкции е две години или три месеца след констатиране на нарушението.

Пред "Сега" министър Тачева допусна, че може да се приложи друга мярка: да бъдат налагани санкции на магистрати, заради които са издадени три осъдителни решения срещу България. Представител на Инспектората към ВСС бе резервиран към идеята да бъдат огласявани имената на виновните, защото било позорно.

Няма как да се налага санкция и на депутатите, които приемат дефектни закони.