Преди да станат ясни критиките в доклада на Европейската комисия към България и специално към МВР и съдебната власт, прокуратурата остро разкритикува вътрешното министерство. В годишния й доклад се обръща внимание на спадащата разкриваемост на престъпността и ниското качеството на разследването, които остро контрастират с тоталното подслушване.

Затова обвинението настоява драстично да се ограничи правото на МВР да иска подслушване и следене от съда през главата на прокурорите. "Специални разузнавателни средства по дела трябва да може да иска само и единствено наблюдаващият прокурор", обяви вчера зам. главният прокурор Валери Първанов. Според Закона за специалните разузнавателни средства (СРС) сега такова право имат множество провоохранителни органи.

"В момента е заложена възможността органи на изпълнителната власт почти безконтролно да използват СРС-та вън от процеса, да събират информация, която да съхраняват в продължение на години. Това не може да продължи", отсече Първанов. А заради липсата на контрол се е стигнало до това от 10 000 СРС-та само 200 да влизат в съда.

За пореден път се видя, че хвалбите на бившия вътрешен министър Румен Петков за висока разкриваемост на престъпленията са били само балон за пред Брюксел. Прокуратурата сочи, че миналата година са разкрити 52% от регистрираните престъпления, а през 2005 г. - 60%. Притеснително е, че при посегателствата срещу собствеността на гражданите, които са най-масови - 83.5%, разкриваемостта е най-ниска. При взломните и автокражбите тя е около 20%.

Отново подготовката и липсата на опит у дознателите в МВР са обяснение за лошото качество на разследването. За три години МВР и законодателите не намериха изход на проблема с дефицита на квалифицирани и опитни кадри за разплитане на сложни дела, особено за организираната престъпност, трафик на хора и наркотици, данъчни, финансови и корупционни престъпления.

За много и важни неща дознателите не докладвали на наблюдаващия делото прокурор, а без негова санкция отказвали да разпитат свидетели и да назначат експертизи, поискани от обвиняемия. Голяма част пък претупвали разпитите. Разследващите от МВР масово не назначавали експертизи при случаи на престъпления на пътя или срещу здравето, а точно при тях становището на вещите лица е от значение.

Прокуратурата лансира идеи за нова промяна в НПК заради проблема със съкратеното следствие и по-ниските присъди, до които то води. Сега кодексът задължава съда при съкратен процес - приемане на обвинението и отказ от разпит на свидетел, да се налага задължително наказание под минимума. Прокуратурата иска съдията да получи право сам да преценява наказанието.

Разпитите пред съдия също се оказвали безсмислени, защото свидетели и подсъдими могат спокойно да се откажат от показанията си на самия процес. Затова този вид разпит трябвало да получи доказателствена сила или да отпадне.

Друг критичен за правораздаването проблем се оказва липсата на бързо правосъдие заради многото формалности. Има множество примери, включително по значими дела като процеса "Куйович", в които забавянето идва от отсъствието на адвокатите. По закон всеки има право да си упълномощи защитник в съда, след което служебно назначеният се освобождава. Според прокурорите обаче трябва веднъж назначеният служебен адвокат да остава до края на конкретното дело. Само така ще се пресече практиката адвокати да спъват процесите с болнични.

Самокритично прокуратурата отбелязва, че е нараснал броят на върнатите от съда дела на прокуратурата спрямо 2006 г. с 12% и спрямо 2005 г. с 95%. Но предлага тези съдебни актове да подлежат на контрол от следваща инстанция.

Над 74 000 дела са спрени през миналата година. По давност са прекратени 274 122 дела. Осъдени са 50 714 души, сред които обаче няма нито един за злоупотреби с европари.