Скандалът между президент и премиер е на път да утихне, поне в публичната му част. Единият каза много, другият почти нищо, адютантите им прибраха пистолетите вероятно до следващото презареждане, а те плеснаха и пак се прегърнаха. Свадата даде хляб и зрелища за много анализи и утрои продуктивността на Бойко Борисов, който на всеки кръгъл час снасяше мъдри мисли в телевизионния полог.

Дотук добре - всеки актуален герой намери ролята си в злободневната тема. Само един проблем имаше цялата тази обществена драма -



тя не донесе ползи за обществото



В България колкото по-големи и шумни са т.нар. "обществени скандали", толкова повече печалбата е за малък кръг от хора. А големия кръг е тъй притиснат от обръчи пропаганда и манипулация, че дъх не може да си поеме за равносметката той какъв интерес има от цялата суматоха.

Тъй като "шумът по трасето" бе голям и донякъде изкриви траекторията на президентския камък, ето пак кратката хронология на фактите: На 12 юни Първанов даде пространно интервю, в което разкритикува назначението на премиерските съветници в държавните бордове, припомни на Станишев, че Виденов се провалил заради съветниците си, и откровено заплаши, че някой - разбирай премиерът и БСП, иска "насила" да го събере с Бойко Борисов; пет дни по-късно президентът шамароса съветника си Венцислав Димитров, който се обяви за предсрочни избори, похвали щедро тройната коалиция и засвидетелства добри чувства към премиера. Цялата работа била, защото искал мажоритарни избори, а партиите се противели; Станишев пък се обади от Вашингтон, че няма проблем със съветниците, тъй като са "очите на премиера", най-малко пък ще се карат за мажоритарните избори, защото сам настоявал за дискусия... И двамата в крайна сметка гарантираха, че макар и отдалечени от разделението на властите, практикуват телефонна любов.

Да видим сега каква е обществената полза от "наболелите проблеми", които поставиха "двамата държавни мъже", главно Първанов. Последвалите интерпретации резонно акцентираха върху личните взаимоотношения на двамата, защото нищо принципно и базисно за държавата няма в тази война:



Отборът, в който играе Първанов



Извинявайте, но думите на президента, че някой насила го събира с Борисов и го праща в отбора му, сами по себе си са скандал. Какво значи един държавен глава да сменя отборите? Той не е партиен лидер и ако има някой, с когото да се "събира", това са истината и интересите на гражданите. Ако Борисов е прав, трябва да защитава позицията му, ако е прав Костов - да бъде с него. В интервютата така и не стана ясно по какви принципни причини Първанов ще заиграе с Борисов. Защото генералът е умен, кадърен, има програма, идея? Или просто президентът размахва Борисов като плашило срещу опонентите си в БСП? Да не говорим, че личната му участ - макар и президентска, е толкова малък обществен проблем, че никак не си струва да я поставя като акцент в една от редките си медийни изяви. Интересно е в чий отбор ще играе той, но това нито ще вдигне доходите, нито ще намали корупцията в България. Добре е да го знаят и важни хора на "Позитано" като Ивелин Николов, който пропиля доста време да анализира бъдещата научна дейност на Първанов.



Лошите съветници



Първанов тънко стреля по тях, за да пощади публично премиера от още по-ожесточен огън. Но какъв е този виц, в който лошите съветници са най-лошите хора в България, че чак те да провалят Станишев? Забележете какви завои направи президентската мисъл - съветниците са лоши, но тройната коалиция е добра. Станишев също е добър, но тия съветници могат да провалят не правителството, а него самия. Т.е. пак е ясно, че мишената е единствено Станишев. Но нека бъдем искрени - с всичките си грешки премиерът не е най-големият проблем на България, той просто води коалицията, създадена и гарантирана от Първанов. Точно коалицията - договорена по нелегитимни механизми, ражда и цялата нелегитимност, по която сега страда президентът.

По темата със съветниците нелепо се изказа и Станишев - били назначени в държавните бордове, за да виждат какво се върши. Да, но ние пък не сме видели някое зорко съветническо око да забележи очевадните безобразия, които се вършат. Защо ли загриженият Първанов не продължи темата, след като Станишев му подаде такава ниска топка? Вероятно защото проблемът със съветниците е толкова дълбок, че може да повлече и двамата.



Мажоритарните избори



За тях президентът е прав. И добре, че даде второ интервю, защото от първото останахме с впечатление, че го тормозят само лични неудобства. Дано са много хората, които повярват, че точно изборите са причината, поради която размаха пръст на Станишев. Всъщност вероятно няма да са много, защото по този тъй важен въпрос той се изказва веднъж на шест месеца.

А докато "Дондуков" 2 се караше на "Дондуков" 1, далаверите с европарите слязоха от първите страници на вестниците, общественото внимание изостави корупцията и се съсредоточи върху тази вражда, гигантския резил, който се очертава пред Европа с окрадените й фондове, избледня на заден план. Не че този скандал целеше да отвлече вниманието от корупционния, просто времето и мястото му никак не бе сега. А и ползата от него ще е същата, както и от драмата в МВР - само в интерес на малка част от малцинството, което е окупирала върховете на властта. А мнозинството ще си остане със зрелищата.