|
| Лех Валенса се снима на историческия портал на Гданската корабостроителница през 2000 г. В настоящата книга, посветена на миналото му, авторите - млади историци, твърдят, че той е бил агент на ДС и се е опитал да укрие този факт по време на президентстването си. |
Същото е и с българското минало, макар че докато архивите са в Москва, ще има само подозрения, а не факти. Поводът за предупреждението на Валенса бе книгата на двама млади историци от Института за национална памет "ДС за Лех Валенса. Допълнение към биографията". Тя излезе тези дни в 4000 екземпляра - незначителен тираж, но появата й бе предшествена от кампания, която трябваше да убеди общественото мнение, че иконата на борбата срещу комунизма е бил доносник на специалните служби.
В книгата си от 750 страници младите учени Славомир Центкевич и Пьотр Гонтарчик , които работят в полския аналог на комисията по досиетата, твърдят, че въз основа на проучванията им в архивите на спецслужбите, особено на поделението им в Гданск, са открили доказателства, че Валенса е бил агент през 1970-1972 г. под псевдонима Болек, а като президент в началото на 90-те години е унищожил част от досието си.
Центкевич и Гонтарчик публикуват 86 документа от полицейските архиви
- справки, картончета с номера, данни от картотеки, доклади на офицери. Въз основа на тях авторите твърдят, че агентурното минало на Валенса е доказано - той бил вербуван през декември 1970 г.,т.е. броени дни след бунтовете на гданските работници срещу повишение на цените, довел до разстрел на няколко десетки демонстранти и масови репресии, две години е предавал сведения за колегите си от гданската корабостроителница, за което получавал пари. В средата на 70-те години прекратил контактите и се ангажирал с дейността на нелегалните синдикати. Факсимилета на бележки за получаване на пари с подпис на Валенса не са публикувани. Именно за тях авторите твърдят, че са унищожени. Като президент Валенса използвал служебното си положение, за да се отърве от компрометиращите документи.
Според двамата историци спирането на Закона за отваряне на досиетата през 1992 г., който затваря архивите за повече от десетилетие, е било продиктувано от "съвсем лични съображения" на Валенса. Те поставят под съмнение и решението на т.нар. лустрационен съд от 2000 г., според което Валенса е бил жертва на репресии, а не агент. Според полското законодателство принадлежността към бившите специални служби се определя от специален съд, тъй като повлича правни последици, като забрана да се заемат изборни и административни функции в държавния апарат.
През 2000 г. Валенса вече беше бивш президент и ръководеше фондация, което никакъв закон не би могъл да му забрани, но искаше да изчисти името си от преследващите го слухове за досието.
Въпреки че в предговора към книгата директорът на Института за национална памет Ян Куртика пише, че става дума за научен анализ на връзките на Валенса с ДС и че никой не се опитва да отнеме мястото му в историята, именно такива обвинения прозвучаха по адрес на авторите.
Миналото на Валенса разцепи Полша,
като на негова страна застанаха не само средите на бившите дисиденти, либералите и левият център, но и един от най-острите му опоненти от близкото минало - Александър Квашневски, който през 1995 г. го изтласка в битката за втори президентски мандат. Според него цялата кампания цели да докаже, че кръглата маса от 1989 г. е била споразумение между комунисти и агенти, т.е. да компрометира целия полски преход. "Валенса беше много твърд политически противник, той беше лидер на "Солидарност". Нито за миг не съм имал подозрения, че може да води двойна игра", заяви Квашневски.
"Вярват на ДС, не вярват на Валенса", написа "Газета виборча". Цялата история според вестника е изградена върху документите на ДС и хора, които ги били чели, но не ги запазили. "Като че ли тогавашната власт не бе в състояние да изфабрикува досие на най-важния опозиционер от Елба до Камчатка. През 80-те години Валенса бе фигура от такъв калибър, че за полските власти компрометирането му, представянето му за предател изглеждаше направо решение на проблема".
Няколко дни преди премиерата на книгата "Газета виборча" публикува интервю с бивш офицер от ДС, пожелал по понятни причини анонимност, който твърди, че досието на Валенса е било изфабрикувано в спецслужбите през 1982-1983 г. Сочи кой е издал нареждането и конкретните имена на хората, които са го направили. "Имахме образци от почерка на Валенса от различни периоди на живота му. Знаехме, че почеркът еволюира с възрастта. Имахме образци от най-различни места, още от училище и от времето, когато е бил в казармата. Знам, че не бихме единствената група, която работеше по досието". Целта е била да се компрометира Валенса като кандидат за Нобеловата награда за мир през 1983 г. Полските спецслужби са се погрижили изфабрикуваните документи да стигнат до посолството на Норвегия и Нобеловия комитет. Досието е било подхвърляно и на арестувани съмишленици на Валенса. Анна Валентинович го е захвърлила и не му е повярвала.
Повечето полски медии оцениха публикацията
не толкова като нападка срещу Валенса,
който от повече от десетилетие е в политическа пенсия, колкото като още един етап от единоборството между либералния кабинет на Доналд Туск и консервативно-националистическия президент Лех Качински.
Премиерът Туск, който е от Гданск, отиде на именния ден на Валенса, демонстрирайки подкрепата си за основателя на "Солидарност".
Реакцията на Качински бе предсказуема, като се има предвид, че братята близнаци са скарани с бившия си съратник Валенса още от 90-те години, а миналата година основателят на "Солидарност" нарече в тв интервю настоящия президент "глупак".
"Лех Валенса е бил агент на тайните служби по комунистическо време под псевдонима Болек", заяви президентът Качински в навечерието на публикуването на книгата.
В. "Факт" писа, че книгата за Валенса не е в състояние да промени нищо в облика му на легенда от 80-те години. "Дженник" смята, че въпреки тежките обвинения Валенса ще спечели битката за доброто си име. "Ще спечели просто защото беше герой. Не толкова чист като икона, но и тогавашна Полша не беше чиста като картинка."
Вероятно е точно така. Социологическо проучване, направено един ден след излизането на книгата, сочи, че 43 % от поляците не вярват Валенса да е бил агент. 31% не са сигурни, 28% вярват. Половината анкетирани заявяват, че няма да прочетат книгата.
