Спорът добър или лош кмет е Бойко Борисов става все по-невъзможен. Измества го лаконичен въпрос - има ли София кмет? Зает с партийно строителство и реално течаща предизборна кампания, Борисов все по-често просто фигурира, вместо да управлява града. Независимо дали харесваме решенията му или не, от отсъствието на такива София няма как да не губи.
Доказателствата за започналото сбогуване на Борисов със София са много и видими с невъоръжено око. Чисто физически кметът все по-рядко се задържа на "Московска" 33 - липсва от цели заседания на общинския съвет, не се е появявал на общински комисии от началото на мандата си. София започна да отсъства и от медийния живот на кмета (ако не броим ефектните пресконференции за изловени измами или светкавичните отговори на безумни обвинения, отправяни от опозицията).
Куп реални проблеми от последните месеци сякаш са се случили някъде другаде и така и
не намериха място в дневния ред на Борисов
Той не коментира "пропуска" на общината да обяви обществени поръчки за чистотата в 5 столични квартала, подмина тотално гафа с объркания данък върху автомобилите, не каза и думичка по темата "отменена синя зона", не се интересува и от безумията на "Софийска вода", която започна поголовно да спира водата на цели блокове, без да й пука нито за изрядните платци, нито за опасността от епидемии в столицата.
Показателен за безвремието, обхванало Столичната община, е и последният крещящ случай с обърканите, и то съзнателно, съобщения за дължимата от гражданите такса смет. Заради гафа неизвестен брой изрядни данъкоплатци рискуват да им бъдат начислени лихви и ще трябва да довнасят суми. Тук чиновниците надминаха и най-смелите представи за дебелокожие с изказвания от рода на "Парите за довнасяне не са много - колкото 3-4 кисели млека". Коментар от кмета отново няма - нито извинение, нито обяснение, нито наказания.
Нежеланието на Борисов да се занимава с всичко това е разбираемо. София не е България, не може се оправи с магическа пръчка до изборите и носи твърде много негативи. Проблемите нямат край, някой отдолу постоянно се дъни, има инерция и откровена некадърност, а в крайна сметка го отнася Борисов. Така позата на леко отдръпнат, героично намесващ се в отделни софийски сюжети кмет се оказва удобна за кандидат-премиера Борисов (особено на фона на медийния му комфорт). Уви, надали такава е била идеята на 203 364 софиянци, избрали го за кмет на София.
Случващото се в общината е и показателно за проблемите, които ГЕРБ би имала при евентуален успех на парламентарните избори. Една от причините нещата в града да не вървят е преторианската гвардия от съветници на кмета. Много от
съветниците страдат от видимо идолопоклонничество
към кмета и това набутва Борисов в доста абсурдни ситуации. Съветниците редовно се втурват да бранят със зъби и нокти предложения на администрацията, които в крайна сметка самият Борисов не харесва. Така се стига до взимане на решения в последния момент и логични проблеми. За половин година мандат примерите за това са предостатъчно. Съветници от ГЕРБ носиха от 9 кладенеца вода в опит да изкарат годишната задача за чистотата от хубава пре-хубава. Борисов за няколко минути я върна. Зам.-кметът Ирина Савина обясняваше под път и над път, че от концесията на Централна баня не може да се печели, кметът я опроверга с вдигане на концесионното плащане. Администрацията твърдеше, че данъкът върху сделките с имоти не трябва да се вдига, Борисов разпореди обратното за сметка на по-нисък ръст при данък сгради. В крайна сметка разумни решения - ала твърде измъчени и говорещи за пълен административен хаос.
Тази невъзможност на кмета да разчита на собствените си съветници е знак за кадрови проблеми в ГЕРБ и прехвърля още повече тежест върху самия Борисов. На този фон напредването на предизборната кампания не вещае нищо добро за столицата. Още отсега може да се прогнозира, че
все повече проблеми ще се замазват,
отлагат, подминават в името на имиджа. Надали това ще е достатъчно да обърка големите сметки на ГЕРБ, но какво от това? София има нужда от кмет и не може да си позволи едногодишно забатачване. Пък и в града в крайна сметка могат да се случват и хубави неща - като наложената строителна забрана в кв. "Младост", например.
А хаосът със записването в детските градини?
А дупките по улиците?
А мърсотията, калта, прахта и боклуците?
А неокастрените от 20 години дървета, неокосените буренясали и трънясали бивши тревни площи?
А обещанието от есента на 2005 г. за построяване на завод за боклука най-късно до 2 години?
Защо само софиянци да се облажват от такъв чудесен кмет?! Нека цяла България сърба от неговата попарка.












за линка!


