На първи юли 2008 Франция пое ротационното председателство в ЕС и Никола Саркози каза, че нещо куца в ЕС. На първи януари 2009, когато Франция (42 години след Де Гол) се завърне в обединеното командване на НАТО, Саркози едва ли ще каже, че нещо куца в НАТО. Франция американизира ли се?

Роджър Коен е спец по марксизма, историята на икономическите учения и Френската революция. Според него съществуват две системи. Има ли кой да ти лъсне обувките, или няма.

"В Париж няма да намериш високия стол, на който да се отпуснеш с вестник в ръце, pour se faire cirer les bottes. Човек да коленичи в краката на друг и да му лъска обувките e обида за човешкото достойнство и духа на революцията от 1789.

В САЩ не е така. "За разлика от хумора, който в САЩ е дефицитен или забранен, на летищата винаги ще намериш кой да ти лъсне обувките. Също в Манхатън, Чикаго или другаде.

Това е съзвучно с представата за свободна инициатива и оцеляването на по-приспособимия, изкарващ някой долар" (the make-a-buck opportunism and the survival of the fittest).

Според Роджър Коен и в Германия няма кой да ти лъсне обувките, което означава, че за 145 милиона европейци от Бордо до Берлин тази миниуслуга е нравствено и политически неприемлива. Заключението на Роджър Коен е:

"Ако няма кой да ти лъсне обувките, ти си в общество с развито чувство за солидарност с човека, който няма къде да живее и да се лекува. В такива общества данъците са високи; в тях има всеобщо здравно осигуряване и висока безработица."

Брадатият сапожник, който седеше в студа пред дървена хижа, почисти обувките ни, твърде непригодни да газиш с тях в снега на брега на Амур, за да видиш как ловят риба през дупки в леда. Ние му дадохме бутилка "Столичная", той ни настани вътре до печката, донесе супени лъжици и супник червен хайвер и той и още двама седнаха с нас, а ние извадихме още бутилки, понеже тогава в България имаше "Столичная", а в СССР нямаше.

В Истанбул Тончо Жечев (живял в Цариград, докато пишел "Българският Великден") ме предупреди, но аз не го послушах и после ваксаджийчетата се залепиха за мен, врънкайки ме за още пари, докато Коко (камераменът Николай Тодоров) ме отърва от тях.

В Мумбай, който се казваше Бомбай, нямаше кой да ме отърве от хлапетата, които се гонеха около мен, и без да видя, ми накапаха обувките с нещо бяло. Докато ги почистваха и лъскаха, сръчно ми срязаха връзките и ги смениха с нови, така че им платих и за новите връзки за обувки.

Българските ваксаджийчета не правеха такива номера. В скалата на Роджър Коен Турция е била по-пазарна от нас, а Индия още по-пазарна. Преди 1944 в България имаше ваксаджийчета. В Пловдив те бяха пред хотел "Молле" и на Джумаята; във Варна те седяха на площада пред стария хотел "Одесос"; в София те киснеха пред банята срещу халите, освен когато влизаха в киното да гледат за пореден път филма, който бяха гледали много пъти и в напрегнатите моменти, когато лошият аха-аха да издебне Зоро в гръб, те барабаняха с четките по техните ваксаджийски сандъчета, викаха "Па'й се, Зоро!" и замеряха лошия с картофи. На улица "Нишка" имаше ваксаджийски салон, където сядаш като на висок трон, казваш "Зора" или "Мир" или "Утро" и ти донасят вестника в рамка, защото той беше голям, не таблоид. В началото на 50-те българските ваксаджийчета изчезнаха.

Учудих се вчера, като видях ваксаджия срещу новата банка на ъгъла на "Аксаков" и "Раковски". След толкова много години отново виждах български ваксаджия. Той правеше, каквото правят ваксаджиите - лъскаше обувките на минувачите, които пожелаваха да им лъснат обувките. Не беше млад като палавите циганчета, които едно време викаха "Па'й се, Зоро!" и замеряха лошия с картофи.

Обяснението на Роджър Коен е: If you can find a shoe shine, you're probably in a place with low unemployment and little social security, a place where capitalism is crueler and more vital. A place not unlike America. ("Ако не можеш да намериш ваксаджия, вероятно си на място с ниска безработица и малка социална осигуреност, място, където капитализмът е по-жесток и по-жизнен. Място не различно от Америка.")

Роджър Коен не прави разлика между САЩ и Америка. Спортните коментатори са още по-зян - не правят разлика между САЩ и света. На бейзболния шампионат в САЩ те му викат световен (World Series). Когато превеждах "Старецът и морето", където старецът и момчето си говорят за бейзбол, пишех на Хемингуей да го питам кое какво значи и той винаги ми отговаряше, както и на всички свои преводачи той винаги отговаряше. Но той не ми подсказа какво да го правя това World Series. Отговори ми, че му викат World Series, понеже САЩ си мислят, че са светът.