Икономистът Лъчезар Богданов е завършил Университета за национално и световно стопанство. Работил е в Института за пазарна икономика, преди да стане основател и съдружник в анализаторската група "Индъстри уоч" през 2004 г. Богданов е съосновател и член на Българската макроикономическа асоциация и на Българското общество за индивидуална свобода.



- Г-н Богданов, реалистично ли ви звучи прогнозата на БНБ за годишна инфлация от 7-8% на фона на непрекъснато поскъпващите горива и очакваните по-високи цени на енергията от идния месец?

- Тази прогноза е реалистична, ако се приема, че цената на петрола от около 144 долара се приема за някакъв връх, който трудно може да бъде надхвърлен в близко бъдеще. Още повече че се чуват гласове, че дори и сегашната цена е спекулативна.

Ако към този водещ параметър се добавят очакванията за добра реколта, която предполага липсата на ценови изненади на пазара на храни, тези очаквания звучат реалистично. Но аз веднага искам да кажа, че трудно могат да се правят точни прогнози, защото на международната икономика взаимодействат десетки милиони играчи. Лично аз също допускам, че може да очакваме поскъпването на живота на годишна база в България да е в диапазона между 7 и 10%. Не бива да се забравя, че при пресмятането на годишната инфлация от декември 2007 г. до декември 2008 г. ще отпаднат последните месеци на 2007 г., когато главно чрез хранителните продукти се натрупа високата инфлация за миналата година.

А за енергията - нашите наблюдения показват, че всеки 10% увеличение на цените на енергоносителите носят 1% ръст на потребителските цени.

- Опозицията от доста време насам критикува правителството, че няма антиинфлационна политика, и дори директно предлага ДДС да падне от 20 на 18% или през тази година, или догодина. Как понижението на този налог ще се отрази на цените?

- Разбира се, всяко облагане на сделки със стоки и услуги означава, че държавата по някакъв начин наказва тези, които купуват и продават, взимайки част от добавената стойност. Затова естествено е колкото по-малко държавата взима, с толкова повече средства да разполагат купувачите. Продавачите пък ще предлагат по-ниска цена. Не бива обаче да се забравя, че невинаги намалението на данъците води към намаление на цените. В този смисъл има дори една теория, че дори и да има глобално понижение на налозите за горива, това няма да доведе до по-ниски цени за потребителя, а по-скоро ще се вдигне цената на едро, искана от производителя. Обяснението е, че ако горивата бъдат облекчени чрез по-малко облагане, търсенето им ще нарасне още повече, но след като няма достатъчно суровина за предлагане, единственият начин за уравновесяване на пазара е производителите да повишат цената на едро.

Последните новини от ЕК показват, че в Европа вече има достатъчно зрялост за преосмисляне на нивата на акциза на горивата. Знаете, че се обмисля отделните правителства сами да решават какво да правят с този налог. Специално за България, ако правителството реши да върне акциза на нивото от миналата година, то ще отстъпи от графика си, представен пред Брюксел. От друга страна обаче, този данък е предварително увеличен, макар и да не е достигнал минималните прагове на ЕС. Важното е каквото и да предприеме страната ни, преди това да стане ясно, че постигането на интересите ни ще стане само в отбор с други членки със сходни на нашите проблеми.

- Вече редица браншове от хранителната промишленост поискаха диференцирана ставка за ДДС върху храните, примерно от 10%.

- Мисля, че намаление на ДДС общо за всички сектори е по-добрият вариант, отколкото диференцирана ставка за отделни браншове. Ще изложа два аргумента за това - икономически и морален. Моралният е, че така държавата ще дискриминира едни за сметка на други, т.е. взима от едни, за да дава на други, и в крайна сметка няма да има равнопоставеност за бизнеса. Икономическият е относно ефективността - една такава система ще е по-трудна за администриране. Освен това ще се получи изкривяване, защото ще се засилят инвестициите в хранителната индустрия заради облекченията. И не на последно място тази привилегия ще отвори апетити за данъчни измами. Всеки, който пазарува, знае, че в касовата бележка по-голямата част от продуктите се маркират като "храни1", "храни2" и т.н. Така че нищо не пречи да се маркират и нехранителни продукти за храни и така търговците да мамят, за да ползват привилегията на ниската ставка.

Но мисля, че в момента е грешно да се фиксираме само върху ДДС. По-редно е, ако правителството реши, че има фискална възможност за по-ниски данъци и има такава политическа воля да си изгради стратегия, в която ясно да личи кои данъци в момента най-много вредят на бизнеса и ограбват доходите на населението. Да ги подреди по важност и да започне да ги намалява поетапно. Затова мисля, че осигурителната тежест трябва да е много по-напред от ДДС.

Има изследвания на Световната банка, показващи, че осигуровки със ставки над 15% от заплатата са сериозни наказания за бизнеса и водят до по-голям дял на сивата икономика. Първо, трябва да се вземе предвид, че в България конкретният икономически момент е уникално благоприятстващ за намаление на осигуровки и данъци, защото шеста година вече продължава да се трупа голям излишък. И още повече че намалението на осигурителната тежест и данъците през последните няколко години още повече доказа, че това е работещ механизъм и ефектът не е загуби за бюджета. Защото по-ниският налог се компенсира с повече плащания вследствие изсветляване на икономиката. Не бива да се забравя, че има и редица държавни такси, които наказват бизнеса.

- Кои конкретно имате предвид?

- Като се започне от различни такси по лицензионни и регистрационни режими и се стигне до търговския регистър. Знаете как стартира регистърът - имаше големи опашки за пререгистрация на фирмите, макар и услугата да се предлагаше и през интернет. Въпросът е защо държавата събира една и съща такса и при опашката на гишето, и при пререгистрация онлайн. Най-малкото Законът за държавните такси казва, че таксите трябва да се определят спрямо разходите за извършване на дадена административна услуга. Очевидно е, че при онлайн услугата разходите не са толкова големи. По-ниската такса за пререгистрация онлайн щеше да е стимул и така биха отпаднали пречките и пред бизнеса, а администрацията ще работи по-добре.

Друг такъв пример са Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и Комисията за регулиране на съобщенията. Те събират такси, които значително надхвърлят техния бюджет, т.е. техните разходи. Защо е нужно това, нали таксите трябва да покриват само нуждите на въпросните регулаторни комисии? В крайна сметка излиза, че тези регулатори се явяват форма на официален държавен рекет към съответните играчи на пазара. И по-интересното е, че приходите им след това се харчат неразумно. Те или се трупат във фискалния резерв, или, за да ги запазят, в края на годината си купуват луксозни автомобили, или се правят луксозни ремонти на сгради.

- Ако вие бяхте премиер, какво бихте направили в тази ситуация, за да укротите инфлацията?

- Цените в крайна сметка и в глобален план, а и у нас зависят от производителността в икономиката. А от своя страна правителството може да повишава производителността чрез добра съдебна система, ниски административни и всякакви други разходи, създаването на условия за иновации. Колкото повече новите технологии навлизат навсякъде, толкова по-евтини стават стоките и толкова повече се повишава качеството на услугите. Неслучайно един от пазарите, където има най-много иновации и пълна либерализация в глобален план - битовата и ИТ-техника, цените непрекъснато падат при сравнимо и дори по-добро качество.

Освен това оптимизирането на администрацията чрез съкращение на хора в различни ведомства е доста силен механизъм за постигане на много цели. От една страна, това означава, че държавата ще освободи трудов ресурс, ще даде повече хора на частния сектор, където реално се създават стоки и услуги, които повишават благосъстоянието на населението. От друга страна, ще се повишат доходите на заетите в администрацията.