- Г-жо Манолова, защо партиите се притесняват да въведат мажоритарния елемент, а предпочитат преференциалните листи?
- Не става дума за притеснение. За разлика от другите закони, които касаят определени групи хора, изборното законодателство влияе на цялото обществото и прилагането му има незабавен резултат. Затова е необходимо внимателно да се претеглят плюсовете и минусите на всяко едно решение. В БСП обсъждаме различни варианти и европейски практики. Но ако питате за личното ми мнение, считам, че смесената система с 31 или 62 мажоритарни кандидати ще събуди хората и партиите. Ще накара партийните ръководства да извадят напред качествени политици. Преференциалната система едва ли ще заинтригува особено избирателите, защото те ще трябва да преподреждат листи, аранжирани от партийните централи. Ще се превърнат, без да са го искали, в арбитър на вътрешнопартийни спорове. Това едва ли е полезно за сериозните партии. Но за партии, които нямат ясно изразено лидерство, каквито са десните партии, това вероятно ще е решаващият рунд в битката за преразпределяне на вътрешнопартийната власт. Само че идеята на промените в изборното законодателство е друга - да събудим интереса на хората, да заздравим партиите, а не да ги разбиваме, нито да стимулираме конфликти.
- От какво по-точно се страхуват партиите?
- Трябва да отчитаме факта, че всяка нова стъпка събужда притеснения, защото няма гаранции какъв ще е резултатът. Освен това, всяка партия има своите страхове. Някои - че нямат достатъчно личности, които да изправят в битка с кандидатите на други партии и да я спечелят. Други - че ще дадат шанс на ярки личности, които утре няма да се подчиняват на команди и заповеди. Истината е, че мажоритарният вот е шанс за партиите - за силните, демократични партии, за партиите с бъдеще - да подобрят качеството на своите лидери. Да провокират интереса на избирателите - защото битката между представителите на различни партии няма да бъде само битка на личности, но и битка на идеи, на проекти за развитието на България. Каква по-добра възможност идеите на всяка партия да стигнат до хората?
- Имат ли основание критиките на президента, че по този начин партиите не променят, а бетонират статуквото?
- Едва ли съществува български гражданин, който да не си дава сметка за дълбоката криза, в която се намира политическата ни система. Хората нямат доверие в политиците, нямат усещането, че политиците носят отговорност пред избирателите. Нещо повече - хората не се чувстват представени в институциите - Народно събрание или местен парламент, затова и не отиват да гласуват. Отвращението им се засилва от порочните практики, които избуяха драстично напоследък - купуването на гласове, експанзията на бизнеса в политиката и в местната власт. Необходима е промяна и въвеждането на мажоритарност в изборите е важна част от терапията, другата е безкомпромисната битка срещу политическата корупция. В този смисъл всяка позиция "против" промените е "за" статуквото. Изненадващо е обаче, че именно новите партии - ГЕРБ, "Атака", са против сериозната реформа в избирателната система. Вероятно, сегашното състояние ги устройва. Нали то им даде живот?!
- Не е ли прав президентът в критиката си към БСП, че партията се е дистанцирала от предишната си позиция за мажоритарния елемент? Откъде идва колебанието, което Георги Първанов усеща в средите на БСП?
- Няма такава дистанцираност - БСП не е партия, която се притеснява от мажоритарност. Само напомням, че и в момента БСП има мажоритарни по своята същност депутати - колегите от гражданската квота. Моето мнение е, че в БСП колебание няма. Когато се върши работа и текат конкретни политически процеси, се случва да има изоставане, даже и грешки. Добре е институциите да си взаимодействат. А що се касае до позицията на БСП, нека отчетем, че БСП първа заяви позицията си по промените в Закона за политическите партии. Нещо повече, ние имаме готов законопроект, който ще представим на вниманието на другите партии в парламента. В напреднала фаза е и дискусията за това как точно да въведем мажоритарния елемент в избирателната система. Аз лично съм оптимист за това, че ще надделее подкрепата за смесената система.
- Какви са шансовете?
- Законодателните решения се вземат в парламента. Въпросът е дали ще се формира мнозинство, което да има куража за такава сериозна промяна в избирателната система. БСП няма да е достатъчна, ще трябва и други парламентарни сили да поемат отговорност и заедно да променим системата.
- Предвиждате завишаване на държавната субсидия за партиите, но не го обвързвате със забрана за дарения от юридически лица. Това не обезсмисля ли завишаването й, след като финансирането на партиите ще продължи по същия начин?
- БСП предлага въвеждането на ясни правила и прозрачност във финансирането на политическите партии. Ограничения за финансирането от физически и юридически лица, декларации за произход на средствата, публичен регистър на дарителите. Държавата обаче едва ли е в състояние да поеме изцяло издръжката на партиите. От друга страна, аз съм против крайните решения - те ще накарат партиите да заобикалят закона и така ще се осуетят възможностите за контрол. Най-важното е финансирането на партиите да е на светло, да е публично оповестено, да бъде контролирано. Защото сивата икономика поражда сива политика.
- Президентът стигна още по-далече в предложенията си партиите да регистрират публична разплащателна сметка, през която да минават всички дарения и харчове на партията, дори и извън предизборна кампания. Как гледате на тази идея?
- Логично е правилата за финансиране на партиите да важат през цялото време, не само в кампания. Подкрепяме идеята на президента, даже имаме още по-радикално предложение - всички харчове на партиите - телевизионни реклами, участия, билбордове, концерти - да бъдат остойностявани. По еднакви цени за всички. Който иска да прави подаръци на партията - нека спазва правилата. Защото сега, ако пресметнем само медийните участия на партиите в кампания, ще се окаже, че всички са над законово предвидения размер.
- Бихте ли приели да се създадат и регистри на социологическите и лобистките фирми около партиите?
- Ако искаме прозрачност за цялата дейност около партиите, е редно да бъдат публично оповестени и социологическите и пиар агенции, които консултират една или друга партия.
- Все още е актуална идеята на избори да се явяват само тези партии, които са постигнали процент на два последователни парламентарни вота. Направи се уговорката, че това няма да важи за новите партии. Но не се ли ограничава така възможността за сдружаване на местно ниво, която е сред основните насоки на развитие и в ЕС?
- Европейското разбиране е за право на живот и на регионални партии. Но те едва ли имат място в националната политика. Ограничението по-скоро има място в национални избори, защото в тях наистина трябва да участват партии, които могат да поемат отговорност. Които имат визия за развитието на страната, а не само на конкретен регион.
- До какви по-високи санкции срещу купуването на гласове ще се стигне при промяна в НК?
- И БСП, както и други политически сили предлагаме завишаване на санкциите в НК за престъплението купуване на гласове - лишаване от свобода до пет години, високи глоби и др. Може да се мисли и за санкции на партии, чиито представители участват в купуване на гласове. Например лишаване от държавна субсидия, недопускане до участие в избори. Но най-лесното е да се завишат санкциите. Само с наказание нищо не може да бъде решено. Нека го кажа така - дори във възпитанието на собствените си деца не прилагаме само наказания. И много често наказанията не водят до най-добрите резултати. Истината е, че когато има достатъчно стимули да се спазва законът, както и ако има достатъчно ограничения пред сивата икономика, от една страна, няма да има необходимост да се нарушава законът, и от друга, няма да има неконтролируеми финансови средства, с които да се купуват гласове. Моето убеждение е, че наказанията са ефективни, когато има и стимули за "доброто" поведение. Проблемите с политическата корупция са сериозни. Трябва да се сложи ред, ясни правила и контрол във финансирането на политическите партии, да се пресекат сивите потоци от бизнеса към партиите. Това ще бъде постигнато с промените в Закона за политическите партии.
- Преди време лансирахте идея да се проверяват и доходите на фирмите, които финансират по някакъв начин партии. Как може да стане това? Как гледате на идеята да се създаде специална комисия или друг орган за разследване и контрол на партийните финанси?
- В нашето предложение за промени в Закона за политическите партии предлагаме дарителите на партиите да декларират произхода на средствата, което да бъде оповестявано в публичния регистър за финансирането на партиите. Тези декларации ще се проверяват от Сметната палата, която има правомощия да контролира партийните финанси. Но създаването на нов орган ще раздуе администрацията, без да е сигурно, че ще доведе до постигане на повече резултат. Считам, че на този етап Сметната палата се справя със задълженията си за контролиране на партийното финансиране и отчетност.
Бе те СИТЕ и предишни и сегашни управляващи са за ТРЕПАНЕ, те пак се натискат да ги избираме и ПРЕИЗБИРАМЕ.
Бре нахална сган бре! тц, тц, тц....