Напоследък в големите градове на България се наблюдава бум на строителство. Но не само на жилищни блокове, молове и хипермаркети, а и на паметници. Фактът, че българинът мисли и за духовното, а не само за материалното, е наистина обнадеждаващ.

Каквото и да си говорим - ако в една столица най-големият паметник е посветен на чужда армия, това е срам и резил. Независимо коя е столицата и коя армията. Паметниците, които предстои да бъдат издигнати в София, едва ли ще надминат по мащаби този на Съветската армия. Но все пак са добро начало.

Съвсем скоро зад Военния клуб предстои да се открие паметник на опълченците. "Идеята дойде на едно събиране на офицери от резерва по случай 3 март през 2005 г.". Това разказа Бойко Маринков, който е секретар на инициативния комитет. За построяването на паметника била регистрирана фондация "Героите на България". Маринков е и общински съветник трети мандат от БСП. Той и съветници от различни партии внесли предложение в столичната община за изграждане на паметника, което било одобрено. Общината отпуснала и 50 хил. лв. за идеята.



"Целият проект обаче ще струва 450 хил. лв.",



обясни Маринков. И поясни, че всеки гражданин може да дари пари. С лични средства в проекта участват президентът Георги Първанов, шефът на НС Георги Пирински, общински съветници, бизнесмени. В начинанието се включил и кметът на Москва Юри Лужков, който е дарил 20 хил. лв. Въпреки това обаче все още не достигат 80-90 хил. лв.

Идеята е паметникът на опълченците да се открие на 10 август. По стар стил това е бил вторият ден на боевете на Шипка. В случай че не успеят да завършат начинанието до тази дата, от комитета са си оставили и резервна - 23 август. Тогава се чества същото събитие, само че по нов стил.

Във фундамента на паметника ще е Георгиевският кръст. В него ще бъдат вградени 12 гилзи с имената на 10 700 опълченци, както и пръст от Шипка и Стара Загора, където "дружините наши, оплискани с кърви" са водили най-решителните си боеве. Ще има и една гилза, на която по азбучен ред ще бъдат изписани имената на всички дарители на паметника.

Фигурата на опълченеца ще е от бронз, а



цялостната композиция ще е висока около 7 метра



От 4-те страни на постамента ще има барелефи, изобразяващи боевете на Шипка, минаването на Балкана, освещаването на Самарското знаме и карта, върху която ще е отбелязан бойният път на опълченците. Скулпторът на паметника е Николай Савов.

Паметникът на опълченците обаче не е единствената подобна инициатива в столицата. Наскоро политици и интелектуалци внесоха в общината предложение в центъра на София да се изгради национален мемориал на държавността, посветен на българските средновековни владетели. Догодина се навършват 1200 години, откакто София е български град, и 130 години, откакто градът е обявен за столица на България. Идеята на организаторите е откриването на този мемориал да съвпадне с отбелязването на тези събития.

Преди 1200 години София е присъединена трайно към България от хан Крум и наистина е странно, че все още в столицата няма паметник на този бележит владетел. В това отношение Пловдив засрами София, защото там наскоро бе открит паметник на хана. "Идеята за паметника се роди преди три години", разказа кметът на града Славчо Атанасов. Инициативата предвиждала величествената фигура на Крум да бъде увековечена в район "Тракия", на който Атанасов бе кмет миналия мандат. "В този район живеят 80 хил. души, колкото в Сливен", обясни кметът. Въпреки своята многолюдност обаче в "Тракия" нямало нито едно място, което да се обособи като културно средище и площадно пространство. Докато сега районът около паметника се е превърнал в любимо място за разходка и отмора.



"Избрахме да направим паметник точно на хан Крум,



защото този владетел е с много съвременно звучене", обясни Атанасов. Според него ханът е известен преди всичко като велик военачалник, който си е направил чаша от черепа на византийския император Никифор, след като е сразил армията му. "Крум обаче е първият български законодател и пред неговите закони всички са били равни, без значение дали са славяни, прабългари, траки, боляри или бедни", каза Атанасов. Според него точно от това има най-голяма нужда България в момента. Кметът напомня, че Крум е бил и велик администратор и дори византийците, чиято държава е била еталон за Средновековието, са се учили от него. "Крум е управлявал 12 години, но след неговото управление България е 150 години в постоянен възход", обобщи Атанасов.

Паметникът на хана струвал 280 хил. лв., от които общината дала 20 хил. лв. Останалите пари били дадени от 72-ма дарители. Сред най-големите от тях е бизнесменът Георги Гергов, който дарил 100 хил. лв. Комбинатът за цветни метали пък предоставил безвъзмездно 3 тона първокачествен бронз. Черният гранит за постамента пък е внесен от далечен Китай, тъй като в България няма такъв добър камък.



Пловдив се очертава като шампион по вдигане на паметници,



тъй като в момента активно се работи по изграждането на паметник на Симеон. "Той е най-великият наш владетел, но няма свой паметник в България", обясни кметът Атанасов. Според него градът под тепетата е подходящо място за паметник на Симеон, тъй като това е бил географският център на неговата империя.

Идеята е паметникът да се открие догодина през лятото. В момента обаче се спори къде точно да е неговото място. Най-подходящо според общината е Джендем тепе, което е най-високото тепе в града. Пловдивският митрополит Николай обаче има възражения, тъй като на това място през VI в. е имало църква и той иска тя да бъде възстановена. "Ще има място и за паметника, и за църквата, двете се допълват идеално, тъй като Симеон е човекът, който утвърждава християнството у нас", убеден е Атанасов.

Паметникът на царя ще е 17.5 м, което го прави два пъти по-голям от този на Крум. Короната и скиптърът на фигурата на Симеон ще се позлатени. Проектът ще струва 800 хил. лв., като бизнесменът Георги Гергов е обещал да дари цялата сума. Скулптор на паметника е отново Николай Савов, по чийто проект е правен и Крум.

В Пловдив вече обмислят и идея за паметник на княз Александър Батенберг, владетелят, по чието време е осъществено Съединението. Той обаче ще е по-малък и ще е нещо подобно на паметника "Майка България" във Велико Търново. "Правим всички тези паметници, за да растат нашите деца със самочувствието, че са наследници на велик народ", заяви Атанасов.

Паметникоманията обхвана и морската столица Варна, макар че там тя все още не е довела до конкретни резултати. Градът се прочу с баталиите покрай все още неосъществения проект за увековечаване на цар Калоян.

Това, че няма паметник на царя обаче, не пречи някои варненци да сънуват мемориал на... хана. На самия



Аспарух, и то с вплетен в него женски образ



Радетел на все още непопулярната идея е докторът на науките Кръстю Тодоров. Той е депозирал предложение до кмета Кирил Йорданов, потънало нейде из общинските чекмеджета. "Ако не бяха жените - нямаше да я бъде и нацията. Редица други държави са отдали дължимото на жената - творец, майка и боец", патетично защитава пред варненската преса смелата си художествена интерпретация Тодоров. Както си му е редът, има и инициативен комитет за вдигането на паметника. "По-добре да видим какво ще стане с Калоян, после ще му мислим за Аспарух", охлаждат ентусиазма му реалистите. Защото опитът във Варна сочи, че като нищо могат да се появят още няколко инициативни комитета, които да стопират идеята.

Споровете около Калоян бяха от най-различно естество. Някои обвиниха скулптора Александър Хайтов, че е вкарал в лицето на царя черти от това на баща си - Николай Хайтов. Неговият проект обаче не спечели конкурса. Другата голяма препирня бе за мястото на паметника. Първоначалният план предвиждаше да е на централния площад "Независимост", но противниците, сред които и мастита група общинари, възроптаха, тъй като щяла да се "натовари емоционално средата". След като го разпращаха по разни кръстовища, се спряха на площад "Съединение", известен като Червения площад. Инициаторът на идеята - адмирал Христо Контров, който отскоро е и областен управител, сега му е намерил ново място - в градинката зад Окръжния съд. И е убеден, че паметник ще има, тъй като едва ли някой ще се възпротиви - градинката хем е в центъра на града, хем е скрита зад масивната сграда на съда, за да "разтовари" средата. Рязането на лентата е предвидено за Деня на независимостта - 22 септември, каквито бяха и плановете по същото време на миналата година.

Ако се абстрахираме от типично българските караници и препирни, манията по паметниците у нас определено е европейско явление. Лондон си има Трафалгар Скуеър, Париж се гордее със своята Триумфална арка, паметникът на крал Виктор Емануил II е една от най-големите забележителности на Рим, където определено не могат да се оплачат от липса на такива, и т.н. Почитането на националната история със сигурност не е пречка, а напротив, спомага за евроинтеграцията ни.