В случаи като този с отвличането на Ангел Бончев и съпругата му обществото ни реагира като ято кокошки в курник по време на нощен лисичи набег. Лисицата хваща една кокошка, а другите се посбутват по-нагъсто и чакат мълчаливо с надеждата тях да ги отмине. Често лисицата обаче хваща и втора, и трета, и така нататък - при това само ги души, щото не може да изяде всичко...

"Ми богат човек, уловили го...що ме не заключат мене, като немам и пари за цигари..." - чух коментар на селски многознайко тези дни, показателен за настроенията.

Но те и тебе са те уловили, помислих аз, само че не знаеш. (Не му го казах така, щото нямаше да ме разбере). Уловен си в мрежата на социалния разпад и затова си роб на простия курников рефлекс -



в навалицата може да не ме уцелят



При казуси като този с Бончев, със сестрите Белнейски, с педофилските престъпления обществото трябва да казва много убедително на властта: "Или хващай престъпниците, или хващай пътя". Защото такива престъпления разрушават общественото здраве, като освен че плодят имитатори и социални неврастении, увеличават усещането за институционална безпомощност. И нещо по-лошо - за назащитимост и невъзпроизводимост на моралните норми. В Белгия преди време, след като педофилът Дютру отвлече две момиченца, над един милион души излязоха на митинг в центъра на столицата и принудиха краля и правителството да зарежат другите активности, докато пипнат психопата.

Говоря не за това, че по-заможните хора ще треперят всеки миг за живота на близките си, а за играта с някои от последните стожери на обществения морал - семейната привързаност и поставянето й на изпитание чрез изнудване за пари.

Ако лекият път за забогатяване е да изпратиш един-два пръста на семейството на отвлечения, това обезсмисля моделите и стимулите за обществен просперитет в главите на и без това халтавия откъм ценностна система тийнейджърски етос. И плоди ловки и неловки подражатели.

Нека си помислим и друго: ние знаем (случайно може би) за Бончев, за отвлечения син на Краус и за още пет-шест подобни случая, но може би не знаем десетки други. Близките най-вероятно невинаги съобщават на полицията от страх за живота на отвлечения. И най-вероятно си плащат.

Я нека опитаме да си представим какво става с платения откуп. Той къде отива - като помощ на домове за сираци, за попълване на училищни библиотеки, за колички за инвалиди?

Най-близко до ума е, че може би с тези пари престъпниците просто гуляят (нагъват хайвер, чукат по триста мадами, друсат се на корем)...

Може, разбира се, и твърде вероятно.

Но може и, така да се каже, да инвестират парите в свой бизнес... Да правят, примерно, хотели, да отварят ресторанти, да оборудват шивашки цехове...Нека си ги въобразим - на заседание на борда на директорите, на работна закуска с бизнес партньори, на сложни преговори за разширяване на предприятието и привличане на кредити по някоя програма на ЕС...

Усещате ли ме накъде бия? Срещу



два-три отрязани пръста ставаш икономически елит,



който задава нормите, оказваш се в ролята на локомотив на обществения прогрес. Тоест вече си ВИП: самолетни билети, услужливи метр д'отели, любезни камериери, почетно място в някоя браншова организация...*

А дали пък големи части от икономическия ни елит (и политическия) по нещо, уви, не приличат вече на гореописаните активисти?

Затова, разбирайки нежеланието на полицията да разгласява "подробности" по случая, следва да се отнасяме с неразбиране към него, докато вместо резултати ни сервира гафове (като нелепото оказване на съпругата на Бончев на неговото място, при условие че аферата със семейството се следи от месеци).

Държава, която не може да защити собствеността на гражданите си, техния живот и здраве, е слаба. Нейната слабост пък е причина за далеко проектирани в бъдещето беди на тези граждани от икономически, социален, дори демографски характер.

Да се очаква, че държавата без обществен натиск ще има благородната грижа за все по-голяма сигурност на гражданите си, е като да очакваме, че с парите от отвличанията похитителите ще плащат премии на най-стриктните в работата си полицаи (вж. по-горе).

Да допускаш такива издънки като "заменката" на Бончев с жена му пред очите на полицията е като да туриш лисици за пазач на курника,



или нещо по-смешно - кокошки



Затова моят, засега извънредно доброжелателен съвет към новия вътрешен министър Миков е: ти няма да имаш никаква мира, докато случаи като горния се решават с пари, а не с белезници.

Поне от моя страна е така, но се надявам и на по-масова солидарност.

------

* Между другото, ако си спомняте отвлечения преди десетина години Ян Филип Реемстма, германски тютюнев магнат, който бе освободен срещу откуп от 30 млн. марки, то ще си спомните и главния му похитител - някой си Томас Драх. Този Драх се оказа замесен и с България, беше си хванал българско гадже, дори беше живял цели осем месеца у нас. (Бяха го улеснявали в дейностите му освен гаджето и други българи). Ако не ме лъже паметта, за живота му със "спечелените" пари по-късно направиха и филм. Иначе го спипаха в Аржентина.