Няма майтап - земеделците успешно преминаха през още едно препятствие. Заедно участваха в традиционния събор в местността Янини грамади край пазарджишкото село Славовица, където на 15 юни почетоха 79-ата годишнина от гибелта на земеделския водач Александър Стамболийски.
Да говориш за единение, след това да събереш Анастасия Мозер и Яне Янев на място като Славовица - тази земеделска Голгота, и след това темата за единението и бъдещия оранжев Ренесанс да е още валидна - това е постижение. Меко казано.
И след Славовица остана в сила обещанието, което си дадоха трите най-големи земеделски партии - БЗНС, БЗНС-Народен съюз, Националното сдружение БЗНС. Те ще се обединят точно след пет месеца, на Архангеловден.
Как ще стигнат до там?
За земеделците най-важни са символите. Ако всички приемат символите и бъдещето единно ръководство, разбира се, - работите в оранжевия стан ще тръгнат бързо. Та, важните символи за БЗНС са три - името на партията, цвета на знамето и собствеността върху Съюзния дом на "Врабча" 1. До края на юли управителните тела на трите земеделски партии ще се нанесат в Съюзния дом - това решение бе обявено на събора в Славовица. Всички влизат заедно и си разпределят стаите. Тъй като на втория етаж по традиция се намира кабинетът на главния секретар и заседателната зала, и за да има справедливост, партиите ще теглят чоп за етажите.
Цветът на обединените земеделци ще остане традиционният - оранжев. Той е такъв от 1 век насам и само по едно време николапетковистите развяваха зелено знаме.
Името на обединената партия ще е БЗНС.
Обединените земеделци още от сега изготвят обща политическа програма, канят се да пишат дори и програма за управление. По-важно е, че земеделците вече написаха общи принципи, върху които да се обединят. Първо, земеделците се обявяват за нова реформаторска партия, която помни историята си, но гледа напред. Второ, всички устави и правила, които трите БЗНС-та приеха през последните години, ще отпаднат и ще бъдат написани нови партийни документи. Т.е. - трите партии ще започнат обединението на чисто. Вероятно главният секретар ще се нарича в общия устав председател. И, трето, обединението трябва да започне отдолу - от структурите и да завърши на общ конгрес. Бъдещата единна земеделска партия ще бъде твърдо републиканска и няма да допуска идейни течения.
Как ще се стигне все пак до обединението?
По всяка вероятност управителните съвети на БЗНС-Народен съюз и Националното сдружение БЗНС ще започнат да провеждат съвместни заседания, за да уточнят всички подробности около общия конгрес на двете партии, който е насрочен за 9 и 10 ноември. Този конгрес ще е последен за партията на Мозер и партията на Яне Янев. Те ще декларират, че се вливат в БЗНС на Георги Пинчев. По-късно БЗНС ще проведе нов конгрес, с който ще се утвърди обединението. Последният конгрес ще избере ръководното тяло на обединените земеделци - 11-членно Постоянно присъствие и около 150-членен Управителен съвет.
Разбира се, изборът на ръководство е най-сложният проблем пред земеделците, който винаги е спирал мераците за обединение. За да избегнат конгресните кавги, земеделците вероятно ще приемат квотен принцип при избора на делегатите - всяка партия ще има право да изпрати на конгрес една трета от делегатите. Така изборът ще бъде честен.
На този етап единственият лидер, който все още има резерви май е Анастасия Мозер. Но колебанието й едва ли ще забави обединението, тъй като почти всичките й съпартийци на ръководни постове са с две ръце за събирането на земеделските перца.
Какво ще правят останалите земеделски партии? Лидерите на някои от тях могат да намерят място в УС на единния БЗНС.
За останалите, които не искат да се влеят, ще настанат тежки дни. Обединените земеделци вероятно ще поискат от главния прокурор да приложи чл. 12, ал. 2, т. 4 от Закона за политическите партии, според който: "Съдът постановява разпускане на политическа партия само в случаите, когато са изминали повече от 5 години от последната й регистрация за участие в избори (парламентарни, президентски или местни)." По този текст от закона поне половин дузина земеделски партии-фантоми "горят". Друга част от земеделските партии могат да бъдат атакувани пак по закона, че не поддържат активен вътрешнопартиен живот.
Важен е въпросът каква политика ще води единният БЗНС и с кого ще си сътрудничи. БЗНС ще е десноцентристка партия, която изключва сътрудничество само с БКП, крайната десница и крайната левица.
---каре---
Самият факт, че за пръв път от доста време тримата най-важни мъже в страната - председателят на НС, президентът и министър-председателят, изпратиха приветствие до събора в Славовица, показва, че поне има интерес към ставащото в земеделския стан. Президентът прие няколко земеделски делегации през месеца. Същото направи и премиерът. Последният български цар и днешен премиер написа писмо до земеделците, в което призна ролята на Александър Стамболийски и поиска да се преосмисли историята. Това е страшно важен ход за БЗНС - една партия, която живее предимно в историята си, а там никога не е долюбвала Кобургите.
------
На този етап е ясно, че с разпускането на БЗНС-Народен съюз престава да действа споразумението на Мозер с Демократическата партия. Коалицията "Народен съюз" вероятно ще престане да съществува. Безспорно е, че единният БЗНС ще продължи да бъде член на Европейската народна партия като СДС. Отсега е ясно, че единният БЗНС няма да контактува така, както БЗНС-НС на Анастасия Мозер контактуваше с партията на Костов и Екатерина Михайлова. На Славовица
Екатерина Михайлова бе освиркана от стотици земеделци
Тя говори за приятелските жестове на СДС, а земеделците прекъсваха думите и с "Ууу". "Не зная каква е тази реакция, скъпи приятели, може би се дължи на това, че пляскахте много на приветствието на президента Първанов, а свиркате в моменти, в които говорят вашите приятели от СДС", рече Михайлова видимо обидена и прекъсна набързо речта си.
БЗНС смята да не се обвързва с БСП, СДС или НДСВ. Земеделците са единни в мнението, че ако искат да успеят, трябва да градят свой център. Пътеводната им звезда е Народния блок от 1931-1934 г. - тогава този блок, в който водеща роля има БЗНС, а подгряваща - Демократическата партия и радикалдемократите, печели мнозинство в Народното събрание, но царят дава проучвателен мандат на демократа Малинов, а не на земеделеца Димитър Гичев. На 19 май 1934 г. царят разпуска политическите партии, защото се страхува, че земеделците ще спечелят предстоящите избори и ще се върне "оранжевата диктатура" от 20-те години.
Сега земеделците ще опитат първо да се обединят, а след година вероятно пак ще започнат да градят център, подобен на Народния блок. После, кой знае докъде могат да стигнат. Някои от земеделските лидери вече говорят за необходимостта от свикването на 8-о велико народно събрание...
|
|