|
неговият кумир бразилецът Ривалдо да го отсрами в мача с Англия.
И надеждата му бе възнаградена.
Кирчо живее във фамилна къща 1. Негова SOS - майка е Евдокия Николова, или мама Докси, както й викат децата.
Евдокия Николова от една година е майка на 7 деца на възраст от 9 до 14 години - на Илияна, Вили, Гого, Ани, Мони, голямата Вили и на Кирчо. А преди това 2 години е трупала стаж като помощник-майка.
Сутрин тук се става в 6.20. Децата приготвят сами закуската. Сетне Евдокия ги изпраща на училище. А тя се захваща с ежедневната работа - приготвяне на обяда, пране, чистене, гладене, покупки.
"Това е отговорна и много тежка като обем работа", казва Евдокия. "Основното обаче е да имаш любов към децата. Опитвам се в нашето семейство да цари хармония и разбирателство. Искам да направя децата самостоятелни, да ги науча да мислят самостоятелно."
Тя решава да се посвети на професията "SOS-майка" преди 4 години. Преди това е работила като екскурзовод. Минава успешно ситото на строгия подбор, задължителен при избора на SOS-майките. Той включва интервю, анкета, медицински преглед, психологически тест и специализиран курс, както и поне двегодишен стаж като помощник-майка.
Д-р Росен Коларов, председател на Управителния съвет на "SOS - Детски селища в България", асоцииран член на "SOS - Киндердорф Интернешънъл" обясни за "Сега", че подборът на майките е толкова строг, защото според ценностите на тази може би най-голяма частна международна организация, занимаваща се с благотворителност, "SOS- майка" освен професия, е призвание и съдба за цял живот. Затова в рамките на един продължителен период от време се определя мотивацията и нагласата на всяка жена, кандидатстваща за тази работа. Има и други задължителни условия - възрастта на жените трябва да е между 25 и 45 г., да не са създали собствено семейство, да са физически и психически здрави и със здрав морал и да имат минимум средно образование.
"Мама Докси е супер. Много е добра",
казва Кирчо. "Само дето понякога много се кара." Той признава, че се чувства добре тук. Радва се, че през лятото ще ходят в Ахтопол на море. А преди това Кирчо и сестра му Виолета, която също живее в селището, ще посетят родния си баща в Кочериново.
В детското селище в Дрен има общо 12 майки, живеещи в отделни фамилни къщи, които се грижат за 77 деца.
Обърканите лични съдби на тези питомци сигурно щяха да родят досега доста драматични вестникарски сюжети, ако шансът не ги беше настанил в новите им семейства.
34 човека се грижат за тях - освен директора и 12-те майки има още 7 помощник-майки, двама педагози, психолог, селищен майстор, градинар, счетоводител, секретар-касиер, хигиенист и охрана.
"Моделът, който се прилага тук, е насочен към осъществяване на една дългосрочна грижа за децата, веднъж вече лишени поради една или друга причина от естествена семейна среда", твърди Даниел Елисеев, директор на "SOS-Детско селище в Дрен". "Целта ни е децата да се задържат в SOS - системата, докато не получат собствена финансова самостоятелност." Родоначалник на благородната идея е австрийският лекар Херман Гмайнер.
След войната Австрия е пълна с безпризорни деца и самотни жени.
Той решава да даде шанс и на едните, и другите. "Дайте да съберем тези изстрадали същества заедно", казва той. "Защото споделеното нещастие вече е половин нещастие." Така през 1949 г., в гр. Имст, Австрия се открива първото SOS селище.
Има много модели по света за отглеждане на деца в неравностойно социално положение. Моделът на Херман Гмайнер е изключително прост, но за сметка на това гениален. Той започва да набира средства, залагайки на средната класа, Разчита не на крупни еднократни дарения, а на редовни малки вноски. В момента спонсорската мрежа на организацията включва над 6 млн. дарители от цял свят. Благодарение на тях днес "SOS - Киндердорф Интернешънъл" поддържа детски селища, социални домове, младежки общежития и болници на пет континента в над 140 страни.
В Дрен се опитват да развиват различни интереси у децата.
Има група по фолклор, танцова група, група за приложни изкуства, група по фотография, рокгрупа,
водена от самия директор Даниел Елисеев, както и състав за популярни песни. На спорта също се гледа много сериозно. Децата тренират футбол, баскетбол, волейбол, тенис на маса, лека атлетика. Миналата година през септември по съвместна инициатива на българското и румънското SOS дружество се проведе първата SOS балканиада. Децата от Дрен спечелиха маса награди - купата на селище-първенец в общото съревнование, футболния турнир при момчетата, I, II и III място в турнира по тенис на маса, I и II място в турнира по лека атлетика, I място в турнира по шахмат при момчетата и още две трети места - по баскетбол и лека атлетика - при момичетата.
През лятото освен задължителното море се организират и палаткови лагери. Досега SOS-питомците са лагерували край Чуйпетлово, край долнодиканския язовир и край река Батулия. Тази година лагерът ще е на язовир Доспат.
Българското SOS-дружество съществува от 12 години. За този период са изградени селищата в Трявна и Дрен, има създадени две младежки общежития в Търново и в София, както и социален център в Дрен. Сред възпитаниците вече има студенти. Поради липсата на средна класа в България родни дарители на SOS - каузата има все още малцина. Но домът в Дрен си има своя ангел-хранител. Бизнесмен, който не желае името му да се огласява, всяка седмица купува хляба, необходим за децата.
|
|
|
|
|