Откриха коситбата в "Младост-2". По никое време се сетиха, но все пак...

Тази пролет тревата бе станала като в савана - на места от средно голям бивол биха се виждали само рогата. Беше страшничко вечер, а и денем кварталците благоразумно се придържаха към пътеките - един господ знае какво може да се е завъдило из запуснатите площи. Нещо се случи, обаче, и посред лято неудържимо замириса на косено, това изтласка последния аромат на липите и създаде илюзия за село и за природа.

Каква е причината за такова необяснимо раздвижване кварталната общественост не знае. Не е навик на управниците да се грижат за такива подробности като тревата. Тук подмятат, че някой общинар просто е решил да продаде сеното. Кои косят не видях, но видях купи покрай пътя и конски коли, които се товареха пред блоковете. Мъже с вили обръщаха по-влажното сено.

За такова не биха се сетили дори по времето на



самозадоволяването през социализма



Но тогава пък овчарите от близките села пасяха стада направо под балконите. Веднъж ветеринарят д-р Тодор Коз. ми каза: "Доят ги и после продават млякото из квартала. А то е пълно с олово. Това е отровна паша".

Това днес вече не стряска никого... В този час току до събирачите на сено автомобилите от сутрешната вълна са се вкопчили в ожесточено задръстване. Двигателите ръмжат и издишват, пушеци и смрад се запридат в купите. Е, овци и крави няма как да се препитават тук. Сега просто ще им откарат оловното сено, а през зимата ще издоят оловното мляко. И разбира се, някой това мляко ще го изпие или сладко-сладко ще го хапне. И оловото ще стигне до сърцето му.

През тревата...

Като говорим за сърце и олово, обикновено подразбираме куршум.



"Свинец" го е казал поетът,



без дори да го преведе. Сега и куршуми чат-пат хвърчат наоколо, но от бензина на моторите, които хъхрят заклещени пред светофарите, свинецът пълзи към сърцето, към костите, към мозъчните гънки. Някога в косите на хората, живеещи около Полиграфическия комбинат и около Военното издателство, химическото съдържание бе като на работници в оловна мина. Такива изследвания или не се правеха, или, направени инцидентно, се пазеха в жестока тайна. Сплавите от тогавашната популярна технология (висок печат) се изпаряваха в два най-престижни квартала на столицата и онези, които ги обитаваха, ги поемаха, без дори да подозират. Те имаха самочувствието, че живеят в най-чистите райони на града - едните от тях дори срещу гората. Днес тези печатници не "цапат" или цапат по друг начин, но там стават едни от най-зверските задръствания в града и оловото убива всичко - опасно било дори да се мирише мушкатото по балконите.

Това, разбира се, не е лекция за вредата от тежките метали. В уредени и просветени общества на километри от магистралите е забранено да се гледат зеленчуци, да се садят лозя или овощия. Но там това се коментира и наблюдава от природозащитниците - то си е и тяхно завоевание. Тук просто искаме да подскажем как пътят на оловото се използва от цялата политическа "химия" за умъртвяване на българския живот, на самото бъдеще.

След промяната се отприщи и към нас потече... информация. Може да се каже, че



информацията беше млякото на промяната



Истинското мляко по едно време дори изчезна, после така поскъпна, че все едно да го нямаше, но млякото на промяната ставаше все по-обилно, все по-вкусно, възбуждащо. Някои от нас дори развиха зависимост от него. Топла и енергийна напитка, достъпна за масите и - за тях предназначена. Разкрития като за световно, пикантни съкровености на режима, живот и кариери, любов и отмъщения, интриги и куфарчета, компромати, а после и досиета - ето го вкусът на това питие. Но това е млякото от близката паша, от крайпътната растителност - там, където са отровата и лъжата, пък и вредностите въобще. Никой не изкара стадо на далечна поляна, да нагази в дълбока трева - там, където са мъдростите и соковете на недрата, истините на природата, молекулите на растежа и напредъка. Това днес изглежда неактуално, а и... не е пазарно. Приема се, че



нацията е отвикнала от чистия вкус,



от екологичното съдържание и че един такъв продукт просто няма да се харчи. Да оставим намеците, че може и да се окаже отровен за отвикналия от чистота организъм...

Нищо чудно така да изкараме живота си. Уж духовните пространства вече са открити и достъпни, а ние косим между блоковете. И оловното мляко на гнусната тази политическа, номенклатурна и олигархична мандра бавно и завинаги променя химичния състав на кръвта ни. Пълзи към сърцето...

Когато една заблуда дълго се търпи и съблюдава, тя се превръща в правило. И едва тогава може да бъде нарушена.

Ако имат поколенията воля и късмет.

И ако оловото в преносния смисъл не предизвика онези генетични промени, които предизвиква в буквалния...