Две седмици след взрива във военния склад край Челопечене най-тежко пострадалото село Чепинци изглежда като след война. Провиснали покриви, разкъртени мазилки, килнати дограми и строшени врати. По улиците се лутат някакви хора, които в този час на деня би трябвало да са на работа, но те още чакат комисии, които да опишат щетите им. От 3 юли досега живеят в найлонов свят. "Не се спи, найлонът като зашляка", казва Дойчин Манолов.

Той и съселяните му пострадаха преди три години от наводненията и оттогава имат горчив опит с държавата. Обещания, комисии, протоколи и после пълна забрава, обобщават те. Не им дали и лев. Не знаят защо. И сега не знаят защо пак тях ги спохождат тези неприятности. Всяка сутрин се събират на мегдана пред кметството, дано да чуят някоя окуражителна новина. А после се прибират по домовете си още по-отчаяни. Последния път обаче решиха да се вдигнат на бунт. Вече са поискали разрешение за протеста си от Столичната община. В събота ще тръгнат от най-засегнатите къщи до манастира "Три светители", да минат покрай една много пострадала автокъща и да затворят Околовръстното шосе.

Гледката е поразителна в крайната част на селото, която е на около 500 м от взривените складове.

Виолета Димитрова ни показва триетажната си къща, която изглежда като след бомбардировки във военно време. "Един здрав прозорец няма. Аз нямам вина, искам си къщата", казва жената. В стаята на сина й наместо стъкла е опънато одеало. Дограмата зее страшно. Вратата е откъртена, стената - напукана. Секцията е с разхлопани вратички, в гардероба има стъкла, от полилея висят някакви парчета. Така е и в другите стаи.



"Ако трябва до дупка ще ги съдя, но няма да се помиря",



казва тя и сълзите напират в очите й. Оказва се, че вече две седмици общината е организирала поставяне на стъкла, но само за тези със здрава дограма. Тези със счупените черчевета чакат. И Виолета чака. Тя има два протокола досега - от комисия на общината и от комисия на военните. Между тях има разминавания. За такива разминавания ни разказва и Стоян Костов от Чепинци. Общината не признавала протокола на военните и се наложило да им организира специална среща, за да се уточнят. Военните видели, че е нарушена целостта на черчеветата, но общината - не.

Виолета вече е с поправен покрив. Сама си е осигурила материалите, циглите. Но вдлъбнатината останала, защото не са сменени напуканите и поддали греди. "Много ми е интересно сега какво ще напишат в протокола, дали всички тези материали няма да си ги фактурира фирмата", казва жената.

Дойчин Манолов също не може да си сложи стъкла на ПВЦ дограмата, защото е изкривена от силната ударна вълна. "Стъклопакетите са разхерметизирани, усетих го снощи в бурята", казва мъжът. Тези щети обаче не са му признати в протоколите. "Парното на четвъртия етаж беше избито, радиаторите на третия етаж са паднали, терасите са напукани, 15 000 лв. няма да ми стигнат да поправя всичко", казва Манолов.



Покривът на къщата на Йонка Димова е като ударен с тежко оръдие.



Като заваляло и къщата се напълнила с вода. Общината обещала да поеме ремонта на покрива, но..."Като доде майсторът и ми каза да си набавя мушама, летви, греди. Имам счупени няколко греди, 1000 лв. няма да ми стигнат за тия неща, които са за моя сметка", казва Димова разтревожена. Къщата й няма нито един здрав прозорец, дограмата е потрошена, вратата - счупена. Прозорецът се строшил над леглото й и щял да я убие, ако секунди преди това не успяла да скочи, разказва Йонка. И тя се лута по цял ден, без да знае кой и кога ще й помогне. Не ходи на работа, защото трябва да пази къщата от крадци. Онзи ден хлопали някакви мургави събратя и търсели акумулатори, уж...

"Румсървиз с бомби не съм си поръчвала в 6.30 часа. Който си е поръчал, да си плати! Не съм чула никъде да има безплатни обеди", казва Димова.

На съседната улица живее семейството на Йордан Григоров с две деца. Те се занимават със земеделие и в момента доста са го закъсали. Къщата им няма здрав прозорец. Дограмата е изкъртена. "Дойде военна комисия и описа щетите. Казаха ни, че всичко ще се плати от държавата, от военните", обяснява Богданка Илиева, майката на Йордан. След 10 дни обаче им обяснили, че в общината друга комисия правела оценка по протоколите и преценявала за кой прозорец колко ще платят. "Ако старият е струвал 100 лв., а новият 200 лв. разликата от 100 лв. трябва да си я платим ние", кахъри се жената.



"Когато ни бомбардираха, никой не ни попита имаме ли пари





да си сменяме дограмата", допълва тя гневно. И недоумява защо им изпращат войници да им слагат стъкла. Йордан и съпругата му Миглена Илиева отглеждат 20 дка зеленчукови градини. Те са съвсем до оградата на изпепеления военен склад, но въпреки решението на правителството нямало да им платят и лев обезщетения. "Плащат само за жито, а ние садим сладка царевица и карфиол", казва Миглена. В протокола си комисията, назначена от земеделския министър, написала, че вместо сладка отглеждат фуражна царевица. А сладката трябва да се полива на 2-3 дни, иначе загива, обяснява младата жена. Преди 3 години продукцията им била удавена от наводненията. "Пак минаваха комисии тогава, пак описваха реколтата и не дадоха и лев", спомня си Миглена Илиева.

И най-бедната къщурка в тази част на селото, която е най-близо до огнището, е разнебитена от експлозията. Петя Иванова Ганева и мъжът й живеят с три малки деца в незаконна постройка, която вече си няма врата и прозорец, а вместо тях виси одеало за врата и найлон за прозорец.

"Видяхме го, бяло кълбо със светлорозов обръч и една голяма вълна, която ни помете", разказва Петя. Двегодишното й дете се е увило за крака й и гледа уплашено. Мъжът на Петя е автомонтьор, бивш военен. Но сега комисията даже не намерила за нужно да опише щетите им. Просто ги подминали.

В центъра на Чепинци срещаме Коста Тончев. Той има фирма за поставяне на дограма и е поканен от район "Нови Искър" да помага в селото. Причината за това е, че много фирми, които в началото поставяха дограма и стъкла, вече са се отказала заради липса на плащания. "Имам някакъв рамков договор с районното кметство, дори да изгорим в цялата тази схема, какво от това?!", казва Тончев. Фирмата му вече е поставила 15 кв.м дограма. Поставили са си лимит до 40 кв.м. Ако дотогава няма плащане, и те ще избягат.

Точно срещу кметството на Чепинци е една от най-пострадалите фирми - "Макрогруп" ООД. Те са имали мебелен салон тук, продават стелажи, паркети, блиндирани врати, аксесоари за баня. В момента всичко е превърнато в строителна площадка. Шефът на фирмата Стефан Лалков обяснява, че му е трудно да изчисли щетите, които понася всеки ден. Плаща за складове, където е преместил стоката си. Но само за ремонтите е на червено с около 6000 лв.

"Няма никаква яснота за дограмата, защото в момента оценителни комисии в Столична община преценяват кой колко да получи", обясни кметът на Чепинци Соня Стоянова. В петък тя очаква оценките, но е предупредила хората, че може и да не се покрият 100% от щетите им. "Ако държавата не отпусне пари, няма как общината да покрие щетите на хората", казва Стоянова. "Хората за пореден път загубиха доверие в държавата" казва Стоянова. Тя твърди, че ще застане до избирателите си в справедливия им протест. Много обещания се изсипали в Чепинци, но всички ги забравиха.