Вече знаем защо председателят на Европейската комисия (ЕК) Жозе Барозу обеща с такава лекота миналата седмица 1 млрд. евро за изхранване на Африка и други гладни. Защото е спокоен откъде ще ги вземе - от България. Идната седмица ще си задели от спрените ни предприсъединителни фондове половината от нужната му сума, но както е тръгнало, може да реализира излишък и над обещания милиард. За сметка на това България пък може да престане да се хвали с бюджетен излишък.

Барозу прецени, че има най-големи резерви във фондовете на общата земеделска политика на ЕС. На срещата на Г-8 в Япония той каза, че ще даде на бедните страни икономисани пари. Всъщност в бюджета на ЕС няма икономии, защото всичко се разпределя от самото начало по държави и фондове и се гледа с лошо око на предварително заложен излишък. Има обаче върнати пари и неусвоени средства поради неспазване на процедурите, което означава, че икономиите са любезното название на финансовите санкции срещу неизрядните получатели.

Да се планират



глоби за благотворителни цели



обаче би било скандално. Затова комисията предлага да се оскубе някое бюджетно перо, което не би причинило голяма болка. Такова е например перото за изкупуване на непродадената реколта в ЕС, натрупала се в резултат на свръхпроизводство. Според "Файнаншъл таймс" тази година от него могат да се заделят 750 млн. евро, а догодина - 250 млн. евро. 15 на сто от тези пари биха отишли за пряка доставка на храни за Африка, а останалите - за покупка на семена и торове. Схемата изглежда привлекателна, защото става дума да се вземе от излишъците на преялите, за да се спасят гладните. Тя обаче се натъква на силна съпротива, защото поставя под въпрос главния принцип във финансовите отношения между държавите и съюза - неизразходваните пари от общата хазна се връщат, а държавите сами решават дали да ги използват за благотворителни цели.

Има обаче и обратен принцип: държавите връщат на съюза парите, които не са похарчили съгласно предписанията на Брюксел. Чувството за вина поставя нарушителите в деликатно положение и затова по-трудно възразяват срещу насочването на тези суми за благотворителност. Така или иначе те ги губят. Миналата сряда комисията съобщи, че е поискала от 9 държави да й върнат 410 млн. евро, отпуснати им от фонда на общата земеделска политика. На първите три места сред глобените са Италия (145 млн. евро), Гърция (128 млн. евро) и Великобритания (69 млн. евро). Дори стриктната Швеция е била засечена в неправомерно плащане на 0.41 млн. евро за животновъдството. А Германия и Франция са съгрешили с по 3 млн. евро.

Земеделското перо САПАРД, по което бе глобена България със 134 млн. евро, не влиза в тази класация, но би наредило страната ни на второ място в нея. Като се имат предвид темповете, с които ЕК орязва финансирането на все повече български програми по САПАРД, скоро ще отнемем първото място на Италия. Но това не е всичко. Освен по САПАРД България губи пари и по останалите предприсъединителни пера (ФАР и ИСПА). Според неофициална информация от Брюксел спрените суми са за 500 млн. евро, а не както ги смята българското правителство за 366 млн. евро. Но и те са нищо в сравнение с



очертаващите се загуби по оперативните програми



и по фондовете извън тях.

В бюджета на ЕС за периода 2007-2013 г. за България са заделени над 5 млрд. евро от земеделския фонд, от които 3.2 млрд. евро са за развитие на селските райони, а останалите са за директни плащания и за пазарна подкрепа. Отделно 7 млрд. евро са предвидени за седемте оперативни програми, по които усвояването засега е толкова символично, че клони към нула. Така сумарно 12 млрд. евро ни чакат по европейския ни път през следващите 5 години - да се наведем и да ги вземем. България обаче май е решила да ги подритне.

Германският депутат в Европарламента (ЕП) Маркус Фербер призова в края на миналата седмица да бъде замразено европейското финансиране за българското селско стопанство, както и парите от структурните фондове заради лошото им управление. В интервю за БНР той каза, че това трябва да стане веднага - или с препоръка в предстоящия доклад на ЕК по мониторинговия механизъм, или по друга процедура. Като член на бюджетната комисия и на комисията за бюджетен контрол на ЕП Фербер би трябвало знае, че предлага нещо небивало в ЕС, защото досега никой не е наказван превантивно, а всяка санкция е налагана заради конкретно нарушение. Освен това мониторинговият механизъм въобще не предвижда финансови мерки. Максималното наказание според него е задействането на предпазна клауза, която би бойкотирала решенията на българските съдилища за радост на малкото осъдени престъпници. Но ако бъде отнета акредитацията на българските разплащателни агенции заради "системен проблем" (според брюкселския жаргон), България ще остане без институции за еврофинансиране и съответно няма да има достъп до европейски фондове.

"Няма друг език, който всички във всяка една страна членка на ЕС да разбират толкова добре, и то без преводач, колкото езика на парите", каза Фербер и добави: "Това е и най-ясният сигнал, който ЕК може да изпрати до отговорните български политици". Той съобщи, че въпросът с еврофондовете за България вече е бил обект на първоначални дискусии в бюджетната комисия на ЕП и евродепутатите отново ще се върнат към него през октомври. Тогава Съветът на ЕС (външните министри) ще трябва да реши какви мерки да вземе спрямо България въз основа на констатациите в мониторинговия доклад и евродепутатите вероятно няма да останат безразлични.

Когато преди две години се решаваше дали България да бъде приета в ЕС през 2007 г., най-голямата група в ЕП - на християндемократите и консерваторите - покани на 27 септември 2006 г. тогавашния министър по европейските въпроси и настоящ еврокомисар Меглена Кунева да разсее последните им резерви. Един от главните й аргументи бе, че



България няма да тежи на ЕС като финансово бреме,



защото за разлика от други държави си има бюджетен излишък и се оправя сама. "Тогава, елате при нас с вашия бюджетен излишък!", въкликна спонтанно председателят на групата Ханс Герт Пьотеринг, който сега е председател на ЕП. Реакцията му предизвика смях и аплодисменти.

Шегата на Пьотеринг днес се превръща в тревожна реалност. Бюджетният излишък на България се очаква до края на годината да достигне 5 млрд. лв. (2.5 млрд. евро). Точно толкова са и европейските пари, предвидени за България средно годишно до края на 2013 г. Ако не вземем нищо от общата каса на Брюксел, ще го компенсират нашите данъкоплатци. Ето как България ще членува в ЕС колкото да му носи не само членския си внос, но и своя бюджетен излишък. Той пък може да служи за изхранване на Африка и за други благородни цели.