Прясно отминалата многочакана и многочасова дискусия в НДК за реформи в избирателната система с участието на президента Първанов завърши повече от тривиално - според плановете на политическите сили и в противовес с желанието на мнозинството трезвомислещи люде. Партийните лидери - управляващи и опозиционни, с море от думи давиха "отровата" на мажоритаризма.

Един до друг в залата седяха бившият лидер и новият водач на БСП - Първанов и Станишев. За отбелязване е, че инициаторът на диспута и либерото на пропорционалното, т.е. на партийното статукво по образование са историци.

Старши научният сътрудник д-р Първанов много по-дълбоко от д-р Станишев познава и прилага вечната максима: "Всичко ново е добре забравено старо".



Растящият процент от негласуващи избиратели



в последните избори и острата антипатия на хората към партии и политика мотивират държавния глава да търси ефикасна "противоотрова" на това вредно за държавата социално явление. Разумно и оправдано президентът се връща към времето на най-масово участие на българските граждани в изборите след 10 ноември 1989 г - към изборите за VII Велико народно събрание от 1990 г. Неговите 400 депутати бяха избрани по смесена избирателна система - половината като мажоритарни народни представители и останалите 200 - с партийни листи (пропорционално).

Добрият историк, освен всичко друго, е длъжен да познава нашата народопсихология. От време оно ние, българите, се прекланяме пред личностите - понякога ги предаваме и убиваме, но пък след смъртта им... ги канонизираме. Що се отнася до партиите, нещата са доста по-различни. Струва си отново да върнем лентата назад - към класиката: "Бай Ганьо у Иречека". Непреходна е Алекова присъда над тогавашните партии - либерали и консерватори: "Ти, мене слушай, бай Иречек, и едните, и другите са маскари..."

Интересно е, че става дума за еднакъв по продължителност период - от създаването на Третата българска държава до времето на Ганя Балкански и от тоталитаризма до наши дни.Такава оценка за управлявали и управляващи политически партии сега пак е цитат в устата на доста българи. Да не отваряме дума за рейтингите на някои от политическите сили. Даже самото съществуване на т.нар. лидерски партии - на Иван Костов, на Симеон Сакскобургготски, на Бойко Борисов, е още едно трудно оборимо доказателство за



вродения пиетет на нашия народ към личностите



Разбираема е пламенната защита на премиера - лидер на пропорционалната, т.е. на партийната избирателна система. Г-н Станишев показва добро познаване на действащата конституция. Неговият тезис: "партиите са живият организъм на всяко общество" е перифраза на конституционната норма на чл.11, ал.3 за политическите партии като изразители на волята на българските граждани. Но основният закон има и други, предидущи, далеч по-важни постулати - например чл.1, ал.2 и ал.3 на конституцията: "Цялата власт принадлежи на народа" и "никоя партия ... не може да си присвоява народния суверенитет", които не влизат в полезрението на г-н Станишев. Подобна перифраза на основния закон по въпроса за ролята на политическите партии от негова страна ме връща към предишната конституция от 1971 г., която не къде да е, а в чл.1 прокламираше ръководната роля на една партия от недалечното минало и обстоятелството, че същата партия през 1990 г. сама дерогира тази норма.

Позицията на г-н Станишев има за цел



да бетонира пропорционалната система



Не е трудно да се проумее и защо някои опозиционни лидери на малки парламентарни партии пригласят на управляващото трио. "Нацията е корумпирана", а избирателите имат "ниска политическа култура" - пише г-н Петър Стоянович, лидер на "Гергьовден". В този ред на мисли най-много г-н Бойко Борисов е в правото си да брани съществуващото избирателно статукво.

Политическите сили стоят зад пропорционалнопартийната система и не приемат мажоритарното начало. Възможният максимум от тяхна страна би бил въвеждането на мажоритарен елемент в действащата избирателна система, което на практика не променя партийните листи. Причините са свързани с изборния праг, трудности по попълване на преференциалните листи от избирателите, по отчитане на резултатите и пр. Илюзия е да се очаква, че подобно палиативно решение ще стимулира избирателната активност в предстоящите избори за народни представители и евродепутати през 2009 г. Очевидно, че не такава цел преследва огромното мнозинство от партиите.

Остава само една възможност: президентът да инициира провеждането на



референдум за промяна в избирателната система



чрез въвеждане на мажоритарното начало на паритетна основа.

Това ще бъде силен ход на държавния глава. За кауза си струва да се влезе в схватка с поддръжниците на статуквото. Вярно е, че президентът предлага, а парламентът решава провеждането на допитване до народа. Политически партии и техните лидери, игнорирали конституционното право на глас на българските избиратели по въпроса за реформа в избирателната система, не просто ще торпилират предстоящите избори, а окончателно ще сринат ерозиращата държавност в страната. Един велик корсиканец, впоследствие император, има една неумираща фраза: "Важно е да се влезе в бой - после ще видим!" Убеден съм, че историкът Първанов я знае и искам да вярвам, че държавният глава ще влезе в битката.

За един млад евродепутат социалист вкарването на мажоритарност в пропорционалната система е "отрова", за г-н президента - "противоотрова" срещу апатията на хората към политиката и партиите. Един велик древен философ - Сократ, пред злостната клевета предпочел отровата. Това, че нашите политици не се стряскат от хули, е безспорно.Тях ги плаши отровата на мажоритаризма, която за разлика от класическия яд заличава безличията и въздига личностите.



* Авторът е доктор по право, член на ЦИК в периода 2001-2007 г.