Част от родния фолклор на прехода е картината на група роми, опитващи се да влязат в пряк контакт с някои елементи от Менделеевата таблица на фона на далекопровод с високо напрежение. И някой смел експериментатор, който дръзко се хвърля към далекопровода с вик "Гледай сега какво ще направя", който се оказва последния в живота му.

Подобно изпържване се случи и на българското правителство в опита му да даде някакво смислено обяснение за провала си. Иронията е в това, че представителите на БСП използваха някои верни разсъждения от европейската политика за своите собствени цели.



Резултатът беше един интелектуален тюрлюгювеч,



състоящ се от истини, полуистини и откровени лъжи, придружен с балкански бабаитлък и показване на мускули. Накратко правителството иска да размие отговорността, прехвърляйки я на тъмни сили отвъд неговия контрол. Израз на това е твърдението на Антон Кутев, че ние сме изкупителна жертва заради някои процеси в ЕС. Какви са тези процеси той не казва. Иронията е, че Кутев е прав. Процесите се наричат евро-скептицизъм и умора от разширяването. Но тяхното наличие не означава, че БСП не носи отговорност за пълния си управленски провал.

Втората стратегия е на Сергей Станишев, който твърди, че България е жертва на заговор от страна на Европейската народна партия в съдружие с българската опозиция. Стилно. Факт е, че партиите в ЕНП защитават националните интереси на страните си и не са особено очаровани от идеята за федерализъм, която традиционно се подкрепя от социалистите. Тактиката на Станишев има две цели. Първата е да се дискредитира българската опозиция и да се насочи критиката към нея. Врагът отвътре: стар социалистически прийом, който няма да сработи. Втората цел е по-интересна. А тя е да се мобилизира подкрепата на социалистическите партии в Европа и да се пренесе спора на идеологическа плоскост - леви срещу десни, и така да се размие отговорността на правителството. Ако Станишев сериозно си мисли това, значи е слънчасал. Не знам доколко на някой му направи впечатление оглушителната липса на подкрепа на социалистите от страна на техните европейски партньори. Между другото това се случи и на ДПС и НДСВ от страна на иначе услужливия Либерален интернационал.

А иначе



някои процеси в ЕС работят срещу БСП



Налице е поход на десните партии към властта. Това ще се усети особено силно в Англия, където лейбъристите на Браун ще пострадат много сериозно при следващите избори. А едно консервативно правителство е винаги скептично към европроектите на брюкселските бюрократи. В Германия Ангела Меркел е един успешен канцлер и няма да има нищо странно в последващи печалби за християндемократите. А те, както знаем, много мразят разхищаването на пари на немски данъкоплатци за изхранване на българските мутри. В Испания започва рецесия и правителството на Сапатеро ще плати цената въпреки популярността си. Примерите могат да продължат.

Какво следва от това? Следва, че



Европа вече работи не на две, а на три скорости



В едната са старите страни членки, които ще са управлявани от десни партии, които ги е грижа за техните национални интереси. Във втората са новите държави членки, които малко или много се справят със задълженията си. В третата е България заедно с кандидатите за членство като Хърватия например. Фактът, че сме членове ни помага, но само малко.

Какво ще правят европейските институции? Веднага се сещам за Тукидит и "История на пелопонеските войни". В нея той казва: "Силните ще правят онова, което желаят да правят, а слабите ще изтърпят онова, което трябва да изтърпят". Затова и старите страни-членки от първата група, управлявани от десни партии, ще правят онова, което искат да правят, и няма да се поколебаят да се конфронтират с ЕК, ако се наложи. Във втората група ЕК ще има само надзорни функции и няма да се се стреми към антагонизъм с правителствата им. В третата група ЕК ще се стреми да възстанови репутацията си заради провала с България и ще се превърне в пъдар, грубо казано. Опитът дотук доказа, че на еврократите им липсват механизми за санкциониране на провинилите се. Затова и за Хърватия, Турция, Сърбия и Македония ще бъде тежко също толкова колкото и за България.



Няма защо да се лъжем. Еврократите не са ангели



Те имаха интерес от разширяването на ЕС, защото това винаги е свързано с повече власт, по-голям бюджет и увеличен престиж. Все пак всички сме хора и за един третостепенен чиновник в Брюксел винаги е приятно, ако бъде третиран като президент в някоя балканска страна, кандидат за ЕС. Българският провал е провал и на ЕК, и шамар за способността й да управлява. На фона на случващото се в европейската политика, европейската бюрокрация ще се стреми да изчисти репутацията си на Балканите, защото това е единственото място, където това може да бъде направено. В този смисъл демонстрацията на мускули от страна на българското правителство е много опасна. Защото не само ние сме до стената, а и европейските бюрократи, които отговарят за нас. А в такива ситуации силните правят онова, което искат, а слабите търпят онова, което трябва да изтърпят. И последното нещо, което българските управляващи могат да си позволят, е да викат на висок глас: "Гледай сега какво ще направя!"