От два дни се питам - може ли страна, в която политическият елит и организираната престъпност са се преплели като свински черва, а борбата срещу тях не дава никакви резултати, да бъде член на ЕС? Може ли да е в "клуба на богатите" една бедна държава, в която чиновниците са некадърни или подкупни и раздават безнаказано евромилионите под масата? В която премиерът казва, че не може да бъде прочистена съдебната система, защото няма как да си внесем нито граждани, нито магистрати. В която вътрешният министър се усъмнява в здравия разум на ЕС. В която регионалният министър се прави, че не забелязва какъв шамар му е завъртял ЕС, и нагло казва, че животът не свършва с някакви ФАР и ИСПА. После пък обещава лично да контролира замразените агенции, за да заработят добре?! В която финансовият министър стоварва цялата вина за провала в управлението на евросредствата върху един чиновник. Нищо че точно неговите ревизори три пъти проверяваха прогнили структури, от които изтичат милиони, и се заклеха, че всичко е окей.

Не, не ме е налегнал градивен евроскептицизъм. Просто започвам да се питам



защо влязохме в ЕС?



Преди година знаех отговора - влязохме, за да има европейски правила у нас и да използваме финансовата мощ на съюза и да решим десетилетните си проблеми. Сега обаче ЕС безмилостни ни врътна кранчето, защото не въвеждаме правилата, а се опитваме да се правим на тарикати. Все още не ми е много ясно за какви точно суми говорим - нашите казват 250 млн., Брюксел - 825 млн., най-черногледите говорят за милиарди. Но сумата всъщност няма значение. Важното е, че Европа предприе панически опит да защити парите си от българските крадци. И от това ще изпищят не крадците на милиони, а ония дребни фермери с 10 крави и 30 пилета, които трябваше да служат за камуфлаж пред Брюксел.

Оттук нататък сценарият ми е до болка познат. Вероятно другата седмица, около поредния вот на недоверие срещу кабинета, пак ще се заговори за българските способности за присвояване на евросредства и за отношението на Брюксел към това. Някой съмнителен опозиционер нелепо ще изпищи за уронената ни чест в пленарна зала, но някой Станишев ще му обясни, че не е прав и ще подчертае колко много Брюксел хвали авиацията ни и ДАНС и така докладът от унищожителен се превръщал в поносим, дори поощрителен. (Да, някои министри и президенти стигнаха до там, че изкараха евродоклада "добър". Съобразявайки се със стандартите на европейската любезност, този доклад, въпреки мижавите редакционни поправки, извоювани в последния момент, не може да се сравни с нищо друго освен с дълга сръбска попръжня").

И след седмица всички ще отидат на море. И ще се размърдат след няколко месеца, когато ни чака нов мониторингов евродоклад. И те пак ще ни критикуват, а нашите юнаци пак ще се изненадват.

Защо мисля така? Ами вижте каква беше реакцията на управляващите на доклада - те се заканиха



за 6 месеца да оправят всички, посочени от ЕК проблеми



Как да повярвам, че една страна, в която три пъти по 6 месеца нищо не се оправя, а напротив - затъва, сега изведнъж ще се раздели с порочните си навици и всичко ще е тип-топ по Коледа? "Надявам се следващите шест месеца да има прелом в борбата срещу организираната престъпност", казва главният прокурор. Без коментар... "Сега е необходимо законодателната, изпълнителната и съдебната власт цялостно да преосмислят своите досегашни действия и да предприемат конкретни мерки. България има ресурс и потенциал да се справи с предизвикателствата и да продължи успешно своето развитие", казва държавният глава. Без коментар... Станишев пък поиска в неделя да види планове за действие на всяко едно от министерства... Какво да му коментираш? Тези хора спаха ли през последните 18 месеца? Защо прокурорът на републиката не извърши прелома в това време, като е толкова просто и логично? Защо след дъжда ще си слагаме качулката, наречена "екшън план"? И колко всъщност екшън плана ще пишем, щото един писахме, като ни приеха с резерви, втори - като си издърпаха ушите, трети - като ни спряха парите...

Очевидно е, че



на българската власт не й пука за еврооценките



От ЕС няма как да ни изхвърлят. Пари няма да ни дават, за да крадем, но пък в България пари се правят по-лесно и по-бързо, отколкото в Брюксел. Правителството няма нито да се изчерви, нито само да падне, нито някой ще го свали. Тази сигурност насади у тройния елит чувството за отдалеченост от проблемите, което прерасна постепенно в чувство за безнаказаност, а от два дни насам то премина в обикновена арогантност. На тях не само не им пука за предстоящите фалити заради спрените европроекти, не само, че не смятат да поемат вината заради срамния имидж на държава-крадец, лепнат върху България, но и имат наглостта да винят критично настроени медии и проплакали в Брюксел фирми и политици за жестоките констатации в последния евродоклад. Дори ОЛАФ се оказа калпав за нашите "високи" стандарти! Заради всичко това



не съм евроскептик. Аз съм българоскептик!



Все се надявах, че частичният ни отказ от суверенитет през януари 2007 г. ще се изразява в нещо друго, а не само в приемането на върховността на европейското законодателство. Ситуацията - Брюксел ни дава задачи, ние гледаме разсеяно в небето и мърморим "О, ние сме изкупителна жертва на ЕС", с нищо не ни помага. Ако ме питате, най-добре е в неделя ЕС да прати един генерал-губернатор, който да отиде в Банско и да разтури поредната безсмислена сбирка на българските управляващи. Един валутен борд не стига. Трябва и политически борд!



Още текстове от автора -

http://www.petyotsekov.blog.bg