Миналата седмица италианският премиер Силвио Берлускони тържествено обяви край на кризата с боклука в Неапол. Той уточни, че 35 000 тона боклуци са били извозени от града и околностите му. Все пак проблемът ще бъде решен окончателно, след като бъдат изградени съоръженията за изгаряне на отпадъци и се увеличи броят на сметищата, уточни премиерът.

Подобни кризи възникват редовно в Италия от 1994 г. насам, но последната се оказа най-остра. Президентът на Италия Джорджо Наполитано нарече ситуацията "трагична" и призова правителството да реши незабавно проблема. ЕК пък заплаши Рим с жестоки глоби, ако не овладее кризата.

Всичко това принуди Берлускони да вземе проблема присърце и да обещае да изчисти Неапол от боклука до края на юли. Той възложи на шефа на гражданската отбрана в страната Гуидо Бертолазо да създаде в най-кратки срокове нужната инфраструктура за преработка на боклука, дори против волята на местните жители. Бертолазо пък нае няколко



хиляди агитатори, наричани "ангелите на боклука",



които да научат гражданите да сортират сметта за преработка.

В интерес на истината подобни мерки се опита да въведе и предишното правителство на социалистите, но те бяха реализирани само частично. Строителството на заводите вървеше бавно, тъй като отделяните от бюджета пари изчезваха в неизвестно направление. Срещу много бивши чиновници в кметството на Неапол сега са повдигнати обвинения в нецелево използване на тези средства.

На разрешаването на проблема пречи и камората, която печели милиони от утилизацията на боклука. Кметствата и отделни граждани плащаха на мафията за извозването на боклука, който се хвърля в морето или в подножията на планините. В структурата на доходите на тази организация приходите от боклука са на второ място след търговията с наркотици и затова нейните членове изобщо не са склонни правителството да въвежда ред в този бизнес. Властите предполагат, че мафията стои и зад голяма част от организираните протести срещу новите заводи за преработка на боклук.

Докато се справят със съпротивата, властите убедиха Германия да приеме част от боклука. Почти всеки ден от Неапол на север започнаха да потеглят



товарни композиции със 700 тона боклук.



Те пътуват 44 часа до крайната си точка Хамбург, където има три съвременни сметопреработващи завода. Три месеца Австрия отказваше да пусне през своя територия композициите и се съгласи едва след силен натиск от Брюксел. За всеки тон боклук Рим плаща на Хамбург 150 евро, поема и транспортните разходи.

Неслучайно Кампания се обърна за помощ към Германия - това е една от държавите, която е най-напреднала в утилизацията на боклука. Немците отделят много време и пари за обучение на населението да изхвърля боклука разделно - в четири контейнера, като за целта безплатно се раздават инструкции от по 60 страници. Властите учат населението и как да намалява боклука си. Машините, които прибират боклука, са оборудвани със специални кантари. Ако теглото на сметта надвишава пределната норма, тя се оставя да престои пред дома още някоя и друга седмица. Този подход може да предизвиква усмивка, но дава резултат. Преди 10 години например Хамбург е произвеждал 1.6 млн. тона боклук, а е преработвал едва 50 000 тона годишно. Останалото се изпращало в ГДР срещу заплащане в твърда валута. Днес, независимо от ръста на населението, градът произвежда 1.4 млн. тона боклук, от които 600 000 тона се изгарят, а останалите се преработват. А с отделената от изгарянето пара се отопляват 12 000 апартамента.

За последните 10 години в Германия стана истинска революция в този бизнес.



В страната има 70 завода за преработка на боклук,



а по план до 2015 г. трябва да се открият още 90. На практика Германия напълно ще се откаже от сметищата. Говорителят на Германската федерация на предприятията за преработка на отпадъци Карстен Хинцман заяви, че тя би желала правителственият контрол над изхвърлянето на боклука да бъде прекратен. "Трябва да можем да търгуваме с боклука, както с всяка друга стока", отбеляза той. Едно от оплакванията на организацията е, че са необходими разрешителни за вноса на боклук в Германия. Това пролича особено силно, когато Италия се обърна към Германия за помощ при разчистване на боклуците в Неапол и областта Кампания. Това беше чудесна бизнес възможност за компаниите, които се занимават с изгаряне на отпадъци, но за да се премине през всички формалности, бяха необходими месеци.

Според Федералната агенция за околната среда миналата година Германия е получила 6 милиона тона отпадъци, предимно от западните си съседки като Холандия. Освен това Германия е изнесла 1.8 милиона тона боклук, пак предимно на запад. Често се случва някои градове да извозват отпадъците си до по-близък завод за изгаряне отвъд границата вместо до по-далечен в собствената страна.

Всяко прехвърляне на боклук през границите трябва да бъде съобщавано на ЕС. "Това е просто формалност, но отнема време", отбелязва говорителят на хамбургската служба за отпадъците Райнхард Фидлер. Някои говорители на компании, занимаващи се с отпадъци, призовават за свободна търговия на боклука без правителствено регулиране.

В момента Австрия преработва над 50% от боклука си, а в Холандия този показател стига 65%. Във Великобритания, където се преработват 27% от боклука, са решени да вземат драконовски мерки в това отношение. Тъй като строителството на заводи за преработка на боклук среща ожесточена съпротива, миналата година парламентът прие нов закон за събирането и утилизацията на сметта. Той предвижда строго ограничаване на количеството боклук, изхвърляно от всеки англичанин. Сметката ще се води чрез компютъризирани контейнери за боклук, като веднъж годишно британците ще получават извадка за 12 месеца. Който не се побере в лимита си,



е заплашен от глоба до 1000 лири стерлинги.



Новата система все още се внедрява, но специалистите вече предсказват, че от глоби годишно може да се съберат около 3 млрд. лири. Обемът на боклука във Великобритания се увеличава с 3% годишно и "зелените" изчислиха, че след 9 години всички сметища ще бъдат препълнени и на островите ще настъпи криза като в Неапол.

Скоростта, с която се пълнят сметищата, е проблем на цяла Европа. Затова ЕС постанови членовете на съюза рязко да съкратят обемите на боклук, извозван в сметищата, както и да ограничат повторното използване на затворени вече депа. Според директивата към 2010 г. държавите трябва да намалят с 25% боклука си в сравнение с 1995 г., а към 2020 г. - с 65%. "Проблемът е изключително сериозен, защото нашите проучвания показват, че такива страни като Италия, Испания, Португалия, Ирландия, Великобритания, Гърция и Франция, където до 60% от боклука се изхвърля в сметища, към 2020 г. ще се сблъскат с големи трудности", казва Алмут Рейхел, ръководител на проекта за боклука в Европейската агенция за защита на околната среда.

Много сериозно към утилизацията на боклука се отнасят в скандинавските страни. В Швеция например са много популярни неголемите агрегати за производство на енергия от домашни битови отпадъци. Домакинствата плащат два пъти по-малко за извозването на боклука, ако не само са го сортирали, а и ако са го преработили частично и после го използват за наторяване на градината. Това доведе до 49% скок на нивото на преработка на боклука.

Не по-малко остро стои този въпрос отвъд океана. По данни на Агенцията за защита на околната среда на САЩ през 2006 г. в сметища се изхвърля 55% от всички отпадъци. В Канада, където проблемът е още по-голям, също върви кампания за съкращаването на отпадъците. Например на остров Принц Едуард закон задължава жителите да изписват на чувалите за боклук своята фамилия и адрес.

В Япония пък отпадъците



се изхвърлят само в строго обозначен ден и час,



при това в 30 различни контейнера.

И ако за териториите на своите страни правителствата все още се грижат, то положението в Световния океан е критично. Според изследване на "Гринпийс" там плават около 6.5 млн. тона отпадъци. Най-висока концентрация - около 2000 единици боклук на квадратен километър, е регистрирана в Средиземно море, което еколозите неофициално прекръстиха на "Пластмасово".