Апостол Апостолов е председател на Комисията за финансов надзор от 2003 г. насам. За скромните си 39 години има много богата кариера във финансовия сектор. По образование е компютърен инженер и специалист по банково дело. От 1994 до 1996 г. е шеф на Пловдивската фондова борса. От 1996 г. до 2001 г. е изпълнителен директор на Централния депозитар, а от 1998 до 2001 г. е шеф и на Българската фондова борса. След това до 2003 г. е председател на съвета на директорите на борсата. В периода 2001-2003 г. е и изпълнителен директор на Агенцията за приватизация.



- Г-н Апостолов, от последните имотни декларации на властта пред Сметната палата стана ясно, че много зам.-министри, депутати, шефове на комисии, на БНБ сериозно инвестират на борсата. Има ли конфликт на интереси в това и не трябва ли да се въведат някакви ограничения, за да е сигурно, че с позициите си тези хора не могат да влияят косвено върху търговията и цените на акциите?

- Не би трябвало да има конфликт на интереси, ако се спазват изискванията на закона. Не е нужно да се налагат допълнителни ограничения - по света всеки инвеститор има възможност да купува акции. Включително управителите могат да купуват книжа от собствените си предприятия. Въпросът е стриктно да се спазват законовите изискванията против злоупотребата с вътрешна информация.

- Не е ли възможно например един зам.-министър на финансите да разполага с повече информация за дадено дружество в сравнение с обикновения инвеститор?

- Не мога да коментирам хипотези. Ако такъв случай съществува, тази информация трябва да бъде оповестена. Когато едно лице може да повлияе или има такава информация, то трябва да я разкрие пред публиката. Това е световната практика. Абсолютната забрана не е начинът, по който да се реши въпросът. Не съм имал достъп до имотните декларации на западните политици, но доколкото знам, почти всички големи политици в САЩ имат сериозни инвестиции на капиталовия пазар.

- Комисията, която ръководите, оповести редица важни проверки, които правите, но така и не стана ясен резултатът. Преди почти година започнахте проверка на собствеността и сделката за продажба на 90% от БТК на AIG. После се оказа, че бившият собственик Тор Бьорголфсон укрива документи от вашите експерти и имате затруднения да довършите проверката. Каква беше целта й и има ли вече резултат?

- Проверката стартира във връзка с информацията за придобиването на основния пакет, т. е. 90% от БТК от AIG Global invesments group чрез "Неф телеком България" ООД. Към този момент в КФН разполагахме с информация, че от контролираните от Тор Бьорголфсон компании преди сключване на сделката са притежавали не повече от 30% от дружеството. Целта ни беше да проверим страните по сделките, както и собствеността и статута на акциите преди продажбата на БТК.

Също така, извършихме детайлно проучване на търговото предложение от "Неф телеком" към останалите акционери (по закон всеки, който придобие над 50% от капитала на публична компания, трябва да направи търгово предложение към миноритарните акционери на т.нар. справедлива цена, б. р.).

- Вярно ли е, че дружествата са се опитали да укрият документи от комисията?

- Действително, срещнахме трудности при получаването на необходимите за проверката документи. Все пак, след като нужната информация ни бе предоставена и съответно анализирана, установихме, че реално Тор Бьорголфсон е притежавал не целия пакет акции, а опция, която всъщност продава. Той е купил опция от "Вива Венчърс" и след това продава своето право да упражни опцията на AIG, които пък взимат тези пакети от "Вива Венчърс". Т.е. в случая не бе открито нарушение на закона и съответно не бе наложена санкция.

По отношение на търговото предложение наложихме временна забрана, защото преценихме, че дадената цена за акция беше по-ниска от това, което трябваше да бъде. В крайна сметка цената бе увеличена с около 0.70 лв. на акция.

- Какво щеше да се случи, ако бяхте доказали, че исландският милиардер е продал 90% от телекома?

- Според закона всеки акционер, който притежава такъв мажоритарен пакет, трябва да отправи търгово предложение към всички други акционери. И ако не го направи, има съответните законови санкции.

- Депутатът от "Атака" Митко Димитров наскоро заяви, че ще сезира парламентарната комисия за борба с корупцията по повод сделката, защото смята, че е трябвало да бъдат платени данъци при прехвърлянето на акциите на борсата? Според вас трябваше ли да бъде обложена сделката?

- В закона е казано, че сделки, които са сключени на регулиран пазар, а не на блоков сегмент са освободени от данък. В случая сделката беше кросова, реализирана на регулиран пазар. Въпреки това при нея отсъстват характеристиките на пазарната сделка, няма го пазарното, състезателно начало, което би трябвало да съществува. Тази позиция бе застъпена от нас при възникналия дебат между техните адвокати и нашите юристи.

- Информиран ли сте Националната агенция за приходите да прави анализ на това дали трябва да бъде платен данък, защото все пак става дума за налог в размер на няколко десетки милиона лева?

- Нямам такава информация, но бихме им съдействали.

- Какво е вашето мнение като бивш шеф на Агенцията за приватизация - изгодна ли бе за държавата продажбата на телекома? Най-простите сметки показват, че частните фондове излязоха с близо 300% печалба от сделката. През 2004 г. "Вива Венчърс" купи 65% от БТК за 280 млн. евро, а три години по-късно този пакет бе продаден на AIG за 1.08 млрд. евро.

- Категоричен съм, че държавата чрез Агенцията за следприватизационен контрол трябва да си търси договорените 10% от разликата между въпросните 280 млн. евро и 1 млрд. евро. Аз не съм запознат конкретно с текста на т. нар. клоу-бек споразумение. Възможно е в него да има заложени допълнителни условия и изисквания, които не са ми известни, но моето лично мнение е, че държавата трябва докрай да отстоява своя интерес.

- Мина почти година от сделката, но не се е чуло тези пари, които са около 100 млн. лв., да са събрани.

- Вероятно са предприети някакви действия. Това е сериозна сума, която не трябва лесно да се изпуска.

- И все пак - изгодна ли беше сделката за държавата?

- Към онзи момент явно това е била най-добрата оферта, която е постъпила в агенцията. От позицията на изминалото време е лесно да правим анализи. Въпросът е какви са били реалните възможности към онзи момент, когато телеком секторът не беше в добро състояние. Ако държавата беше реализирала сделката в края на 90-те години, когато този сектор беше във възход, парите в абсолютна стойност щяха да са повече. По-скоро въпросът е дали е трябвало да се продава през 2004 г., или не.

- Какво е вашето взаимодействие с прокуратурата? Какво се случи например с бившите шефове на фалиралата неотдавна застрахователна компания "Юпитер"?

- Имаме добри работни взаимоотношения както с прокуратурата, така и с МВР. Често работим с представителите на МВР, имало е случаи на съвместни проверки. Обичайна практика е да подаваме сигнали до органите на реда, когато в хода на наша проверка установим, че са извършвани закононарушения, като например изработване на неистински, фалшиви документи. Доколкото имам информация повечето разследвания, по които сме съдействали, са завършвали със съд.

- И все пак какво стана с "Юпитер"?

- По случая със застрахователя "Юпитер" върви проверка, която още не е влязла в съда. Паралелно върви и процес на ликвидация на дружеството и проверка във връзка с наши сигнали за злоупотреби с финансови средства. Проверките ще са доста дълги според мен.

- През последните месеци пазарът преживя сериозна криза, която беше очаквана заради балоните на борсата, но която се усложни заради проблемите на световните финансови пазари. Как считате, че ще се развие ситуацията оттук нататък?

- След последните данни за нова намеса на ФЕД по отношение на няколко големи компании за ипотечно кредитиране все още ситуацията не е добра. За да започне да се възстановява пазарът, първо движението надолу трябва да бъде спряно. Когато именитите финансисти като Бъфет, Сорос и др. кажат, че пазарът е стигнал долната си мъртва точка, оттам нещата тръгват нагоре.