|
| Борис Параскевов |
От 1968 г. професор Борис Парашкевов, доктор на Лайпцигския университет, последователно е бил асистент, доцент и професор по история и историческа граматика на немския език в СУ "Св. Климент Охридски", а временно и в ПУ "Паисий Хилендарски". Бил е гостуващ професор в университета на Делауер (САЩ), лектор по български език в Хелзинкския университет (1974-1978), стипендиант на фондация "Александер фон Хумболт" (1981-1982) и носител на Хумболтова награда за приноси в популяризиране на германистиката (1994). Неговият превод на немския героичен епос "Песен за нибелунгите" е отличен с наградата "Христо Г. Данов" за 2006 г.
-------
| - | Г-н Парашкевов, вашите интереси са доста разнообразни - от една страна, превеждате стара и по-нова художествена литература от германски, финландски, а напоследък и от австрийски автори; от друга - публицистика; имате интереси в областта на езикознанието - кое от тези разнообразни занимания ви е най-скъпо? |
| - | На преден план винаги е стояла работата ми като университетски преподавател и езиковед. Немският език съществува от близо 2000 години и целта ми е била в лекциите си да представя неговата история по възможно най-достъпен и атрактивен за студентите начин. Познанията ми по други езици подпомагаха изследванията ми в областта на етимологията, лексикологията и съпоставителното езикознание. Трябва да призная, че превеждането ми даваше подтик за изясняването на различни лингвистични проблеми. При тази дейност човек най-добре навлиза в същността както на родния, така и на чуждия език. В превода на художествена литература навлязох преди трийсетина години. Започнах с класическото произведение "Сродства по избор" на Гьоте, което като начало не беше съвсем лесно. След това минах към текстове от Мартин Лутер и Томас Мюнцер, към пикаресковия роман "Приключенията на Симплицисимус" от Якоб Гримелсхаузен, антропософски произведения от Рудолф Щайнер, богатия на творческо въображение "Синухе Египтянина" от Мика Валтари. |
| - | Как се стигна до идеята да се преведе грандиозният епос "Песен за нибелунгите"? |
| - | Идеята за този превод се роди в началото на 80-те години, когато в издателство "Народна култура" бе замислена поредицата за представяне на средновековни текстове "Ариел". Съставяйки план за съответната немскоезична литература, посочих на първо място "Песен за нибелунгите". Дълго време замисълът не намери отклик сред професионалните поети, така че в крайна сметка се заех лично с реализирането му, изискващо огромен труд с оглед специфичната форма на епоса и вглъбяване в "престихотворяването" му. |
| - | За превода има шеговита формулировка, която гласи, че "хубавият превод е като жената, ако е вярна, не е хубава, а ако е хубава, не е вярна". |
| - | За изкуството на превода са известни какви ли не шеговити или хапливи изявления като италианския каламбур Тraduttore, traditore!, тоест "Преводач - предател". На едно място в "Дон Кихот" Сервантес прави едно ужасяващо сравнение, като оприличава превода с фламандски килим, гледан откъм опакото... Има обаче и конгениални преводи. Рутинираният преводач трябва да умее да прави компромиси. За класическите автори е достатъчно добросъвестното придържане към оригинала, щом не се налага преводът да придобие документален вид. Читателят иска да вникне във фабулата и да се наслади на подбраната форма. Освен това поезия не се превежда дословно. На поетите, които не боравят с даден чужд език, им се подготвя така нареченият "подстрочник" и те работят по него. Аз десетилетия наред съм анализирал със студентите пасажи от оригиналната "Песен за нибелунгите" и в даден момент реших да проверя как този епос би зазвучал на български. Започнах да го превеждам в приемлива осъвременена стихотворна форма. В даден момент споделих тези мои занимания с издателката Василка Ванчева, германистка по образование, и тя с ентусиазъм изрази желание да издаде готовия превод. |
| - | Как съвременният български читател би възприел подобна елитарна литература? |
| - | Този превод попада в рубриката "Пропуснати страници", чието попълване Съюзът на преводачите в България отдавна беше замислил. Вече казах, че е крайно време да имаме версия на "Песен за нибелунгите". За съжаление в българската литература липсва наш аналогичен средновековен епос, каквито са френската "Песен за Ролан", испанската "Песен за моя Сид" или руското "Слово за похода на Игор". У нас като че ли е бил пропуснат моментът преданията примерно за Крали Марко да се сглобят поне в проза в едно цяло, както Елиас Льонрот през ХIХ век е обединил устната фолклорна форма на карело-финския епос "Калевала". |
| - | В каква степен споменатите пропуснати страници намират отзвук у нас? |
| - | От разговори съм забелязал, че не всеки умее да чете поезия. Имам впечатление, че доста наши студенти и абсолвенти си набавиха книгата - нали все пак са изучавали епоса. Но знаем ли колко хора четат "Илиада" в забележителния превод на Александър Милев и Блага Димитрова? В Германия класическите произведения също не се продават в голям тираж, съществуват обаче и издания, пригодени за по-масово ползване. За най-младите читатели пък австрийската писателка Аугусте Лехнер (1905-2000) е преработила в подходящ романизован вид не само "Нибелунгите", но също така "Парсифал", "Крал Артур", "Илиада", "Одисея" и други "трудни" за четене творби. |
| - | Как децата възприемат този идеал за рицарството, когато от екрана се лее насилие? |
| - | Според мен между "Илиада" и "Песен за нибелунгите" може да се направи успоредица. В тях се обрисуват съдби на хора в различни моменти от историята на човечеството. Ако едното произведение представя битката за Троя, другото запознава с епизоди от средновековния живот в Германия, изпълнен с не по-малко коварство и злодеяния. Структурата на "Песен за нибелунгите" е доста своеобразна. Персонажите датират от V-VI век, тоест от суровите езически времена, а в епоса те са вградени в характерната за ХII век християнизирана рицарска среда. Тематично този сюжет е съпоставим със съживените разнообразни интерпретации на мита за крал Артур и особено с жанра "фентъзи", към който в момента явно има подчертан интерес сред по-младите. |
| - | Наскоро излезе и "История на Австрия" от Карл Воцелка, изд. "Рива", ваш общ превод със съпругата ви. Може ли от нея непосветеният читател да добие представа за политическия и културен облик на една от най-привлекателните европейски държави? |
| - | Не вярвам в България да има човек, комуто Австрия да е неизвестна. От училище е познат най-малкото фактът, че убийството на австро-унгарския престолонаследник Фердинанд в Сараево е дало повод за избухването на Първата световна война. Австро-унгарските владетели Мария Терезия, Франц Йосиф и Елизабет ("Сиси") са доста известни на българския читател като важни за европейската история личности. По-малко познато и по-интригуващо навярно е развитието на Австрия след Първата световна война - период, в който може да се проследи зараждането на австрофашизма. В Германия движението намира отражение в националсоциализма. Това са две различни политически форми и в Австрия те дори си противостоят след Аншлуса, когато страната става част от Германския Райх. След края на войната Австрия също е разделена на окупационни зони, но доста рано успява да възстанови своята самостоятелност, превръщайки се в неутрална държава. Освен че съдържа богати културно-исторически справки, самата книга играе ролята и на своеобразен указател за посещаване на интересни исторически места и забележителности в страната. |
| - | Намирате ли общи неща между Австрия и България? |
| - | Общности има в различна насока. Твърди се например, че едва ли не Фердинанд бил изведен от едно виенско кафене и докаран в България, за да стане неин монарх. Във Виена съществува такова заведение, но това са по-скоро куриозни взаимовръзки. След разпадането на Австро-Унгария възникват нови държави, които преди това са споделяли съдбините на Австрия. Ние не принадлежим към тази общност, но в езика ни са преминали отделни думи, характерни за австрийския вариант на немския език, например карфиол, кифла, кренвирш, панделка, рокля, шнола. Безспорно е положителното културно влияние, излъчвано от Австрия през ХIХ и началото на ХХ век. За нас тя е била образец в архитектурата, в музиката, ако щете и в модата. |
, укрепва се психиката/ - мога да започна и сериозно да чета интервюто.
и "Песен на Нибелунгите".
)