|
| Бойко Ламбовски |
Не се блазня особено от мисълта, но е възможно да съм подал идея на похитителите - я да изненадаме света, като се направим
на Робин Худ и Чавдар войвода взети заедно,
и да дадем за сюрмаси и страдащи.
Странната история с отвличането на Ангел Бончев и жена му впоследствие, още по-странното демонстративно връчване на пачки по телевизията за фондация "Утре за всеки" и последвалото освобождаване на Камелия са нещо твърде сериозно, за да отдъхнем и кажем: "Я, всичко свърши добре, да забравим."
Не е свършило и не е за забравяне. То е много голяма подигравка. Подигравка първо с идеята за благотворителност и даряване. Нарушен е принципът на доброволността; такъв вид дарение прилича на търговия, а подбудилите го причини (мазе с белезници, отрязани пръсти, страх за живота на близък човек) е гавра с всички хуманни цели, за които работят повечето подобни фондации. Да не говорим за анонимността, която е висша добродетел при даренията, докато в случая има
някакъв ексхибиционизъм на ужаса -
съберете камерите, ще правя добро с треперещи ръце, белким не ме убият, пуснат жената и не отвлекат децата...
Криминалната миризмица край такъв вид дарения по нищо не се различава от тази на убиеца Разколников (у Достоевски), претрепал старицата и сестра й, за да може с парите им евентуално да ощастливява впоследствие цялото човечество ("Престъпление и наказание").
Самото мънкане от страна на фондацията, евентуалното "замразяване" на тези 157 000 евро, докато "се изясни случаят", е нелепо. Очевидно е, че това е откуп, очевидно е, че е даден от страх за живота на близък, очевидно е, че са "мръсни пари", защото основният двигател на преместването им е престъпната воля на бандити.
С колебливото си поведение фондацията рискува да заприлича на Юда от прочутата рок опера Jesus Christ Superstar, който пее, докато му подават кесийката с трийсет сребърника: I dont need your blood money*... А отсреща го убеждават - че парите не миришат, бе; дай ги на бедните, ако искаш, хвърли ги дори - само ги вземи.
Накрая онзи ги взема, но такива пари торпилират самата идея за различие между добро и зло. Някои неща не се прощават.
Подигравката в случая е с морала и принципите на настоящата държавност. Досегашната неспособност на полицията да залови извършителите,
артистизмът, с който бандитите контролират както отвлечените,
така и призованите да охраняват сигурността ни, публичните им акции с тези дарения, направени с трипръста ръка - всичко това е на път да внуши на обществото: едни бандити грабят други бандити. Нищо страшно. И тези в сянката, макар бандити, ама дават на клети сюрмаси. А може би всъщност това са новите народни закрилници, а?
Но от такива настроения до идеята, че бизнесът с отвличанията е по-доходен и дори по-благороден от скучния бизнес с домати, пилета и ниви е близо. От такива настроения до идеята, че полицията и държавата са безсилни фигуранти, а истинските герои на нашето време грабят богатите, преразпределят несправедливо натрупаното богатство и правят демонстративни благотворителни жестове - също е много близо.
От такива настроения до идеята, че тази държава не става за нищо, а принципите, на които е изградена, не струват пукната пара, също е на една ръка разстояние (ръка с непълен брой пръсти?).
Тоест до идеята, че
този ред е престъпен, богатите са лоши, обществото - гнило, а парите - всичко.
Това последното, че всичко е за пари, го споделят мнозина, каза го и Ангел Бончев. Не е така. Ако всичко беше пари, нямаше да има отвличания. Защото близките нямаше да плащат - щом всичко е пари, я да си ги пазим, отвлечения вълци го яли, да е внимавал.
Казано с други думи, ако този ред е престъпен, богатите - лоши, обществото гнило, а парите - зло, не ни трябват парламент и партии, а една партия, Ленин и Троцки. В такова общество отвличания** няма, поне от частни лица - за целта си има Служби.
Затова още един съвет към министъра Миков - не се успокоявайте от "благоприятната" развръзка с Бончеви. Точно напротив, заемете се с удвоена енергия със случая. Похитителите се подиграха с министерството и държавата. Ако не ги заловите, оттук нататък няма сила, която да спре свободния полет на авторитета ви - надолу.
----------
*Не ща кървавите ви пари" - англ.
** И в далечното минало похищенията за откуп не били рядкост. Гай Юлий Цезар като млад бил пленен от пирати на връщане от о. Родос, където слушал лекции на знаменития Аполоний Молон (учител на Цицерон). Според версията на Плутарх, щом узнали каква важна птица са побарали, пиратите поискали за Гай Юлий цели 20 таланта откуп (огромна сума - един талант е към 26 кила сребро).
- Аз струвам повече - 50 таланта. И ще се откупя с толкова. Но после ще ви открия и строго ще ви накажа - шегувал се Цезар.
- Бе ти първо намери парите, че инак ще изгниеш като роб - подсмихвали се пиратите.
Когато голямата сума (50 таланта) била събрана и предадена на похитителите, а Цезар освободен, се оказало, че не се бил шегувал. Той събрал веднага 500 бойци, качил ги на няколко галери, погнал разбойниците и ги заловил. Наредил да разпънат всички на кръст. Проявил и милост - заради доброто отношение към него в плен не ги оставил да се мъчат, а заповядал преди това да им прережат гърлата.
|
| Гай Юлий Цезар. Лувъра. На младини и той е бил похищаван от мераклии за откуп. |
!! Още се чудете, що не харесвали циганите и палели гетата им 
!!
