Замъкът на първите Асеневци бе разкрит почти изцяло от група археолози начело с Константин Тотев от Археологическия институт с музей при БАН, стана ясно вчера. Изненадващо дворецът на Асен, Теодор и Калоян се оказа изключително добре запазен. Той е изграден на северната част на хълма Трапезица във Велико Търново върху отвесен скален език, контролиращ Арбанашкия проход. Стените му са необичайно дебели - широки са 4.5 м, при традиционна за Средновековието широчина от 2.2 м. "Става дума за най-дебелата крепостна стена в България", възкликна шефът на НИМ проф. Божидар Димитров. Площта, на която се разполага замъкът, е цели 3000 кв.м. За сравнение дворецът на Царевец е 5000 кв.м.

Разкопките на обекта са започнали още м.г., разказа историкът Пламен Павлов. Тогава екипът на Тотев работил 130 дни и открил огромното съоръжение. "Видяхме, че става дума за голям комплекс, но първоначално мислехме, че е бойна кула, а не цяла резиденция", разказа той. Покрай изборите тогава обаче откритието останало незабелязано. В резултат на 15-те дни работа това лято върху източната част на обекта се разкрил целият силует на замъка. Във вътрешността му са открити 4-5 жилищни помещения, складове, казарма за войниците, магазини, както и немалка по размери църква. "Вероятно тя е била посветена на Архангел Михаил, всичко говори за военния характер на комплекса", смята Тотев. За да открият военното помещение, археолозите привикали на помощ дори алпинисти.

Целият ансамбъл е 45 м дълъг и 30 м широк. Височината му на места достига до 7-8 метра. "Важността на "болярското гнездо" е изключително голяма, защото разбираме какво е станало преди въстанието на Асен и Петър - очевидно те не са били случайни боляри, а са били натоварени с власт и средства да организират въстанието", обясни Павлов. По думите на археолога Тотев пък досега у нас са познати доста локални съоръжения в Западните Родопи, но от тях са разкрити само отделни кули, докато подобен мащабен комплекс почти не се среща у нас. Въпреки че замъкът е добре запазен, са необходими спешни мерки за реставрацията му, тъй като камъните са споени с бял хоросан, който вече е изветрял, и някои от тях се ронят.



МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ

Според проф. Димитров откритието доказва по безспорен начин легендата, че животът в Търново е започнал не на Царевец, а на Трапезица - където са били първоначално и дворците на българските царе. "Много хора от рода Асеневци загиват на този хълм, вероятно затова царете ни са го сметнали за прокълнат и са се преместили на Царевец, както прави и Симеон, като сменя столицата в Преслав", коментира още шефът на НИМ.