35-градусова жега е напекла хаджидимовското село Теплен.

6-годишният Дейвид рие с жълто багерче в купчината с животинска тор. 30-годишната му майка Сълза ниже тютюн, а дядо му - 54-годишният Хасан почиства обора на животните.

Това е част от ежедневието на едно обикновено българско фермерско семейство. Дейвид, Сълза и Хасан се борят с живота само на няколко километра от гръцката граница. Село Теплен се намира на пет-шест километра след поста на Гранична полиция, който е организиран на мястото, където преди 18 години се издигаше граничния кльон.

Хасан не се гордее с това, че е единственият в региона, който все още гледа животни. Повече го е срам, че е последният. В тази част на България единствено той има много животни - 96 овце. Преди две години последните двама овчари са си "затрили" стоката, което ще рече, че или са я продали, или са я изклали.

"Наистина останах единствен в региона да се занимавам със стока. Повечето мъже ходят през лятото в Гърция да гледат техните животни и да берат техния тютюн. Тук всичко е пропаднало и нищо не ще да се развива. Вижте ми само кошарата как изглежда. Мислиш ли, че не ми се иска и аз да имам средства да я оправя и да си купя агрегат за доене? Я виж, че



ръцете ми са заприличали на коренища



Може и да е артрит, но няма да отида до Гоце Делчев да се прегледам, защото няма кой да ми свърши работата тук", споделя Хасан. Преди да започне да гледа сам стока е помагал дълги години на баща си и е навлязъл в занаята. През пролетта на тази година жена му е починала и той гони мъката, като гони овцете по поляните на село Теплен.

Снахата Сълза е сръчна и внимателно ниже тютюневите листа на шиша, но изкъсо държи под око и малкия Дейвид, който тази година ще тръгне в първи клас.

"Не знам какво мислят тези хора горе в София, но ние едвам свързваме двата края с огромен труд. Мъжът ми всеки ден ходи в Гърция, за да гледа тютюна на онези, за да има какво да ядем през лятото. Надницата на ден му е 20 евро. Тези пари освен за нас отиват и за храна на животните. Един чувал ечемик струва 28 лева, а на тия близо сто глави им трябват поне два чувала". Това споделя Сълза и продължава да ниже кафеникавите листа.

Хасан вече се е отказал да очаква каквато и да е помощ от държавата за отглеждане на животните. През миналата година подал документи за субсидия в Благоевград. Тази пролет повторил същото упражнение, но без резултат. Зарича се повече да не стъпи да се унижава и да проси пари. "Колкото може ще тичаме по стоката и ще я гледаме, но ако не върви, ще им тегля ножа и ще ходя и аз да гледам гръцките овце", кани се изстрадалият човек.

"Мъжът ми миналата година беше на една кошара в първото гръцко село след границата - Ливадаки. Разправяше после, че тамошните овчари взимали по 20 евро на глава за месеца, а държавата осигурявала част от храната за животните. Всеки ден пък минавали да взимат млякото и в края на седмицата го плащали. Ние, освен че търчим по цял ден по стоката, после ходим и сами да си носим млякото в Хаджидимово. И пак пари харчим за транспорт", жалва се Сълза.

Преди да влезем в ЕС, гърците запалили българите да взимат стока и да чакат да потекат благата. Даже ги научили и на някои шмекерии, с които да излъжат еврочиновниците и да вземат повече субсидии. Най-известният номер бил животните от една кошара да бъдат натоварени на камиони и закарани в друга кошара, където чиновниците ги броят отново, а стопанинът декларира, че има много повече животни и взима повече пари. Далаверата била сработила, тъй като няколко седмици преди това се знаело кога и къде ще мине комисията. ОЛАФ обаче не успяла да засече гръцката далавера и да наложи санкция на държавата.

"Аз тук не мога и да си помисля да направя такова нещо и да взема животно от друг човек, защото хората от селото ще разберат и ще ме разнесат. Де не говорим, че е и



доста унизително да те хванат, че крадеш",



казва Хасан.

Единственото нещо, което не може да разбере българският фермер е как други негови колеги са получили субсидии за животните си. Поне така му казали. Че през няколко села еди-кой си взел парите от Европа, но защото имал връзки с големци по София.

Според Хасан единствената лъжа, в която се намира той и хората около него, в момента е, че се лъжат, че са добре. Семейството е завъртяло колелото на живота. През пролетта, когато се родят агнетата, ги продават. С тези пари купуват семена и всичко необходимо за тютюна. Есента прибират тютюна и го продават, а с парите купуват храна за животните през зимата. Така всичко е влязло в един оборот, а през това време фермерите се изхранват от това, което печели сина Хасан в Гърция.

В целия регион през лятото е пълно мъртвило. 90 процента от хората са се изнесли по гръцките гранични села. Работят по тютюневите полета или по кошарите на гръцките фермери. Едва през зимата се прибират за по няколко месеца.

Интересна далавера, която са завъртели нашите, е да взимат гръцка земя под аренда и да я обработват. Така накрая получават и субсидии, а и реколтата гарантирано ще бъде изкупена веднага.

Контрабанда на тютюн също е една от новостите, с които българското фермерство оцелява. Доскоро през границата нелегално се прехвърляха само бели робини, наркотици, крадени коли. Местните обаче твърдят, че вече е бил осъществен и канал за контрабанда на тютюн. Това е модата сред жителите на четирите общини в Неврокопско. Малко са засега куражлиите, които предприемат подобна стъпка, но както не вървят нещата у нас по изкупуването, нищо чудно скоро да имат много последователи. Мащабите на тази контрабанда не могат да се мерят с трафика на наркотици и хора. Тя не носи огромни печалби, но определено парите са добри, смятат запознати. Селяните от региона преминават през баира и дават на гърците изсушените бали с тютюн, а те от своя страна ги предават и взимат няколко пъти повече пари, отколкото тази суровина се изкупува в България. После си делят парите от далаверата с българските си колеги.

В този край хората са българомохамедани, но не са поискали да си сменят имената. Често срещани са имената Пирин и Сергей. За Сергей местните се майтапят, че по време на покръстването хората искали да носят това име, за да не се наложи да се прекръстват, след като България стане съветска република.