НДСВ преживява щастливо лято. Няма ден, без журналист да попита дали царистите ще напуснат тройната коалиция, а важен партиен фактор отговорно да се произнесе, че няма. Каква по-голяма радост за НДСВ - партията, която се облажи с петорния дял в изсмукването на европейските и българските пари, е считана не за отговорник в провала на управлението, а за инакомислеща. Какво значение имат някакви си царски имоти, "Дъбката и Велчев", проектите на Николай Василев, печелени приоритетно от жълти функционери? Нямат, вниманието е приковано върху трептящия въпрос дали НДСВ ще остане в коалицията.



Царистите трябва да бъдат поздравени



за този си образ. Ползата от 8-годишното им участие във властта е спорна, но в авторекламата нямат равни. Достатъчно беше БСП да смотолеви нещо за връщане на прогресивния данък и Милен Велчев гръмко да се присети за залповете на "Аврора", които още кънтели в ушите на "другарките и другарите". После пък, когато БСП даде заден, също така шумно се успокои, защото не можело прогресивни либерали като НДСВ да са в коалиция с хора, които отричат плоския данък. Велчев разсеяно пропусна да спомене, че когато бе направена коалицията, БСП бе толкова близо до плоския данък, колкото е Бузлуджа до Брюксел.

В НДСВ явно се надяват не само Станишев да оцелее чрез разделно хранене (както се изрази Станимир Илчев пред "Сега"), но и те самите да прокопсат чрез разделно излъчване на "послания" - в зависимост от публиката и случая. В най-напечените моменти царят редом до Станишев и Доган ще каже, че тройната коалиция е трайна. Но на другия ден по телевизиите Минчо Спасов ще разгласи, че не е безкрайна. Симеон анемично ще потърси помощ от другите членки на ЕС (каквото и да значи това), а Спасов яростно ще нападне премиера да сменя министри. Царят говори малко за подбран кръг от хора, пажовете по много и за широката публика - прекрасна либерална рецепта за оцеляване при кризи на доверието и управлението.

В интерес на истината има кръгове в НДСВ, които смятат, че партията трябва да напусне коалицията. Но и в БСП има кръгове, които настояват да се отиде колкото се може по-скоро на избори.



Това не са някакви патриоти,



възмутени от корупцията например, а просто хора, които не се чувстват реализирани в коалицията. Ако НДСВ е нормална партия и наистина там инакомислещите са мнозинство, спокойно могат да направят радикален завой, дори и царят лидер да не иска. Но НДСВ не е нормална партия, лидерът е слънце, а той е най-големият гарант за оставането в коалицията.

Макар и да не го признават, още след съюзяването с БСП НДСВ заживя с комплекса на партия, предала своите избиратели. И в тон с традицията на други "неразбрани" формации се раздаде напълно да разяснява как държавата ще рухне, ако те не са в управлението.

Родиха се три "защитни тези". Първата, че НДСВ влиза в коалицията, за да стане страната част от ЕС, се срина с пълна сила - България отдавна членува в съюза, а НДСВ не само не излиза от коалицията, но ако се вярва на казаното в Хисаря и Банско, смята да я запази и след 2009 г. Втората и третата теза - че НДСВ е вътрешна опозиция в правителството и пречи на БСП да завива наляво, също се провалиха. Защото БСП не показа кой знае какви желания за леви завои, а и в крайна сметка важни сектори като здравеопазването и социалната сфера останаха нереформирани.

За реформата на Вълчев е рано да се дава оценка. За плоския данък пък е хубаво да си спомним, че НДСВ не посмя да понесе отговорността за негативите, които той носи върху някои слоеве. Вместо като истински либерали да защитят налога,



страхливо прехвърлиха топката към Орешарски,



който бил измислил "подробностите по въвеждането му". Така че "либералният вектор", към който се числи и Доган, не помогна кой знае колко на обществото. Това е черна точка и пред "средната класа", която НДСВ твърди, че я има. Съмнително е дали въобще останаха българи, които да разбират това, което им казват царистите.

С приближаването на идния вот НДСВ все по-трудно ще формулира еднозначни послания. Не само пред избирателя - заради когото отново ще трябва да "одеснее", но и пред партньорите в управлението. Коалицията трябва да се запази поне до изхарчването на настоящия бюджетен излишък, и то на добра цена. Тя обаче не е ясна съвсем, или поне не за всички. Ако Симеон покрай имотите си е взел цената, то на Велчев например му е все по-трудно да удържа Димитър Ивановски като зам.-министър на финансите. Други лобита са неудовлетворени от слабите позиции в апетитния пътен фонд, трети - от дисбаланса в контрола на европарите след назначаването на Меглена Плугчиева, близка до БСП и ДПС. В крайна сметка, ако водещите кръгове получат своето, тройната коалиция ще благоденства до края. Но ако не, нищо чудно след януарския евродоклад при неизбежния вот на (не)доверие НДСВ да се въздържи или да даде друг знак на опозиционност. Царя не бива да го мислим - винаги ще намери "либерално" обяснение, макар и да му е трудно да го изкаже.

Не е изключено НДСВ дори и коалицията да напусне. Това вероятно ще стане два-три месеца преди края на мандата,



когато предсрочните избори биха били формалност



Но трябва да са налице две условия. Първото е офертата на опозицията да е неустоима, а второто - луфтът между напускането на властта и изборите да не е голям. В България е изключително важно кой организира изборите и НДСВ има интерес да посрещне вота с наличния състав в администрациите. Показателно е, че шеф на предизборния щаб стана зам.-министърът на държавната администрация Мария Дивизиева - пак добра либерална рецепта за оцеляване.

Иначе за по-далечното бъдеще царистите могат да бъдат спокойни. Дори и да не влязат отново в парламента, следващата власт едва ли ще си спомни с лошо за тях. БСП са доказано добри приятели, а Бойко - като бивш бодигард на царя, едва ли ще тръгне да връща имоти или да ревизира магистрали. Генералът прости и на Велчев за яхтата. Мисията на НДСВ може да приключи, но за някои хора твърде успешно.