Арх. Петър Диков е роден през 1953 година в София. През 1978 г. е завършил архитектура в УАСГ. Научен сътрудник I степен. Работил е в Комплексния научноизследователски и проектантски институт по териториално устройство, градоустройство и архитектура, в Националния център по териториално и селищно устройство. От 2006 г. е главен архитект на София.





- София най-накрая започна да чисти незаконните реклами и сергии. Веднага обаче се появиха спекулации, че това се прави избирателно. На какъв точно принцип се решава кои обекти да бъдат премахнати?

- Махаме всички, които към настоящия момент са незаконни. Това са обектите, които нямат разрешение за монтаж и/или нямат договор с общината. Категорично твърдя, че няма никаква избирателност, общината в момента работи само за гражданите. Въпрос на време е да изчистим изцяло града, защото си има процедура - съставяне на констативни протоколи, пращане на уведомления, заповеди. Имаме амбиция до октомври да сме приключили. Махаме и незаконните заведения, макар че лобирането за един или друг нередовен обект е много силно.

- В момента наредбата за рекламната дейност и преместваемите обекти е спряна в съда. Откъде ще си купуват хората вестници, ако вдигате незаконни сергии, а не давате нови разрешения?

- Ако до края на годината проблемите с наредбата не бъдат решени, от 2009 г. ще свалим всички реклами. Повече компромиси няма да правим. И аз, и общинските съветници гарантирахме, че за последен път удължаваме стари договори за реклама. Така че до края на годината трябва да проведем нови конкурси. Не можем повече да търпим ситуацията, която продължава от 15 години. В града вече има повече реклама, отколкото град. Вървиш по улицата и не виждаш града. Няма нормална столица, която да позволява това. Що се отнася до преместваемите обекти, при тях имаме схеми за разполагане, можем да стъпим на закона за устройство на територията и проблемът ще бъде решен, независимо дали има действаща наредба.

- В бюджета за тази година бе отпусната рекордна сума за отчуждаване на имоти за инфраструктура - 40 млн. лв. От общината обаче вече признаха, че няма да успеете да ги усвоите.

- Въпросът с отчуждаването е много комплексен. Има известно забавяне, но досега сме усвоили около 15 млн. лв. До края на годината при всички случаи ще стигнем 30 млн. лв.

- Законът за общинската собственост бе променен и споровете по сумите вече няма да спират самото отчуждаване. Може ли тези текстове да се използват при вече течащи съдебни дела?

- Не. Докато съдебното производство не приключи, не може да се направи нищо. С отчуждаването имаме два проблема - първият е да влезе в сила самият план. Столичната община в момента е страна по 4800 дела за оспорване на самата регулация. Някои от тези дела са на повече от 10 години и изобщо не е ясно на какъв етап са. Никой досега не си е направил труда да прегледа делата и да установи например, че има висящи от 10 години процедури заради невнесена съдебна такса. Възложил съм на една адвокатска кантора да направи пълна проверка на всички дела, за да имаме представа какво е положението.

- Не е ли обсъждан вариант и делата по самите планове да са със съкратени срокове? Тези проблеми пречат на всички общини да отчуждават.

- Аз напоследък все повече започвам да защитавам съда, защото виждам състоянието и при тях. Кабинетите в Софийския градски съд са зарити с папки, няма места, където да се водят заседанията, делата се точат през 6 месеца. Що се отнася до процедурите, никой от 20 години не отчуждава, с изключение на държавата, за големи инфраструктурни проекти. Няма град, който в момента да отчуждава, освен София. Преди 3 години във Варна имаше отчуждаване на 4-5 имота и собствениците бяха вдигнали въстание.

- Това означава, че София не е мислила навреме.

- Нямало е мисъл и в държавата, и в София. Но аз мисля, че машината се завъртя. Само преди 6 месеца никой не вярваше, че ние ще се справим с отчуждаването по проекта за канализацията, финансиран от ИСПА. Имаме 5-6 проблемни места с неясни собственици или водещи се дела, но ще ги довършим и тях. Единият канал, например, минава през двора на банята на Овча купел, а за нея се води дело за собственост между държавата и общината от 5 години. Явиха се и някакви частници. В момента ние не знаем от кого да отчуждаваме - от държавата, от общината или от частника.

- Тези спорове на общината с държавата за собственост не са ли смешни, особено при отчуждителни процедури? Не може ли спорът да се прекрати по взаимно съгласие, след като проектът е важен за града?

- Имам намерение да направя точно това - да изготвя списък на имоти, за които общината и държавата спорят и да излезем с оферта към областния управител да си изтегли исковете. Сред тях са банята в Овча купел, банята в Банкя, княжевската гора - да изчистим на добра воля спорните имоти.

- В последното си заседание парламентът наложи мораториум върху строителството в междублокови пространства на квартали с вече приети устройствени планове. Ефективна ли е тази забрана според вас и по какъв начин ще засегне София?

- Като дисциплиниран човек аз уважавам институцията Народно събрание, но по този текст съм принуден да се изкажа неуважително. Какво всъщност реши парламента - да спре всякакви изменения на действащи планове за междублокови пространства. Първо - понятието междублоково пространство е абсолютно неясно. Цяла София е междублоково пространство между "Люлин" и "Младост". На второ място, парламентът казва, че мораториумът не засяга влезли в сила планове. Какво означава това? За "Младост" има маса влезли в сила частични изменения в междублокови пространства. С новия план на квартала ние махаме тези изменения, а депутатите ни казват - не ги махайте, те имат право да строят. Защо парламентът трябваше да прави това?

- Доколкото разбирам, те искат да защитят кварталите от частични изменения занапред.

- Кой е казал, че занапред ще се правят изменения във вътрешнокварталните пространства? Някъде има ли допуснато такова? Подобно изменение може да се появи на първо обявяване, защото когато има искане от частен собственик, ние сме длъжни да го пуснем на процедура, а после да кажем - имаше обществено обсъждане, хората не са съгласни и няма да стане. Големият проблем е точно с влезлите в сила изменения. Аз се мъча да ги спирам с хиляди врътки, включително с цялостна промяна на планове. В "Младост" съм премахнал повече от 20 влезли в сила частични изменения в зелени площи. Сега парламентът казва - не ги махай.

- Излиза, че парламентарният мораториум отменя общинската забрана за строителство в "Младост".

- Това няма да стане. Ако трябва да бъдем точни, това решение на парламента е правен и смислов абсурд. То отменило ли е закона за устройство на територията, отменило ли е закона за собствеността, за общия устройствен план на София? Подобен текст е не просто ненужен, но вреден.

- Няма ли опасност от съдебни дела заради този правен разнобой?

- Може би ще има дела. Те ще се основават на това решение на парламента, но не в посока, че им пречи да строят, а точно обратното - че им позволява.

- Регионалното министерство обяви обществена поръчка за изготвяне на подробен устройствен план на бъдещия правителствен център върху 600 декара на 6-и километър на "Цариградско шосе". В същото време изобщо не е ясно от какви площи реално се нуждае правителството. Вероятно в самата конкурсна документация има конкретика, но това няма ли да предреши бъдещата сделка за привличане на частен партньор? Идеята е частникът да получи част от терена срещу безплатно изграждане на правителствените сгради.

- По моите убеждения целият терен трябва да се използва за правителствен комплекс, а не да се преотстъпва срещу безплатно строителство. Ако министрите искат публично-частно партньорство, нека предложат на инвеститорите старите държавни сгради на отделни министерства срещу задължението да изградят нови. Не виждам защо този терен - последният голям консолидиран държавен терен в София, трябва да се харчи за бизнес парк или хотелски комплекси. В най-добрия случай на този терен може да има някакъв хотел за настаняване на високопоставени гости.

- Държавата вече обяви, че в бъдещия център няма да се местят министерства и че просто им трябва повече площ за чиновниците. Не трябваше ли да се случи точно обратното с цел да се облекчи центъра на София?

- Ако това е истина, не разбирам защо новият център изобщо ще се строи. Това не е решението, което ние предлагахме. Има няколко сгради, които са символи на тази власт - например Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, това са сгради символи. Ако зависи от мен, няма да местя тези министерства. Но какво Министерство на транспорта е министерството в тази офис сграда? Министерството на екологията е пръснато на пет места. Министерството на регионалното развитие е завряно на Сточна гара. Тази сграда е строена за държавно обединение "Строителни материали", тя не правена за министерство. Министерството на извънредните ситуации изобщо го няма. Министерството на правосъдието е настанено в изключително неудобна сграда, министерствата на образованието и здравеопазването - също. Защо ще ги държат в центъра? Аз бих изместил и Министерския съвет. Как в момента се приемат официални гости на Министерския съвет - чрез спиране на движението? Къде спират колите - по тротоара на ЦУМ и на Ларгото? Откъде минава министър-председателят?