|
| Теодор Маринов |
- Г-н Маринов, хората масово бъркат лизинга и потребителските кредити за бяла и черна техника. Ще обясните ли разликата?
- При лизинга компанията е собственик на вещта. При потребителските кредити това е потребителят. Собствеността върху лизинговата вещ дава възможност за по-изгодни условия към клиента, но е свързана и с по-високи разходи. Лизингът има икономически смисъл за вещи над определена стойност, в момента това са около 10 000 лв. Самите договори за бяла и черна техника обаче са договори за заем или банков кредит - това може да се прочете в самото им заглавие. На практика потребителски лизинг се предлага за леки автомобили, мотори и лодки. Той е под 10% от общия бизнес на лизинговите дружества. Останалата част е с клиенти - фирми, където преобладава лизингът на машини и транспортни средства.
- Лихвите и по обикновените кредити, и по лизинга вървят нагоре в последно време. Какво е покачването на месечните вноски по лизинга от началото на годината и какво да очакваме до края на 2008 г.?
- Покачването зависи от размера на финансираната сума. При по-скъпите автомобили ефектите са по-големи. За автомобил, струващ до 20 000 лв., общият ефект би трябвало да е от 1 до 15 лв. месечно, в зависимост от възрастта на лизинговия договор. При по-старите договори оставащият кредит е по-нисък, съответно по-нисък е и ефектът върху вноската.
- Как уведомявате клиентите при промяна на лихвените проценти?
- Удобни за клиентите са съобщения, изпращани по интернет или мобилен телефон. Но по-важно според мен е как се изменя лизинговият процент. На пазара в момента лизинговите договори са в евро и лихвата по тях се изменя според междубанковия лихвен процент в евро (основно това е 3-месечен Юрибор). Като цяло препоръчвам на хората да избират лизинг с ясно определени правила за преизчисление на лихвата, които не зависят под никаква форма от преценката на компанията, а се базират на независими и публични индекси, какъвто е Юрибор.
- Комисията за защита на потребителите отчете, че от октомври 2006 г. до началото на 2008 г. е прегледала общите условия на 16 договора за лизинг, като във всеки са открити неравноправни клаузи спрямо потребителите, например необосновано високи неустойки, такси и др. Как ще коментирате тези данни, от които излиза, че на практика няма нито един лизингов договор, в който да не са нарушени важни права на потребителя?
- Лизинговите компании, които членуват в Българската асоциация за лизинг и за които е имало констатирани отклонения от законовите изисквания, са се съобразили с предписанията на Комисията за защита на потребителите. Има членове на асоциацията, чиито договори и условия са били разгледани от комисията и за които не е имало забележки. Мнението, че на практика няма нито един лизингов договор, в който да не са нарушени правата на потребителя, се базира на необосновано обобщаване.
Клаузите в нарушение на правата на потребителите според Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите са нищожни и потребителите имат право да поискат от лизинговите дружества да не се прилагат. При отказ от страна на лизинговото дружество хората могат да се обърнат към компетентния съд.
- Адвокати твърдят, че при кражба на автомобил, който е взет на лизинг, лизингополучателят е възможно да не получи нищо - нито автомобил, нито обезщетение, въпреки че самият той плаща застраховката. Вярно ли е това? Според тях в договора трябва да се въведе неустойка, която да задължи лизинговата компания да не подписва споразумение със застрахователната компания, ако лизингополучателят не е съгласен с обезщетението.
- При получаване на застрахователното обезщетение компанията трябва да си покрие остатъчното задължение по лизинговия договор (сумата на кредита), след което да изплати горницата на клиента. Противно на масовото възприятие, във финансите не стават чудеса и не е възможно потребителят да получи обезщетение, което да е по-голямо от разликата между получената от застрахователя сума и размера на кредита. Нещо повече, в случай че кредитът не е покрит, може да се окаже дори, че лизингополучателят трябва да доплати. В най-тежкия случай, при отказ на застрахователя да изплати обезщетение, може да се наложи клиентът да изплати целия кредит със собствени средства. Подобни случаи са възможни, когато при кражбата са налице условия, изключени от покритието на полицата - например употребен алкохол, ключове, оставени на таблото на автомобила, водач без свидетелство за управление и т.н.
Като изключим посочените крайни казуси, най-често случаят, в който потребителите се чувстват ощетени, е когато автомобилът е нов и е платена ниска първоначална вноска. Тогава почти цялото обезщетение отива за покриване на размера на кредита и е възможно лизингополучателят да получи малко или дори никакво обезщетение.
Да вземем за пример автомобил, който като нов струва 15 000 лв. При първоначална вноска от 5% и срок на лизинга от 5 години, на първата година от лизинга застрахователната стойност на автомобила би била около 12 000 лв. Толкова би било и остатъчното задължение по кредита, съответно потребителят не получава нищо при кражба. Ако клиентът обаче не беше лизинговал автомобила, а бе заплатил в брой 15 000 лв., той би получил 12 000 лв. обезщетение, а не повече. Разликата е, че няма кредит за покриване. Ако обаче бе взел заем от приятел, би трябвало да му върне оставащите 12 000 лв. и да остане без автомобил и обезщетение. Разликата е, че в този случай потребителят не може да се сърди на никого.
Известни допълнителни усложнения при изчисляване на обезщетението, което получава клиентът, могат да настъпят, когато трябва да се възстанови на държавата данъчния кредит, ползван за придобиване на автомобила. При договори, третирани за данъчни цели като услуга (това са лизингови договори сключени преди 1 януари 2007 г., както и договори за лизинг с опция за придобиване), лизингодателят е отговорен за това възстановяване и се прилага кофициент за намаление на ползвания данъчен кредит, който влияе върху размера на кредита. Тези разминавания не са резултат от желание или нежелание на лизинговата компания, а са резултат от наложени чрез Закона за ДДС изисквания. Клиентите, които се притесняват от подобен случай, следва да търсят лизингов договор със задължително прехвърляне на собствеността в края на лизинговия срок, където компанията няма задължение да възстановява данъчен кредит и цялото обезщетение отива за покриване кредита, а горницата обезщетява лизингополучателя.
Това, което потребителите трябва да искат по отношение на застрахователното обезщетение, е да получат цялата остатъчна сума след погасяване на дължимия кредит (включително и ДДС, дължим към държавния бюджет) и това трябва да бъде ясно написано в договора. С други думи, лизинговата компания трябва да възстанови предоставения кредит и да компенсира с пълния остатък клиента. Компаниите не печелят и не би трябвало да печелят по никакъв начин при и след момента на изплащане на обезщетението и това е единствената справедлива етична, икономическа, а и законова логика.
- Често се случва лизинговата компания да накара клиента си да сключи застраховката или да ремонтира автомобила в точно определено дружество. Как да се действа в такива случаи, в които на практика се нарушава правото на избор на клиента?
- Обикновено лизинговите компании предлагат избор измежду няколко застрахователи. Допълнително клиентът има избор от измежду над 30 лизингови дружества, от тях може да избере такова, което да работи със застраховател, който го задоволява.
- Защо в договорите няма клауза, която да защитава клиентите при евентуален фалит на лизинговото дружество, защото в такъв случай всички автомобили и други активи могат да послужат за обезпечение?
- Всяко сериозно лизингово дружество има над 1000 автомобила. Кредиторите вземат като обезпечение първо вземанията по лизинговите договори и след това самите автомобили. Евентуален кредитор няма друг практически избор освен да даде възможност на клиентите да изплатят задълженията си и с парите да се покрие заемът на лизинговото дружество, а собствеността на автомобилите да се прехвърли на лизингополучателите. Спорен е въпросът, дали клауза в договора за лизинг може да се противопостави на обезпечение, което лизинговата компания е представила пред финансиращата я банка.
- Много клиенти питат защо е необходимо да подписват и запис на заповед като допълнително обезпечение при лизинг на автомобил. В Закона за потребителския кредит пише, че клиентът не може да бъде задължаван да подписва такъв документ.
- Клиентът не може да бъде задължаван да подпише запис на заповед. Ако има такова изискване и то не го удовлетворява, може да избере лизингодател, който не изисква подписване на запис на заповед. Много от лизинговите дружества не изискват такова обезпечение.