Да атакувам Рила, Пирин, или Видин? А какво е теглото на най-големия лимон в света?
Такива въпроси могат да ви измъчват, но не повече от 10 секунди в една от най-популярните онлайн игри напоследък. Целта е да се "окупира" България в конкуренцията на още двама завоеватели. Не става дума за екшън в пълната му форма, защото играта е от типа стратегия и знание. България е една от шестте страни в света, където всеки може да се превъплъти в "конкуизтадор". Сайтът на играта у нас е http://www.conquiztador.bg и не се различава от визията на чуждите страници.
След като се регистрира безплатно на сайта, всеки участник може да се запознае с правилата, които всъщност могат да се научат и в движение. Без регистрация може да се играе и опознавателно - срещу компютър, но тръпката срещу реалния противник с реалните му знания и незнания, е друга.
Идеята за "конкуизтадор" се заражда в Унгария - родината кубчето на Рубик. Впоследствие се пренася в САЩ, Русия, Германия, Румъния и България.
Играта е идентична навсякъде -
играе се за завоюване на териториите на съответната държава. По-различи възможности има варианта и в САЩ, където може да се играе и с реални парични залагания.
"Идеята за играта беше създадена от мен през 1999 година. Тогава ТV2 (най-големият унгарски телевизионен канал по това време) пусна на мястото на любимото ми шоу, едно друго - много тъпо шоу. Бях разстроен и реших да направя по-добро куиз шоу незабавно", разказва създателят на играта Атила Бихари от Унгария. Идеята му била да направи нещо по-различно и затова комбинирал куиз със стратегия. В следващите 2 години опитал да продаде играта на водещите унгарски канали, но те отказали - идеята им харесала, но все още не била доказала стойността си. Така, в края на 2001 започнала разработката на играта, която стартира онлайн през септември 2002 г.
"След успеха, който играта постигна онлайн, се свързах отново с унгарските телевизии, но те казаха, че една онлайн игра не е като едно телевизионно шоу", споделя несгодите си с унгарските телевизии Атила. Въпреки това през 2006 г. той и екипът му заснели демо презентация за
телевизонната шоу версия,
която била взета от телевизии в две държави.
"Надяваме се, че по-нататък през 2009 г. играта ще бъде в ефир", оптимист е създателят й. Плановете включвали играта да се разпространи в световен мащаб и да излезе далеч извън границите на 6-те държави, в които е позната сега. Заради картата и въпросите, които са съобразени с местопложението, трябвало обаче да се изградят независими и различни сайтове навсякъде. За да започне всичко това да се случва, организаторите се нуждаят и от сериозни медийни партньори. В България лицензиран партньор на conQUIZtador e "Programata Group". Засега голямото разочарование на създателите е, че не могат да пробият с такова телевизионно шоу точно в Унгария. В това според Атила обаче, има и добра поличба .
"Както изглежда, шоуто ще бъде успешно първо в чужбина, като кубчето на Рубик, което се завърна в Унгария след бляскави международни постижения", пожелава си Атила Бихари.
В сегашния си онлайн вид играта има кратка и дълга версия. По-популярна е късата, защото е най-лесно достъпна. Стартът може да започне веднага след регистрацията и въвеждането на ник на новия играч. "Бойното" поле е карта на
България, разделена на 18 района
Всеки един от тримата играчи получава база (замък и три кули) върху една от териториите, с която към актива му се прибавят първите 1000 точки. Тук вече започва истинското съревнование между съперниците при завладяването на всяка от останалите 15 територии. В тази първа част на играта, състезателите печелят с отговори на познавателни въпроси. На тях отговарят едновременно и тримата - отговорът е положително цяло число и трябва да бъде даден в рамките на 10 секунди.
Например: "Колко килокалории има в 100 гр. "Русенско варено"? Който даде верен или най-близко до верния отговор в 10-те секунди, печели право да си избере 2 територии. Вторият взема само една. Любопитно е, че при въпроси като този, често се печели с късмет. Така например, ако състезател не успее да даде отговор в 10-те секунди и автоматично получи "0", може да спечели двете територии, ако другите двама дадат отговори примерно 800 и 900 - тъй като в продукта се съдържат 387 Кcal, то участникът с 0 печели, защото е най-близо до верния отговор. При два или три еднакви отговора, печели този, който го е посочил най-бързо. Всяка добавена територия дава на играча по 200 точки. След като се разпределят всички свободни територии, започва най-интересната част, в която се воюва за територии на противника. Тук съперничеството е между двама опоненти, а третият наблюдава. Има 3 рунда, в които всеки от играчите напада чужда територия по веднъж. В първите два рунда, могат да се атакуват само съседни територии. Само в последния кръг играчът с най-малко територии, може да атакува директно базата на водача в играта.
За да превземе база на съперник,
участникът трябва да събори 3-те кули на замъка му. Това става като за всяка кула се води "битка" като за отделна територия - един познат въпрос "събаря" по една кула на съперника. За да се превзема базата му, трябва да се съборят и трите кули. Ако не бъдат съборени и трите, а например само две от кулите, той остава с една, без загубените да се възстановяват. Така, наблюдаващият досега участник може да се възползва от ситуацията - с атака само на една кула на един опонент, да спечели цялата му база.
Именно в тази решаваща фаза от битката, се печели и цялата "война". Ако резултатът между двама играчи е равен, следва последен познавателен въпрос, който решава всичко. Като във всяка игра и тука участникът с най-много точки накрая, е победител. И има възможността да подразни загубилите конкуренти в чата, който стои на страницата.
"Конкуизтадор" е станал много популярен и заради възможността да се играе в отделни "стаи". В тях могат да бъдат поканени приятели, които са регистрирани в играта и да играят само помежду си. Само в отделна стая може да се играе и дългата версия на "Конкуизтадор". При нея има повече въпроси и повече етапи. По-различното е, че свалените кули могат да се построят отново. Това става след като играчът нападне собствената си база и да отговори на зададения му въпрос.
Създателите на играта са направили необходимото и за допълнителното "зарибяване" на участниците. Най-лесният път естествено е с рейтинги. Всяка победа, всяка битка,
всяка спечелена игра носи по-висок ранг
Има шампиони и на отделните градове, и за цялата страна.
През последните месеци играта е събрала хиляди почитатели.
"У нас играта върви от средата на януари. До момента имаме над 170 000 потребители, а на ден се включват от 500 до 1000 души", разказва Румяна Русева от "Programata Group". Любопитно е, че въпреки широката достъпност на играта предвид разпространението и онлайн, най-запалени са в София. Проучванията показват, че над 52% от играчите са от София. На второ място, само с малко над 12% са варненските конкуизтадори. По-назад в подреждането са в Пловдив, Бургас и Стара Загора. Съотношението между участващите мъже и жени е почти равно с минимална преднина на по-силния пол.
Много от елементите в самата игра обаче остават недоизпипани. Всички играчи, които натрупат сериозен рейтинг, стават част от играта - освен да играят, могат и да изпращат въпроси, които после да бъдат включени в битките. Именно подборът на въпросите създава част от проблемите. За да изпратите въпрос и той да бъде приет, трябва да разчитате на благосклонността на администраторите. Странно е изискването да се дадат и два сайта, които да доказват, че отговорът на въпроса, който сте задали, е верен.
Съвсем не са изключение и грешно зададени въпроси с грешно дадени и верни отговори за тях. Подобен пример е питанката: "Какво означава името Карл?" Верният отговор е "карагуй"! Да, ама не. Оказа се, че карагуй е птица, а на никой от познатите езици и "Карл" не се превежда по подобен начин. Има и забавни въпросчета като "През коя година всеки българин получава ЕГН?". Хубавото е, че изнервени играчи могат в чата да уведомят администраторите, които действително поправят грешките.
В самото начало играта в България е тръгнала с около 12 000 въпроса, които са били предварително зададени към нея и у нас са само преведени. Впоследствие, участниците са изпратили още около 5 000 въпроса, които вече са включени.
Играта може да се окаже и троянски кон за много работодатели, тъй като е особено популярна сред служители, които работят в офиси и са постоянно пред компютъра. Точно такива вманиачени фенове правят така, че други да разлюбят "Конкуизтадора". Първоначално играта е имала определен брой въпроси, които са т.н. "оригинални" и са само преведени на български. После участниците са добавяли нови, но въпросите все пак са ограничени като брой. Това пък е довело до абсурда определени играчи да дават верни отговори с максимална точност на доста странни като съдържание въпроси.
Други неприятни моменти са свързани с понякога бавното зареждане на играта и забавеното маркиране на отговора. При по-лоша връзка, често се случва играч да изгуби битка само защото компютърът, а не реакцията му се е забавил. Спорно е и доколко "Конкуизтадор" е образователна игра, защото действително голяма част от въпросите са налудничави, а другите наистина се наизустяват. Но в крайна сметка става дума за един куиз, а не за IQ тест.
И така...Каква е любимата храна на Мечо Пух. А как се казва той в Камбоджа?
Даааа, съвременният човек става все по-консуматор. Не в смисъл на гурме, а в смисъл на тъпчещо се прасе. Всякакви игри, клюки, забавления - нискокачествена, но пъл обилна захранка за консуматора. Тази игричка е поредната от типа. Нищо оригинално няма, доста елементарна за изпълнение, увличаща с типичната за човека агресивност и стремеж да се завоюва нещо. Смотльовци, дето не могат две думи правилно да свържат - тук ще са герои и ще се изживяват като непобедими в своя свят. Защото влезе ли друг в него, този измислен свят веднага се напуква и рухва.
Хляб и зрелища! И, когато хлабът не стига - поне зрелища в изобилие.
А за знания да не говорим. Знанието е последователно натрупване на факти и умение да се извличат поуки от тях. Знанието е система, а не хаотично жонглиране с ненужни, несвързани смислово, безполезни в откъснатостта си данни. много кажно колко калории това има в онова! Като не знаеш какво още се съдржа, каква е ползата, каква е евентуалната вреда, къде расте, как се отглежда, какви промишлености се развиват на тази база, какви перспективи предлага...Изобщо - система, а не фукльовщина. Едно време имаше балами, решили, че като прочетата енциклопедията - и ще станат мноооооого учени.
Но - нека се забавляват хората. Когато се забавляваш - не се информираш за реалността, не забелязваш проблеми, не задаваш въпроси, не търсиш отговори, не анализираш наученото, не синтезираш изводи, не си създаваш лично мнение, не вземаш решения.














