Случвало ли ви се е да ви източат пари от дебитната карта и банката да не желае да ви възстанови нито лев? Правили ли сте паричен превод, без изобщо да сте наясно какви точно такси ви събира банката и защо? Вдигали ли са ви лихва, без изобщо да са ви информирали за това? От 1 ноември 2009 г. банките в България и в целия ЕС вече няма да могат да си позволяват подобни своеволия.

Добрата новина за потребителите, както може да се очаква, не идва от БНБ или от българския парламент, а от Брюксел. Още в края на м. г. ЕС прие нова директива за платежните услуги, която трябва да се въведе в българското законодателство до ноември 2009 г. За целта централната банка вече сформира работна група, която готви нов закон за платежните услуги. Въпреки че директивата и законът, който ще пренесе разпоредбите й у нас, дават важни права и козове в полза на потребителите, БНБ няма никакво желание да ги популяризира сред гражданите. А като не си знаят правата, хората със сигурност няма как да ги защитават, когато застанат на банковото гише.

От пресцентъра на Централната банка официално отказаха на "Сега" разяснение на евродирективата, въпреки желанието на вестника да я популяризира. Интересното е, че БНБ е пратила проектозакона за платежните услуги, който готви, за съгласуване с Асоциацията на банките в България, но не се е чуло да е поискала мнението на другата страна - неправителствените организации, които защитават потребителите. Много странно защо независимата БНБ се опитва да остави гражданите безгласни по законопроект, който засяга техните интереси, а дава възможност по него да се произнесат само търговските банки. Въпреки неотзивчивостта на БНБ "Сега" научи кои ще бъдат основните нововъведения за платежните услуги от ноември догодина, касаещи гражданите.

Една от най-важните промени е по-добрата защита на клиентите на банките и на другите доставчици на платежни услуги в случаи на източване на пари от дебитна или кредитна карта. Сегашният закон казва, че до момента, в който клиентът уведоми банката за неправомерно изтеглена от картата му сума, той понася щетите до размера, посочен в договора между него и банката, но не повече от 300 лв. Ако се източат пари и след уведомяването на трезора, те са за сметка на институцията.

Сегашната формулировка дава широко поле за тълкувания от страна на банките, които често направо твърдят, че автоматично 300 лв. от откраднатото са за сметка на клиента. Дори искат от него да докаже, че парите са източени неправомерно. Според юристи обаче, ако банката и клиентът не са договорили никаква сума, което е най-честият случай, трезорът трябва да поеме за своя сметка цялата открадната сума, включително онова, което е изтеглено до момента на уведомяването. Освен това банката изобщо няма право да изисква клиентът да доказва неправомерното деяние, защото той няма как да докаже, че не е теглил от сметката си.

Отделен е въпросът, че досега



не се е чуло БНБ да е наложила глоба на някоя банка



за това, че не изпълнява задълженията си. А практиката е пълна със случаи, в които на потребителя не е възстановен нито лев и той е безсилен да си върне парите, освен ако не е готов да води дело.

Готвеният закон за платежните услуги значително ще подобри ситуацията в полза на клиента. Банката вече ще бъде длъжна да му възстанови незабавно цялата стойност на "неразрешената платежна операция", например източване на суми чрез банкова карта. Потребителят ще понася загуби максимум до 300 лв., но само в случаите на изгубена или открадната карта, когато не е успял да запази ПИН кода и останалите защитни характеристики на платежния инструмент. Според експерти трябва изрично да се уточни, че незапазването на защитните характеристики на картата е станало при груба небрежност, за да не могат банките да тълкуват текста както си искат.

Нововъведенията предвиждат още, когато ползвателят твърди например, че не е теглил пари от банкомат, банката да е тази, която трябва да докаже, че транзакцията е извършена. Дори трезорът да установи, че картата е използвана, това не е автоматично доказателство, че тя е използвана именно от нейния титуляр.

Трябва да се подчертае също, че според евродирективата 150 евро е максимумът на загубите, които може да понесе клиентът, стига естествено да не действа чрез измама. Българският законодател, ако желае да защити гражданите, а не само банките, може да предвиди много по-малка сума. Защото у нас 300 лв. са много пари, за разлика от Германия, например, чиито граждани взимат 17 пъти по-големи възнаграждения от българските според изследване на Федерацията на европейските работодатели.

Очевидно нововъведенията коренно ще променят сегашната ситуация, стига да не бъдат йезуитски преработени под внушение на банковото лоби и стига БНБ стриктно да следи за спазването им, като започне да налага съответните глоби.

Но защитата срещу измами с банкови карти далеч не е единственото положително в новата евродиректива. Подготвен е и дълъг списък от изисквания към банките и към дружества като "Транскарт", "Мъни Грам", "Уестърн Юнион", "Изи пей" за пълно и детайлно информиране на клиента по всякакви въпроси, свързани с плащанията. При това трезорите няма да имат право да събират такси за представянето на информацията, която трябва да бъде ясна и разбираема.

Когато например гражданинът пожелае да обмени валута, банковият служител ще бъде длъжен да му съобщи предварително всички такси и комисиони, както и обменния курс, по който ще стане операцията. Преди всяка платежна операция на клиента трябва да бъде съобщено колко време може да отнеме тя. Всички такси и комисиони, които се дължат, трябва да бъдат представени в разбивка по вид и стойност. При поискване служителите са длъжни дори да ги разпечатат на клиента на хартиен носител. Изискванията за пълна информация, особено за таксите и комисионите, важат и за банката, в която ще пристигне паричният превод. Същевременно срокът, след който непотърсени средства от получателя трябва да бъдат върнати на лицето, което е превело сумата, не може да е повече от 7 дни.





Въвеждат се строги изисквания към договорите,





които подписват клиентите, желаещи продължително ползване на платежни услуги, например договор за дебитна карта. В подобен документ непременно трябва да фигурира максималният срок за изпълнение на услугата, разбивка на всички такси и комисиони, дължими от клиента, срокът, в който потребителят трябва да уведоми банката за неразрешена транзакция. Банката ще трябва да уведомява клиента за всички предвиждани промени в договора най-малко 2 месеца предварително. Този срок няма да важи при промяна на лихвени проценти, ако клиентът предварително е информиран, че въпросната лихва се изменя при движението на даден референтен процент. В такъв случай обаче трезорът при първа възможност трябва да съобщи на клиента за промяната. В момента огромен проблем най-вече по отношение на жилищните заеми е, че банките масово пропускат да уведомяват клиентите си, когато качват лихвите и таксите.

Потребителят по всяко време може да прекрати договор за платежна услуга, освен ако няма уговорка за предизвестие. Но и да има такова, то не може да е над 1 месец. Ако договорът е безсрочен или със срок над 12 месеца, клиентът не може да бъде задължаван да плаща наказателни такси или неустойки за прекратяването. Такива удръжки могат да се събират само ако са изтекли по-малко от 12 месеца от сключването на споразумението. Ако банката изпълни неточно или не изпълни платежната операция, тя трябва да върне на клиента всички платени такси и лихви.

Клиентите могат да подават възражения до банката относно платежна услуга, като тя е длъжна да отговори писмено в 7-дневен срок. Ако този отговор не удовлетворява потребителя, трезорът трябва да го уведоми, че има право да се обърне и към Помирителната комисия за платежни спорове, пред която не се плаща такса.

Интересното е, че платежните институции ще имат право да отпускат и кредити. Те обаче ще имат само спомагателен характер и ще се отпускат единствено във връзка с изпълнението на дадена платежна операция. Срокът за погасяването им няма да надвишава една година и трябва да отговарят на всички изисквания на Закона за потребителския кредит.



------

Вестник "Сега" поде инициатива за повече публичност в работата на банките, фирмите за кредити, лизинговите дружества и другите финансови институции. Всеки, който има аргументирано оплакване или похвала за коректно поведение, може да се обади на тел. 02/ 42 82 364, да пише на адрес: София 1463, пл. "България" 1, за в. "Сега" или в интернет: economics@segabg.com