Бумът на източноевропейските инвестиции свърши. След рекордните 101 млрд. евро през 2007 г. тази година се очакват поне 10% спад на преките чуждестранни инвестиции към източната периферия на континента. Ръст прогнозират само за вложенията в Полша и Румъния. За България се чака намаление на вноса на капитал до 4.5 млрд. евро, близо 30% под ланшните 6.1 млрд. Трендът почти се потвърждава - за първите 6 месеца намалението е 19%. Наблюдаващите българската икономика откъм западна посока го



приемат за негативна тенденция,



а нашенските папагали както винаги им пригласят. Вадят се от ръкавите фалшиви аргументи за невероятната важност на преките чуждестранни инвестиции, чието намаляване щяло да повлече икономиката, да забави растежа и пр., и пр. Най-често се твърди, че като намалеят чуждите вложения, щял да се "влоши" платежният баланс и по-бързо ще расте външният дълг на България. Това са откровени градски легенди в икономиката, които са попаднали много, много отдавна в учебниците и се повтарят като ехо още от времената на паричния меркантилизъм в модерния му Бретън-уудски вариант (Бог да го прости, той си отиде през 1970 г.) С днешна дата тези измишльотини са



откровено неверни,



но "главното течение" на икономическата мисъл (т.е. онези с дефицита на мисловни способности) ще го разбере след 20-30 години. Всеки обаче ще хване заблудата, ако реши да се замисли. Ето пример. Аз съм българче, учредило и отгледало фирма. Вложил съм в нея 100 хил. лв., хитър съм бил и съм я продал на Ханс за 200 хил. евро (нетни чуждестранни инвестиции от моята сделка: + 200 хил. евро). Ханс обаче бил още по-хитър и без да вложи ни евро повече, препродал на Джон същата фирма, само че за 2 млн. евро. От втората сделка България е "получила" 1.8 млн. преки инвестиции и платежният й баланс се е "подобрил" с тази сума. Бошлаф! Единственото, което е влязло в България, са онези 200 хил. евро от моята сделка с Ханс, а печалбата е разликата между тази сума и стотици хиляди, които съм вложил. От втората сделка ни цент в България не е влязъл (освен може би данъци), защото, каквото е взел от Джон, Ханс е занесъл вкъщи. От такива сделки



капитализацията расте,



т.е. увеличава се оценката на активите в страната. Декар пущиняк, за който преди три години и 200 лв. не можеха да вземат, сега му искат 5 хил. евро (само дето никой вече не купува, в което всъщност е личната трагедия на продавача; тя обаче е икономически безразлична). Обратно, когато чуждестранни инвестиции се изтеглят, капитализацията пада и това изглежда



уж загуба, а всъщност е печалба



Веднага пример: Миналата година съм продал на Франк сто дяла от ДФ "Рогач Максимум" по борсовия курс тогава, напр. 300 лв. Франк чакал, чакал българския бум, пък се уплашил от вялата борса и световната криза и продал за колкото могъл, напр. 200 лв. Бягството му срива тънкия пазар на фонда и капитализацията му намалява с 1/3. Аналитиците плещят за "големи загуби на българския пазар". Всъщност от тази пряка чуждестранна инвестиция българският пазар очевидно е спечелил 100 лв. Та, господа дърдорковци, икономиката е подло нещо, в което знакът (+ или -) изцяло зависи от гледната точка. Много важно е да надникнем зад паричния воал, под който всички инвестиции изглеждат еднакви, и да се запитаме



кои инвестиции намаляват?



Всъщност от България (и изобщо от Източна Европа) си отиват "бумърите". "Boomers" във финансовия сленг са краткосрочните инвеститори в икономики и активи, където се очаква "бум". "Бумъри" се наричали заселниците в Оклахома, които от 1879 до 1885 г. нахлули и присвоили или "купили" на безценица земите на индианците. Стратегията на днешния финансов бумър е аналогична: влагаш 100 евро, "бум", вадиш 1000 евро. От бумъри икономиката ни полза няма. Освен ако вместо "бум" стане "тряс", т.е. вместо от вложените 100 евро да получи 1000, бумърът едва успява да спаси 50-60 евро, преди да избяга с лек уплах и силен крясък. Крясъците мотивират писания на вестникари и рейтингари в духа на "тежки времена предстоят в България". В платежния баланс, публикуван от БНБ, ще видите, че през 2008 г. почти не намаляват преките вложения в българските предприятия. Отрицателен е обаче потокът на т.нар. "друг капитал", т.е. изтеглят се вложенията на бумърите. Те са търсили да оберат ниските круши; това не са инвестиции, които трайно се ангажират да добавят стойност в България. В бъдеще и финансовите, и производствените инвестиции ще намаляват. Но и в този случай



инвестиционното охлаждане не е лошо,



защото агресивният инвестиционен приток през последните години вдигна рязко цените, нажежи очакванията за ръст на доходите, оскъпи с няколко пъти недвижимите имоти. Така издръжката на всяка дейност у нас нарастваше с по 20% годишно, над двойно по-бързо от ръста на печалбите. Опасността от прегряване бе реална. Затова охлаждането засега не е симптом на рецесия, а надежда за стабилизация на стопанството.