В българския регистър на разрешителните режими има удивително разнообразие. Лиценз се иска и за производство на компактдискове, и за откриване на зоопарк. Разрешително е нужно както за пускане на нова храна на пазара, така и за внос на кожи от малки тюлени.

Оня ден министърът на бюрокрацията Николай Василев самокритично отчете, че бройката на регулаторните режими заплашително расте. И това се случва на фона на несекващите уверения на управляващите, че ще преборят хилядоглавата ламя на лицензите, разрешителните и регистрациите. Сега се оказва, че само за година министерства, агенции, комисии, областни управи и общини са въвели нови 133 регулации.



Големият проблем обаче не е в тези нови административни тежести



Трябва да признаем, че много от тях не са прищевки на нашите чиновници, а извират от евродирективите. Става дума за общи за целия ЕС регулации в банковия и застрахователния сектор, оръжейния и лекарствения бизнес, селското стопанство - все браншове, в които се налага да има сериозен пропускателен режим и контрол. Такива бариери все пак са полезни, а освен това България е член на ЕС и не може да не прилага общите европейски правила.

Новоизлюпените режими, освен че са неизбежни, са по-малкото зло. Далеч повече тежат заварените от предишни периоди лицензи, разрешителни и удостоверения - над 2000 на брой, с които държавните ведомства и местните власти системно тормозят населението. Сред тях е пълно с глупави, вредни и дори незаконни регулации, измислени от чиновници. Незаконни са например лицензите за търговия с вино, ракия и водка, които някои общини продължават да изискват и издават. Правилото е, че лицензи могат да се въвеждат само със закон, и понеже никой български или европейски закон не предвижда такъв режим за алкохолните търговци, местните власти са го уредили с наредби и събират дебели "лицензионни" такси.

Размерът на таксите сам по себе си е отделен проблем - те се оказват колосално бреме. Де юре таксата трябва да бъде сума, покриваща разходите за издаване на документа - труда на чиновниците, хартията, мастилото и прочее. По стар български обичай обаче таксата се изражда в данък - обикновено тя е в пъти по-голяма от харчовете на администрацията. Така с извънмерните постъпления от таксите-данъци ведомствата могат да се глезят с по-големи премии.

Ако надзърнете в държавния бюджет за 2008 г., ще видите, че министър Орешарски е записал в графата "приходи от държавни такси" впечатляващо едра сума - почти 600 млн. лева. Това е доста повече от целия очакван урожай от мита и митнически такси - те са 195 млн. лв.

Държавните такси се оказват една шеста от всички планирани акцизи от цигари, алкохол, бензин и т.н., които са към 3.8 млрд лева.



Държавните такси са около 35% от заложените постъпления от данъци



върху доходите на гражданите.

И въпреки че превръщането на таксите в квазиданъци е незаконно, властта не си помръдва пръста да промени положението. А проблемите с регулациите не спират дотук. Това, което превръща разрешителните режими в същински кошмар за фирми и за граждани, е голямото чакане. Опашките, тесните гишета и недружелюбните чиновници са по-малкото изпитание. Най-лошото е, че в много случаи Негово Величество Министърът или Чиновникът може да бави издаването на лиценз (или отказа) с дълги месеци и дори с години, защото срок за отговор никъде не е предвиден. В други случаи има срок, само че администрацията не бърза да каже "да" или "не" и не се притеснява от просрочието. Защото няма санкции за забавен отговор.

Всичко това се знае отдавна. Фирмите се оплакват при всяка среща с политици и висши чиновници. На високи форуми и на работни срещи политиците и висшите чиновници кимат разбиращо и обещават съкрушителен прелом в битката с бюрокрацията. Българската стопанска камара се умори да чака прелома и свърши 99% от работата на правителството. От години при всеки удобен случай БСК раздава на министри и депутати своите доклади и анализи, в които изчерпателно са описани всички излишни, вредни, архаични и противоречащи на закона регулации, а също и какви законодателни промени са необходими. Това не пречи на всеки нов министър на икономиката да възлага същия анализ на външни консултанти. Външните консултанти си свършват работата, представят разработките си и поредният министър на икономиката дава поредната пресконференция, на която обещава да възложи на работна група да пресее необходимите от ненужните режими.



Докога ще я караме така?



Прави впечатление, че през годините лицензите и чиновниците се множат в неизменен синхрон. През 2000 г. на 89 граждани се е падал по 1 служител на държавна издръжка, през 2006 г. съотношението вече е 57 към 1, а по-пресните данни сигурно са още по-втрещяващи. Ако някой се хване да изчисли колко струва на българите бюрокрацията, като включи заплатите на чиновниците, таксите и рушветите, сигурно ще се получи зашеметяващо число - дори без да се калкулират изхабените нерви, време и транспортните разходи на молителите.

Беда №1 е, че заетите на държавна заплата са прекалено много, а ние с данъците си плащаме за тяхната издръжка. Беда №2 е, че част от бюрократичното войнство е заето да мести папките от лявата страна на бюрото на дясната и обратно, върши най-много работа през обедната почивка, когато може да си напазарува, и си въобразява, че си получава заплатата за скайп, чатене и витуални флиртове на работното място. Беда №3 е, че друга част от администрацията се труди наистина здраво, но главно за да урежда родата, приятели и съпартийци с обществени поръчки. Има и компетентни и почтени работари, но като съдим по резултатите от харченето на бюджетните средства и еврофондовете, май не са преобладаващо мнозинство.

Наскоро икономистът Георги Ангелов зададе реторичен въпрос - как Швеция просперира с 9 министерства, а на България не й стигат 16 министерства и 19 министри (заедно с премиера и дамите без портфейли Плугчиева и Грънчарова).

Факт е, че за разлика от нас шведите си нямат министерства на държавната администрация и на пожарите и наводненията. Факт е също, че откакто България си има МДААР (Министерство на държавната администрация и административната реформа), същата тази администрация се разраства още по-неудържимо. В МДААР има например има цяла дирекция "Административно регулиране и обслужване", която трябва да работи по "оптимизиране" на броя на регулациите. Има и дирекция "Управление на човешките ресурси", която пък трябва да умува как да се съкращава армията на чиновниците. Хората от тези дирекции сигурно много се стараят, но резултатът е, че в България "оптимизацията" на бюрокрацията все не се случва. Министър Николай Василев периодично отчита, че е съкратил подчинените си. Но дали нямаше да е по-добре премиерът Станишев да съкрати цялото министерство? Да не говорим за другото министерство - на авариите, създадено специално за ДПС и неговата Надежда (Емел)....

Сега властва тройна коалиция и има 19 министерски кресла. Чудя се колко министри ще си имаме, ако следващото правителство се състои от 5 или 6 партии.